5 Р Е Ш Е Н И Е №55 С., 22.02.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 812 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Т. М., против решение № 27 от 29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 16 по описа за 2011 г. на Апелативен съд-Б., с което е потвърдено решение № 22 от 18.10.2010 г. по гр.д. № 646/2008 г. на Окръжен съд-Бургас за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против КТ”Ч.”, [населено място] ревандикационен иск по отношение на частта от третия етаж от масивната сграда-бивша фабрика, построена в ПИ № *, кв.* по плана на ПЗ”С.”, [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с разгъната застроена площ на претендираната част от * кв.м. и полезна площ от * кв.м., включваща асансьорна клетка, коридор, обслужващо помещение и десет офиса, при посочени съседи. К. е изложил твърдения, които по същество се свеждат до доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Претендира възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба КТ”Ч.”, [населено място] оспорва същата. С определение № 988 от 2.11.2011 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е след като съдът се е произнесъл по отношение на даден обект на правото на собственост, че същият се явява приращение към главната вещ по чл.92, в последващо съдебно производство със страни правоприемника на ищеца и същия ответник, съдът да се произнася по отношение на същия обект на правото на собственост в обратен смисъл, а именно, че същият не се явява приращение към главната вещ. Въпросът е относим към изхода на спора, при който искът е основан на твърденията, че ищецът е собственик на */* ид.ч. от поземления имот и описаните построени в него сгради, която собственост е придобил чрез договори за покупко-продажба от 2005 г. от [фирма], [населено място] и 2008 г. от физически лица, възстановили собствеността по ЗВСОНИ, като законни наследници на Т. Т. Т., от когото имота е одържавен по З. през 1947 г., като процесната част от третия етаж им е прехвърлен, но не им е предадено владението от наследниците на Т. Т., тъй като се държи от ответната кооперация, независимо, че с влязло в сила решение е отхвърлен иска й срещу праводателите-наследници на Т.Т. за установяване, че сградата на бившата фабрика не отговаря на изискванията на чл.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността. В отговора на исковата молба ответната КТ „Ч.”, [населено място] е оспорила иска с твърдения, че процесния трети етаж е напълно нов обект, който не е съществувал реално към момента на одържавяването, новопостроен е със средства на кооперацията и не влиза в обема на реституираната сграда. В. съд е приел за установено, че сградата е национализирана по З. през 1947 г., като при актуването третия етаж е описан като жилищен от три стаи и салон, а след влизане на ЗВСОНИ в сила е отписана от актовите книги за държавните имоти, като изрично е посочено, че не се отписват надстройката над двата етажа и пристройката към същата с обща квадратура * кв.м. Счетено е, че тъй като процесният имот е част от реституиран имот е необходимо да се изследва дали сградата, която е била отчуждена и впоследствие реституирана е в едни и същи размери, т.е. получили ли са праводателите на ищеца – наследниците на Т. целият трети етаж от сградата по силата на реституционния закон, включително и претендираните от ищеца помещения от третия етаж от сградата и съответно станал ли е ищецът собственик и на тях. По този спор съдът е възприел експертните заключения на комплексната експертиза /основно и две допълнителни/, които е счел, че се подкрепят и от събраните по делото други доказателства, че сградата на старата фабрика, предмет на реституция от момента на построяването й е преустроявана /надстроявана и пристроявана/ два пъти, с което е променена нейната застроителна площ и строителен обем и изграденият трети етаж се явява изцяло ново строителство върху 2-етажната стара фабрична сграда, като в конструктивно отношение се явява неразделна част на общата конструкция на сградата, поради което конструктивно той не може да бъде самостоятелен обект, но във функционално отношение, този етаж може да бъде самостоятелен обект по смисъла на Закона за етажната собственост, а следователно се касае до нов обект, който не се обхваща от реституцията, която визира само размера на одържавеното имущество, налично към влизане в сила на ЗВСВОНИ. Във връзка с доводите във въззивната жалба са изложени съображения, че решението по гр.д. № 85/94 г. на Бургаския окръжен съд не се ползва със сила на пресъдено нещо по настоящото дело, тъй като не са налице предпоставките на чл.298 ГПК - предмет на разглеждане по това дело е претенция за конкретна сума – обезщетение, а не спор за собственост на процесните помещения, поради което с решенията по него не се установява правото на собственост на ищеца върху тези помещения. В мотивите на съда липсват съображения относно правното значение на влязлото в сила решение № 77 от 22.11.2001 г. по гр.д. № 30/2001 г. на Бургаския апелативен съд, оставящо в сила допълнителното решение от 23.01.2011 г. по гр.д. № 85/94 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 557/18.07.2003 г. по гр.д. № 441/2002 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІV г.о., с което е отхвърлен предявения от КТ”Ч.” Б. Н. Т. Т. против Е. М., С. Т., Е. Т. и А. Т. като законни наследници на Т. Т. Т. инцидентен установителен иск за признаване за установено, че триетажаната фабрична сграда, застроена върху * кв.м. и дворното място от * кв.м., съставляващо част от кв.21, бивш парцел * в бивш кв.* по плана на промишлена зона „С.” [населено място], национализиран по З. от 1947 г. от Т. Т. Т., не отговарят на изискванията на чл.2 ЗВСОНИ. По основанието за допускане на касационно обжалване: Отговорът на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, е свързан с преценката за правното действие на решение, с което е отхвърлен установителен иск, при последващ процес между същите страни или техни правоприемници. Качеството „пресъдено нещо” на решението по установителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение /чл.298, ал.1 и ал.2 и чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК/. Следователно когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. По основателността на касационната жалба: В. решение е постановено при соченото в касационната жалба съществено процесуално нарушение, поради несъобразяване с наличието на влязло в сила решение, определящо обхвата на реституцията на физическите лица-праводатели на ищцовото дружество. С отхвърлянето на предявения от КТ”Ч.”, [населено място] против Е. М., С. Т., Е. Т. и А. Т. като законни наследници на Т. Т. Т. иск за признаване за установено, че триетажаната фабрична сграда, застроена върху * кв.м. и дворното място от * кв.м., съставляващо част от кв.*, бивш парцел * в бивш кв.* по плана на промишлена зона „С.” [населено място], национализиран по З. от 1947 г. от Т. Т. Т., не отговарят на изискванията на чл.2 ЗВСОНИ, е формирана сила на пресъдено нещо, че извършеното преустройство чрез увеличаване обема на фабричната сграда не е довело до създаване на нов обект на собственост и триетажната фабрична сграда съществува във вида, в който е отчуждена. Доколкото не се оспорват другите предпоставки на ЗВСОНИ, то следва, че правото на собственост е било възстановено на наследниците на Т. Т., които с договор, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 2008 г. са продали на ищцовото дружество правата си от терена заедно с масивна сграда-бивша фабрика, състояща се от сутерен и три надземни етажа, всеки със застроена площ от * кв.м. Процесуално недопустимо е съгласно чл.298, ал.1 и ал.2 и чл.299, ал.1 ГПК в настоящото производство отново да се разглежда възражението на КТ”Ч.” [населено място], че третия етаж от фабричната сграда е новоизграден и не е възстановена собствеността върху него. В нарушение на чл.49б З., задължаващ съда да отрази в решението и индивидуализацията на имотите по кадастрална карта, ако същите са отразени в нея, Бургаският апелативен съд не е отчел, че кадастралната карта на [населено място] е одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2008 г. на ИД на А. и не е указал на ищеца да представи съответните скици, отразяващи претендираното право на собственост, придобито въз основа на договора за покупко-продажба от 2008 г. В нарушение на чл.114, б.”а” във връзка с чл.112, б.”а” ЗС не е отчетено и че исковата молба не е вписана. Касае се за изпълнение на законови задължения, за изпълнението на които съдът следи служебно, съответно въззивният съд е следвало да констатира и отстрани пропуските на първоинстанционния, въпреки липсата на доводи в тази насока във въззивната жалба. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане на Бургаския апелативен съд, който да предприеме действия по установяване индивидуализацията на имота, евентуално и на процесните помещения /ако са отразени като самостоятелни/ по кадастрална карта и по вписване на исковата молба, както и да прецени дали помещенията се намират в рамките на реституираната на физическите лица-праводатели на ищцовото дружество триетажна фабрична сграда или са в новопостроените от КТ”Ч.” [населено място] сгради, върху които кооперацията е запазила собствеността според възражението на ответната кооперация в отговора на исковата молба. По изложените съображения и на основание чл.293 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 27 от 29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 16 по описа за 2011 г. на Апелативен съд-Б.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургарския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: