5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
София, 07 октомври 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова
Цветинка Пашкунова
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н.д № 383/2010год.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Х. С. против присъда № 13 от 17.05.2010 год. по внохд № 278/2010 год. по описа на Шуменския окръжен съд.В нея и в съдебно заседание от подсъдимия и защитника му се поддържат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, като се развива и оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон с осъждането на С. за деяние, което от обективна и субективна страна не е извършил. В конкретния случай защитата счита, че съдът е надценил обществената опасност на деянието и последиците от него, които са незначителни и сочат за необходимостта от санкциониране на подсъдимия по реда на Указа за борба с дребното хулиганство, а не за ангажиране на наказателната му отговорност по чл. 325, ал. 1 от НК. Функция от неправилното приложение на закона е явната несправедливост с осъждането на касатора за деяние, което не съставлява престъпление. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Гражданският ищец, както и повереникът му, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че по сочените в нея основания и доводи жалбата на касатора е неоснователна и следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 13 от 17.05.2010 год. по внохд № 278/2010 год. на Шуменския окръжен съд е отменена присъда № 95/04.03.2010 год. по нохд № 250/2009 год. на Великопреславския районен съд в частта, с която подсъдимият Д. Х. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Въззивният съд е постановил нова присъда, с която е признал Д. Х. С. за виновен в това, че на 05.03.2008 год. в с. И., обл. Ш., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място-в центъра на с. И., пред Здравната служба отправил обидни думи-псувни и закани за физическа саморазправа към кмета на с. Иваново-Р. Г. Р., поради което и на основание чл. 325, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пробация с пробационни мерки, както следва: - по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК-за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; -по чл. 42а, ал. 2, т.2-за срок от шест месеца; -по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК- сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото, в рамките на една година. В гражданско-осъдителната част, с която подс. С. е осъден да заплати на гражданския ищец Р. Р. сумата от шестстотин лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди ведно със законните последици, първоинстанционната присъда е потвърдена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваната присъда в пределите по чл. 347 НПК, намира жалбата на касатора за неоснователна. Производството пред втората по ред съдебна инстанция е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр. В. П., в който са посочени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, за допуснати нарушения при оценката на противоречивите доказателства довели до неправилни фактически и правни изводи с оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение и с искане към съда да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т.2 от НПК. В пледоарията на прокурора пред въззивния съд са изложени подробни съображения в подкрепа на соченото от него основание за ревизия на постановената от Районния съд присъда. Оплакването за постановяване на въззивната присъда при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК не се потвърждава от данните по делото. Съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК въззивният състав изцяло е проверил правилността на атакуваната пред него присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че те са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Констатирал е допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, изразяващи се в непълен и неточен анализ на доказателствата, неубедителност на съображенията за оправдаването на подсъдимия и незаконосъобразност на изводите. В мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, е посочил в какво се изразяват тези нарушения, каква оценка прави за достоверността на гласните доказателствени средства, какви фактически обстоятелства приема за установени от тях и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение. По своята същност оплакването в касационната жалба на подсъдимия С. в по-голямата си част се свежда до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда във връзка с приетата фактическа обстановка. Това оплакване не подлежи на преобсъждане в касационното производство, защото касационната инстанция следи само за правилно приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен установеният процесуален ред, като при установяване на правнозначимите факти, въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Приетите от въззивната инстанция фактически констатации, че на инкриминираната дата и място подсъдимият отправил към кмета на с. Иваново-свид. Р. Р. обидни думи, псувни и заплахи /подробно описани в обвинителния акт/ и отразени като такива от страна на съда в мотивите не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка само на част от доказателствените източници. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК да посочи какви обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за взетото решение. Като втора инстанция по същество и в съответствие с правомощията си тя е обсъдила всяко едно от доказателствените средства поотделно и в логическата му връзка с останалите и е мотивирала в присъдата си кои от тях да кредитира. В тази насока, след като е констатирал противоречията в гласните доказателства - от една страна на очевидците на случая-свидетелите Р. Р., Р. И., Севгинч М., В. В., А. С. и А. А., които подкрепят тезата на обвинението за извършените от подсъдимия хулигански действия и показанията на М. С. и Д. С. /съответно съпруга и дъщеря на подсъдимия/, които поддържат защитната версията на подсъдимия, съдът е изложил съображения, защо е възприел първата от тези две групи гласни доказателства за достоверни и защо втората от тях е отхвърлил. При установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по възведеното с тъжбата обвинение.
Въззивният съд е обсъдил доводите на защитата за несъставомерност на деянието, поради характера на общественоопасните последици като „незначителни” и че те имат характера на административно нарушение по УБДХ, които доводи не е възприел, след като е преценил и съобразил обществената опасност на „непристойната проява” по смисъла на УБДХ и на хулиганството по чл. 325, ал. 1 от НК. В съответствие със задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС, въззивната инстанция законосъобразно е приела, че от обективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на публично място, в присъствието на множество граждани, които останали възмутени от поведението му е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил псувни, обиди и закани към личността на свид. Р. / включително и с оглед заеманото от свидетеля качество на кмет на населеното място/. От субективна страна, С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и с оглед на проявлението му в конкретния случай е допускал тяхното настъпване. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Оплакването за постановяване на въззивната присъда при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, доколкото то е свързано единствено с довода по осъждането на подсъдимия по съответно обвинение, също е неоснователно и тъй като не е подкрепено с други доводи, не се налага обсъждане и отговор. Ето защо, жалбата на касатора е неоснователна, а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, трето наказателно отделение на Върховния касационен съд
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 13 от 17.05.2010 год. по внохд № 278/2010 год. по описа на Шуменския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: