РЕШЕНИЕ N 197   София, 27 април 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април..............…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Лидия Стоянова........................                                                                              Жанина Начева......................... при секретар..............…..........Н.Цекова.............................................и в присъствието на прокурора.............…..........М.Велинова...............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 155/2009 година. С присъда № 2 от 08.01.2007 г. по н.о.х.д. № 1921/2005 г. на Софийския градски съд е постановено: А) Подсъдимият Г. Й. Г. е признат за виновен в това, че на 13.03.2002 г. в кв. “Сеславци”, гр. С., ул. “. № 6 при превишаване пределите на неизбежната отбрана умишлено е умъртвил В. И. Г. , с което е осъществил престъпление по чл. 119 във вр. с чл. 115 НК, но не е наказан при условията на чл. 12, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, тъй като превишаването на пределите на неизбежната отбрана се дължи на уплаха и смущение; Б) Подсъдимият Г. е признат за невинен в това да е извършил умишлено убийство в съучастие с М. Й. Г. , поради което е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; В) Подсъдимият Г. е осъден да заплати на малолетния син на убития – В. В. Г., представляван от неговата майка Р, както и на родителите на убития – И. Г. Л. и В. П. И., по 30 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 13.03.2002 г. до окончателното изплащане на сумите, а също и по 433 лева деловодни разноски, като в останалата част гражданският иск е отхвърлен; Г) В полза на държавата са присъдени такса и разноски, а също така е определено какво да се направи с веществените доказателства след влизане в сила на присъдата. По въззивен протест и въззивни жалби на подсъдимия и конституираните частни обвинители и граждански ищци с нова присъда № 10 от 14.03.2008 г. по в.н.о.х.д. № 711/2007 г. на Софийския апелативен съд е постановено: А) Първоинстанционната присъда е отменена в наказателната й част, вместо което подсъдимият Г е признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място умишлено е умъртвил В. Г. , поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален “общ” режим на изтърпяване, съгласно чл. 46, б. “б” ЗИН, като допълнително е осъден да заплати още 300 лева разноски по делото; и Б) В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. По касационни жалби на подсъдимия и конституираните частни обвинители и граждански ищци с решение № 368 от 11.07.2008 г. по н.д. № 279/2008 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, горепосочената присъда е отменена единствено с оглед на искането за увеличаване на наказанието и делото е върнато за ново въззивно разглеждане. С нова въззивна присъда № 4 от 26.01.2009 г. по в.н.о.х.д. № 758/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав, е постановено: А) Първоинстанционната присъда е отменена в наказателната й част, вместо което подсъдимият Г. Й. Г. е признат за виновен в това, че на 13.03.2002 г. в гр. С., кв. “Сеславци”, ул. “. № 6, умишлено е умъртвил В. И. Г. на 39 години, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на седем години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим на изтърпяване, съгласно чл. 47, ал. 1, б. “а” ЗИН, като допълнително са присъдени разноските за двете въззивни производства в размер на 460 лева; Б) В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Против горепосочената нова присъда са подадени касационна жалба и допълнение към нея от а. М. Д. – защитник на подсъдимия Г. Й. Г.. Посочени са всички касационни основания. Развити са конкретни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита. Твърди се, че неправилно не е била разпитана и заличена като свидетел Т, както и че не са били обсъдени обстоятелства, които са били от значение за изясняване на предмета на доказване (пияното състояние на убития към момента на деянието, предходните отношения между участниците в произшествието) с оглед на неизпълнение на предписанията по чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 във вр. с чл. 317 НПК. Във връзка с това е поставен въпросът за приложение на по-леко наказуем текст на наказателния закон – чл. 119 НК. Направено е основно искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно – за смекчаване на наложеното наказание и намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Чрез повереника си (а. Й. В. ) конституираните частни обвинители и граждански ищци изразяват становище, че като правилна и законосъобразна обжалваната присъда следва да се остави в сила. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Касационната жалба е неоснователна. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Голословно е твърдението на защитата, че под влияние на посоченото по-горе отменително касационно решение при повторното въззивно разглеждане на делото съдът не бил изпълнил предписанието по чл. 314, ал. 1 НПК, а именно – да извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда. В действителност допуснато е било провеждането на допълнително съдебно следствие, на което са били преразпитани свидетели – очевидци, а също така е била приета медицинска експертиза за оценка на психичното състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието. Подлежащата на касационен контрол нова присъда отговаря на всички изисквания за съдържание, визирани в чл. 305, ал. 3 НПК. В нейните мотиви надлежно събраните доказателствени материали са обсъдени всестранно, пълно и съобразно действителното им съдържание. Противоречията не само са констатирани точно, обективно и безпристрастно, но са изложени убедителни съображения кои фактори са мотивирали втората инстанция да кредитира едни доказателства за сметка на други. Следователно вътрешното убеждение на съда относно правно-релевантните обстоятелства е формирано при спазване на основното правило по чл. 14, ал. 1 НПК. На прецизен анализ са били подложени не само фактите, съставляващи най-съществената част от предмета на доказване – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, причинените с деянието вреди (чл. 102, т. 1 и 2 НПК), но и всички останали обстоятелства, които имат значение за отговорността на дееца (чл. 102, т. 3 НПК). Констатирано е алкохолното повлияване на убития към момента на инцидента. Изрично е прието също така, че убийството е извършено на фона на влошени междуличностни отношения, при които понякога пострадалият е имал прояви на агресивност спрямо подсъдимия. Точно на тази основа наказанието е индивидуализирано по благоприятната за осъдения разпоредба на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Не е вярно твърдението по жалбата, че чрез заличаването като свидетел на Т. Г. (бивша съпруга на убития) защитата била ограничена в правото да сочи и изисква събирането на изгодни за интересите си доказателства. В действителност такъв свидетел никога не е бил допускан до разпит. Искане в тази насока наистина е било направено, но с пълно основание чрез мотивирано определение е било отхвърлено от въззивния съд като неотносимо към предмета на доказване (вж. протокола за съдебното заседание, проведено на 20.10.2008 г.). По довода за нарушение на закона: Касационната проверка за точното прилагане на материалния наказателен закон по принцип може да се основе само върху фактическите положения, възприети от въззивния съд. В рамките на тези параметри не е допуснато нарушение, защото констатациите по новата присъда съдържат всички обективни и субективни признаци на престъпния състав на умишленото убийство по чл. 115 НК.дарите с нож в жизненоважни части от тялото (гърба и шията), с които предварително въоръженият подсъдим е умъртвил пострадалия, са били мотивирани от желанието му за мъст. В никакъв случай предприетата агресия не е съставлявала акт на защита срещу продължаващо противозаконно нападение. Затова искането по касационната жалба за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав по чл. 119 НК не може да бъде уважено. По искането за намаляване на наказанието: Наказанието е определено под законоустановения минимум при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, въпреки че данните за личността на подсъдимия съвсем не са еднопосочни, тъй като е бил осъждан за хулиганство и умишлено причинена средна телесна повреда. В тази насока при новото въззивно разглеждане на делото втората инстанция в известна степен е получила обвързващи указания от касационния състав, постановил решението по н.д. № 279/2008 г. на ВКС, първо наказателно отделение. Така или иначе наложената санкция е справедлива, съответства не тежестта на посегателството и личната обществена опасност на дееца. Смекчаването й не би било съответно на възпитателните и предупредителните цели на наказателната репресия, така както са посочени в чл. 36 НК. По размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди: При липсата на основания за отмяна или изменяне на обжалваната присъда в наказателната й част, няма причини за преразглеждане на въпроса за справедливостта на присъдените граждански обезщетения. Валидна е изрично изразената преценка на съдебния състав по предходното касационно разглеждане на делото. А и по същество определеният паричен еквивалент на болките и страданията, които са изживели и ще търпят занапред гражданските ищци (нуждаещи се от синовна подкрепа възрастни родители и дете, обречено за цял живот да бъде без роден баща) от преждевременната загуба на един относително млад човек е съответен на общоприетия критерий по чл. 52 ЗЗД. Следователно искането за намаляване на размера на обезщетенията за неимуществени вреди не следва да бъде уважено. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 4 от 26.01.2009 г. по в.н.о.х.д. № 758/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.