6 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 572/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 648 гр.София, 12 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Кети Маркова със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Саша Раданова наказателно дело под № 572/2010 година Касационното производство е образувано по жалби от адв.Марина А., защитник на подсъдимите С. Д. Х. и Ж. С. Х., и от адв.Емил М., повереник на частния обвинител и граждански ищец Д. П. П., против присъда № 29 от 12.ІV.2010 год. по внохд № 22/2010 год. на Военно-апелативния съд. В жалбата от защитника на подсъдимите се твърди, че присъдата на апелативния съд е „изцяло незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при нарушение на материалния и грубо погазване на процесуалния закон и при превратно тълкуване на доказателствата”. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото на Военно-апелативния съд за ново разглеждане. Не са изложени доводи в подкрепа на гоните твърдения за неправилност на въззивната присъда. В жалбата от повереника на частния обвинител и граждански ищец се твърди, че въззивната присъда е „неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива”. Иска се или изменяването й с уважаване изцяло на гражданската претенция за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, или отмяна на въззивната присъда с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, при което или да бъде увеличен срока на определените на двамата подсъдими пробационни мерки, или да им бъде наложено наказание лишаване от свобода. Доводът в подкрепа на искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане е, че наложените на подсъдимите наказания „са в противоречие с разпоредбите на гл.V от НК”. В съдебно заседание жалбата от страна на подсъдимите се поддържа от служебен защитник, в писмената защита, от който оплакването за нарушение на материалния закон се свързва с неприлагането от въззивния съд на чл.9, ал.2, предл.второ НК-подсъдимите са проявили „будна гражданска съвест” и са изпълнили „гражданския си дълг” за преустановяване проявената от Д.П.П. „вандалщина”-а съществените процесуални нарушения се съзират в необсъждането на гласните доказателствени средства за получени от П. наранявания при „игри със скейтборд”, както и приемането без доказателства, че в резултат на нанесения му от подсъдимите побой, П. е получил „психологическа травма”. Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не е представен. Представителят на ВКПр намира за неоснователни двете жалби и заключението му е за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 11 от 15.VІ.2009 год. по нохд № 48/2009 год. на С. военен съд, С. Д. Х. и Ж. С. Х. са признати за невиновни в това, на 19.V.2008 год. в Я., действайки в съучастие като съизвършители, да са принудили със сила и заплашване малолетния Д. П. П. от Я. да извърши нещо, противно на волята му, при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК, а предявеният от страната на пострадалия граждански иск за обезщетяване с 6 000 лева на причинените му неимуществени вреди е отхвърлен. С обжалваната присъда горната присъда е отменена, двамата подсъдими са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”НК са осъдени на пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК за срок от по 6 месеца. С. и Ж. Х. са осъдени солидарно да заплатят в полза на Д. П.П. 1 000 лева за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди с отхвърляне на иска до размера на претендираните 6 000 лева. Жалбата от страна на подсъдимите С. Д.Х. и Ж. Ст.Х. е неоснователна. Обжалваната присъда е постановена след връщане от ВКС на делото за ново разглеждане. С решение № 26 от 9.ІІІ.2010 год. по нд № 632/2009 год. на второ н.о., касационната инстанция е отменила решението на Военно-апелативния съд по внохд № 96/2009 год., с което този съд е приел, че установените факти сочат на извършено от двамата подсъдими престъпление по чл.143, ал.1 НК, но деянието им „поради своята малозначителност има явно незначителна обществена опасност” и не съставлява престъпление. ВКС се е съгласил частично с въззивния съд – че приетите за установени факти сочат на извършено от бащата и синът Х. престъпление по чл.143, ал.1 НК-но не и че признаците на това престъпление са само формално осъществени, че деянието не е общественоопасно или с явно незначителна обществена опасност. При новото разглеждане на делото въззивният съд не е установявал нови факти, съобразил е дадените му от касационната инстанция по силата на чл.355, ал.1, т.2 НПК указания по прилагането на материалния закон и е постановил осъдителна срещу С. и Ж. Х. присъда. При това развитие на делото и с оглед решението на ВКС по посоченото дело, се явява безпредметен коментарът върху направеното в касационната жалба оплакване по чл.348, ал.1, т.1 НПК с искане за прилагане по отношение извършеното от подсъдимите деяние на чл.9, ал.2 НК, както и това за допуснати процесуални нарушения при доказателствения анализ, каквито процесуални нарушения не са били констатирани. Жалбата от страната на частния обвинител и граждански ищец Д. П.П. е частично основателна. Не е основателно възражението срещу наложената на подсъдимите наказателна санкция. По вид и размер тя е съобразена със степента на обществена опасност на извършеното от двамата престъпление и с данните за личността на всеки от тях. Основателно се възразява обаче срещу размера на присъденото в полза на пострадалия обезщетение. Непълнолетният към 16.І.2009 год., когато е предявен гражданския иск, П. е поискал да бъде обезщетен с напълно справедливите 6 000 лева за доказано причинените му физически и психическа травми. Не може да бъде споделено разбирането на въззивния съд, че обезщетяването следва да бъде намалено поради това, че Д.П. „в изключителна степен е провокирал” престъпното поведение на подсъдимите с отправяне към тяхната съпруга/на Ст.Х./ и майка/на Ж.Х./ на „псувните и нецензурните си изрази”. Вдействителност провокативно е било поведението именно на Р.Х., проявила неоправдана мнителност към поведението на децата /Д.П., Ив.Динева и Д.Митев/, нарекла ги „боклуци” и „нехранимайковци”, с обидно пренебрежение и без да е била предизвикана замахнала и ударила по главата П. с носената от нея връхна дреха. При тези думи и действия на Х., ответната реакция на Д.П. не е била провокираща, а провокирана и не може да се отчете като съпричинила увредилия го резултат и даваща основание за прилагане правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.5 и ал.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 29 от 12.ІV.2010 год. по внохд № 22/2010 год. на Военно-апелативния съд КАТО УВЕЛИЧАВА ПРИСЪДЕНОТО в полза на Д. П. П. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ на 6 000/шест хиляди/лева, платими солидарно от С. Д. Х. и Ж. С. Х.. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ горната присъда В СИЛА. Осъжда С. Д. Х. и Ж. С. Х. да заплатят допълнителна държавна такса по 150 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: