РЕШЕНИЕ № 17 София, 20. февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2517 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 396/13.12.2012 на Габровския окръжен съд по гр.д. № 413/2012, с което е отменено решение № 70/18.09.2012 на Дряновския районен съд по гр.д. № 323/2012, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос длъжен ли е работодателят да промени възприетата от него организация на труда, за да осигури на трудоустроен работник условия на труд съгласно предписанията на ТЕЛК. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 315, ал. 1 КТ работодателят с повече от 50 работници и служители има задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на нетрудоспособност. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника, който я е заемал. Но работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ. Съгласно чл. 140а, ал. 4 КТ когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, работодателят не е длъжен да го освободи от нощни смени (като натовари останалите работници и служители с повече нощни смени). Той е длъжен, при наличието на съответна възможност, да му предложи друга подходяща дневна работа или да го трудоустрои. Ако работодателят не разполага с такава възможност, той е длъжен да прекрати трудовия договор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „пазач невъоръжена охрана” на място, определено за лица с намалена трудоспособност, изпълнявана чрез редуването на 12-часови дневни и нощни смени. С ЕР ТЕЛК № 0759-046/06.03.2012 на ищеца е призната 80% трайно намалена работоспособност, като му е противопоказана работа при ненормиран дневен работен график, тежка обща физическа работа, нощен и извънреден труд и често рецидивиращ тежък психострес. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № РД-09-12/06.04.2012 поради липсата на свободна отговаряща на образованието и квалификацията на ищеца щатна длъжност, подходяща за неговото състояние. Ищецът не може да продължи да изпълнява заеманата длъжност, тъй като му е противопоказан нощния труд, единственото свободно работно място е за същата длъжност, но не е невъзможно работодателят да промени приетата от него организация на труда, като съобрази предписанията на ТЕЛК и осигури на ищеца възможност да работи само дневна смяна. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „пазач невъоръжена охрана” на място, определено за лица с намалена трудоспособност, изпълнявана чрез редуването на 12-часови дневни и нощни смени. С ЕР ТЕЛК № 0759-046/06.03.2012 на ищеца е призната 80% трайно намалена работоспособност, като му е противопоказана работа при ненормиран дневен работен график, тежка обща физическа работа, нощен и извънреден труд и често рецидивиращ тежък психострес. Също правилно съдът приел, че в предприятието няма свободна отговаряща на образованието и квалификацията на ищеца щатна длъжност, подходяща за неговото състояние. В нарушение на закона обаче съдът приел, че работодателят е длъжен да промени приетата от него организация на труда, като съобрази предписанията на ТЕЛК и осигури на ищеца възможност да работи само дневна смяна. Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК от касационната инстанция, като на ответника бъде присъдена сумата 470,00 лева разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 396/13.12.2012 на Габровския окръжен съд по гр.д. № 413/2012. ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. А. срещу „Т. с. и в.”, С., искове за признаване на уволнението му със заповед № РД-09-12/06.04.2012 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА К. А. А. да заплати на „Т. с. и в.”, С. сумата 470,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.