4
4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
София,23.10. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4550/2013 година по описа на ВКС, Първо гражданско отделение , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Подадена е молба от [фирма] [населено място] вх.№ 129917/10.12.2012г. за отмяна на: 1. Решение на Софийски градски съд от 26.12.2004г. по гр.д.№ 2066/2004г. ; 2. Решение № 66 от 03.01.2011г. , поправено с решение № 1253 от 07.07.2011г. , постановени по гр.д.№ 314/2008г., на Софийския апелативен съд, влезли в сила от датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК на Върховния касационен съд, ІІ г.о. № 1183 по гр.д.№ 1093/2011г. - 21.12.2011г., с което не е допуснато касационно обжалване.
С влезлите в сила решения [фирма] [населено място] е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на А. В. Ш. владението на 2 367 кв.м.- част от имот пл. № 1677, кадастрален лист 249 от неодобрения кадастрален план на [населено място], м.”О.-М.”, както и да му заплати на основание чл.59 ЗЗД сумата 17 629 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от 03.09.03г. до 29.07.04г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.04г.
В молбата за отмяна се твърди, че след влизане в сила на решенията са открити нови доказателства, които са от значение за делото защото са в подкрепа на твърдението на ответника [фирма] за ненадлежно отчуждаване на спорния терен, което е пречка за реституцията му, призната като основание за собствеността на ищеца.
Новите доказателства са: 1. покана за свикване на Колегиума на Министерство на електрификацията и водното стопанство на 10.10.1957г. за обсъждане състоянието на пусковите обекти; 2. Справка за състоянието на работата на пусковите обекти, включително и на Т. „Република”-разширение и Т.”С.”; 3. Доклад пред експертния съвет при Министерство на енергетиката относно идейният проект за второто разширение на ТЦ „С.”; 4. разпореждане за разрешаване на работи по разширението на Т. С.; 5. писмо относно отреждане на терен за сгуротабана за разширение на Т. ; 6. писмо от 1955 г. до Министерство на електрификацията за отпускане на помощ; 7. монтажен договор; 8. протокол № 1 на заседание на Колегиума на министерство на електрификацията от 14.01.1957г.
Молителят се позовава на обективна невъзможност да издири тези доказателства и да ги представи по делото пред инстанциите по същество, защото те не са съхранявани в съответната архивна връзка на Държавния архив. Във връзка с това твърдение е представено писмо № 497 от 30.10.2012 г. на Държавна агенция „Архиви”, с което се уведомява [фирма] [населено място], че след направено проучване във фонда на Т. „С.” не е открита информация за сгуроизвозване и изграждане на сгуротабаните на Т.-а за периода 1854-1965г.
Ответникът А. В. Ш. изразява становище в отговора на молбата за отмяна, подаден по реда на чл. 306 ал.3 ГПК, че не е спазен срокът по чл.305 ГПК като се мотивира с липсата на представени доказателства за точната дата на узнаване на документите. На следващо място се поддържа, че молбата е и неоснователна , защото не е доказано, че молителят не е могъл да се снабди с доказателствата по време на гледане на делото. Поддържа се също така, че новите доказателства не доказват пряко твърдяният факт за реализация на мероприятието, за което е отчужден имотът, а и пред първоинстанционния съд молителят не е правил възражение за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността, за да се приеме, че доказателствата са относими за делото. С молба от 04.10.2013г. са изложени допълнителни съображения в подкрепа на тези доводи.
Върховният касационен съд , първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в срок при липса на сигурни данни, за откриване на доказателствата повече от три месеца преди сезирането на съда.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Основният спорен по делото въпрос по уважения срещу дружеството-молител [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 108 ЗС и обусловения от него иск с правно основание чл.59 ЗЗД е бил свързан с материалноправната легитимация на ищеца А. В. Ш. - дали той е собственик на спорния имот и конкретно дали са били налице предпоставките на З. по З. и др. за възстановяване на собствеността на неговите праводатели. Софийският апелативен съд е приел, че за възстановяването на собствеността в хипотезата на чл.2 ЗВСОНИ по З. и др. се изисква да не е започнало фактическо строителство върху отчуждения незастроен терен към момента на влизане в сила на реституционния закон. В конкретния случай имотът не е бил отчужден за осъществяване на строителство , нито такова е предвидено със следващо градоустройствено разрешение.
Представените с молбата за отмяна документи са свързани с проектирането и изграждането на Т. „С.” . От тях не може да се направи извод, различен от този на въззивния съд , че върху спорния имот не е осъществено законно строителство като част от имота попада в охранявано и с пропускателен режим заграждане на територия, ползвана за пазар.
И. на отмяната по чл.303 и сл. ГПК като извънреден способ за контрол на влезли в сила решения в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК изисква заинтересованата страна – молител да представи доказателства, които са съществували при гледане на делото, но тя не е могла да се снабди с тях. Новооткритите доказателства трябва да са от значение за решаването на спора – те следва да установяват изгодни за страната твърдения, които тя не е успяла да докаже пред инстанциите по същество. В случая представените документи не съдържат данни за разрешаване на обуславящия за делото въпрос дали са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността на праводателите на ищеца по делото А. В. Ш. на основание чл.2 З. по З. и др. , предпоставка за което според решаващите мотиви на съда е не отреждането на терена, който е отчужден за сгуротабан, а неговото застрояване към влизане в сила на З. по З. и др. Този въпрос е фактически и се доказва от състоянието на терена, а не от предхождащите действия по проектиране и изграждане на разширението на топлоцентралата. Ето защо документите не са от значение за делото и въз основа на тях отмяна не може да се допусне.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.2 ГПК на ответника А. В. Ш. следва да се присъдят разноските, поискани в съдебното заседание. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договора за правна помощ, той е заплати адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Основателно е обаче възражението на молителя по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Той превишава почти два пъти миналното възнаграждение по чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а производството за отмяна не представлява фактическа и правна сложност , разглежда се в едно заседание и съдът не се произнася по съществото на спора. Ето защо на ответника следва да се присъдят 2000 лв. , колкото е платеното възнаграждение на адвокатите на молителя.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] вх.№ 129917/10.12.2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 26.12.2004г. по гр.д.№ 2066/2004г., потвърдено с решение № 66 от 03.01.2011г. , поправено с решение № 1253 от 07.07.2011г. , постановени по гр.д.№ 314/2008г., на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. В. Ш. сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за производството за отмяна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|