2 Р Е Ш Е Н И Е № 64 София, 28 март 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 207 по описа за 2018 година. С решение № 589 от 29.12.2017 г. по внохд № 719/17 г. Софийският апелативен съд потвърдил присъдата на Софийския окръжен съд, постановена по нохд № 642/16 г., с която подсъдимият А. А. П., за деяние, извършено на 21.07.2015 г., е осъден на основание чл.199, ал.1, т.3, във връзка с чл.198, ал.1 и 3, чл.128, ал.2 и чл.54 от НК на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като по реда на чл.59 от НК е зачетено времето, през което той е бил с мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”. Със същата присъда подс.П. бил осъден и на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на И. С. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, в това число и тези на частния обвинител и граждански ищец Г.. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.П., подадена чрез неговия защитник – адв.П. П., с която се възразява липсата на доказателствена основа на изводите на съда по фактите, наличието на предположение относно авторството на деянието, свързано с отнемането на инкриминираните вещи, както и, че наложеното наказание е явно несправедливо, защото не е отчетено състоянието, в което подсъдимият е действал, както и това, че след края на конфликта е разтоварил, „практически върнал във владение на пострадалия, процесните бали” сено. Все в тази посока се претендира, че недостатъчно е оценено семейното положение на подс.П., в частност необходимостта от грижи за две маловръстни деца. Иска се оправдаване по възведеното обвинение или намаляване на наказанието при условията на чл.55 от НК. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. Частният обвинител и граждански ищец, чрез повереника си – адв.В. М., е депозирал писмено възражение срещу жалбата на подсъдимия, в което е заявил становище за неоснователност на направените оплаквания. Пред ВКС Г. и адв.М. поддържат това свое становище. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за корекция в оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните: Всички възражения поставени на вниманието на ВКС преди това са заявени пред въззивната инстанция. Последната е изпълнила задължението, произтичащо от чл.339, ал.2 от НПК. В мотивите на оспореното решение се обективират основанията, поради които САС не е приел доводите на подсъдимия и защитата му. Извършената от САС проверка на дейността на първостепенния съд е в унисон с регламента на чл.313 и чл.314 от НПК и това добре е видно от съобразителната част на въззивното решение. Като не е намерил причини за критично отношение към дейността на СОС по доказателствата, фактите и правото, САС е допълнил съображенията на СОС по оценка на доказателствения материал, по признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав. Декларативно заявеното възражение за липсата на доказателствена основа на фактите, приети за установени от въззивния съд, в това число и по авторството на отнемането на балите сено, игнорира дейността на САС, намерила израз в мотивите на решението – л.12 и сл. На същото място се съдържат подробни, детайлни и конкретни доводи по оценката на отделните елементи на доказателствената съвкупност основана на гласни, писмени и веществени доказателствени източници. Подробно са анализирани и заключенията по множеството експертизи. Срещу изложените от САС съображения, в коментираната посока, в тяхната конкретика, не се навеждат данни пред ВКС. Това не може да предопредели извършването на служебна проверка от страна на касационния съд, каквато принципно не му е присъща. При това ВКС не намери причини за несъгласие със стореното от САС. Данните по делото не дават основание да се приеме, че при разглеждането му са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които злепоставят изводите по фактите, приети за установени от САС. В рамките на последните се открояват признаците от обективна и субективна страна на престъплението, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Искането за определянето му по реда на института на смекчената наказателна отговорност не държи сметка за това, че при наличието на няколко възможни хипотези по чл.55 от НК, поне трябва да се заяви коя от тях е налице, каквото не е сторено от жалбоподателя. Отделно от това, ВКС не намери да са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Още по-малко може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Поради това правилно съдът по същество е индивидуализирал наказанието на подсъдимия в рамките на предвиденото от закона. Наложеното по вид и размер наказание лишаване от свобода не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Обстоятелствата, на които е поставен акцент в жалбата на подс.П., не са игнорирани от съда, а надлежно анализирани и оценени от него адекватно на обективното им значение – виж л.16 и сл. от мотивите на въззивния съдебен акт. Все в тази посока, правилно съдът не е наложил допълнителното наказание конфискация, щом е установил липсата на имущество у виновния. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в гражданската част, като в тази насока значимите обстоятелства правилно са оценени и е постигната справедливостта, заложена в чл.52 от ЗЗД. Водим от горното, като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваното въззивно решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 589 от 29.12.2017 г., постановено по внохд № 719/17 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.