Р Е Ш Е Н И Е № 241
гр.София, 14.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1170/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на П. Й. Г. и А. Г. Г. от гр. Б. против решение № ІV-68/02.07.2009 год. по гр.дело № 208/2009 год. на Бургаския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Д. С. С., К. Г. П.Стоянова и Е. Д. О., всички от гр. Б., изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите в касационната жалба, заявени на основание чл.281, т.3 ГПК и констатира следното: с определение № 228 от 05.03.2010 год. по гр.дело № 1170/2009 год. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като приел, че решеният от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, относно статута на подпокривното пространство и евентуалната промяна на предназначението му, след възникване на етажната собственост е решен в противоречие с ТР № 34/1983 год. и е от значение за точното прилагане на закона.
За да отмени първоинстанционното решение № 90/18.02.2009 год. по гр.дело № 1204/2008 год. на Бургаски районен съд и вместо него да постанови друг съдебен акт въззивният съд е приел за основателен и доказан ревандикационния иск на ищците, касаещ цялото подпокривно пространство на жилищната сграда в гр. Б., пл.”С” № 2.
К. е по делото, че към момента на отчуждаването на четириетажната сграда, състояща се от магазини в партера и жилищни етажи, с решение № 371/1948 год. на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС имотът е принадлежал на собственика Д. Ст. Б. С отчуждаването й видно от съставения АДС от 7. Х.1949 год. е възникнала съсобственост с държавата, придобила право на собственост върху конкретните имоти и съответните ид.части от дворното място. Съдът е приел, тъй като в обема на отчуждените обекти не е посочено изрично подпокривното пространство, то последното не е било предмет на отчуждаването и защото съгласно действащия чл.2, ал.1 Наредба-закон за етажната собственост /Обн. ДВ, бр.251/1935 год./ не е било обща част, съответно е останало собственост на Д. Б. , заедно с неотчуждените обекти от сградата. Този извод е мотивирал съда да обоснове изводи, че праводателите на ответниците, закупили от държавата, с договор за продажба от 9 ноември 1975 год. двустаен апартамент на 4 етаж, с площ от 78 кв.м., ведно с право на строеж върху 1.843% идеални части от дворното място и 1.843% ид.ч. от общите части на сградата, не са придобили идеални части от подпокривното пространство, което не е било обща част, а изключителна собственост на бившия собственик Д. Б. , който е можел да се разпорежда с него, като принадлежност към неотчуждения му жилищен обект, респ. и е придобит от ищците в идеална съсобственост.
Касационният съд не споделя, като правилни изводите на въззивния съд, които са в противоречие със задължителната практика в ТР № 34/1983 год. на ОСГК. Безспорно е обстоятелството, че до момента на отчуждаването, извършено с решение № 371/октомври 1948 год. четириетажната сграда е била собственост на едно лице – Д. Б. , от който са отчуждени „третия и четвърти етажи…, двата партерни магазина,… малкия източен апартамент на втория етаж…, заедно със съответната по чл.2 от ЗЕС идеална част от дворното място, общи стени, стълбище и пр.”. По същия начин са обозначени и идеалните части от общите части на сградата, принадлежащи към неотчуждените му „югозападен апартамент от втория етаж и ъгловия магазин”. Обстоятелството, че таванското подпокривно пространство не фигурира, като самостоятелен обект, предмет на отчуждаването не може да аргументира извод, че обектът е имал самостоятелен статут, а не значение на обща част, обслужваща различните обекти в сградата, защото приемайки обратното, този обект следваше да фигурира в неотчуждените обекти на Д. Б. , съгласно решение № 371/1948 год. В този смисъл е осъществена и разпоредителната сделка, с нот.акт № 198/1975 год., с която Д. Б. , прехвърля 1/3 ид.част от неотчуждения му апартамент на първия етаж от жилищната сграда, без да конкретизира съответните идеални части от общите части на сградата, както и обслужващите го, като самостоятелни обекти-мазе и таванско подпокривно пространство, достъпът до което се е осъществявал през входа, обслужващ всички етажи откъм ул.”В”, обстоятелство, установено от техническата експертиза.
Установено е от същата, че входът откъм пл.”С”, обслужващ неотчуждения имот на Д. Б. води само до първия жилищен етаж и през този вход няма достъп до подпокривното пространство, от което и към настоящия момент могат да се ползват само около 5 кв.м. площ в средата на помещението, защото и назначената тройна техническа експертиза не е констатирала преустройство в сградата, касаещо достъпа до него, осъществяващ се единствено от апартамента на ответниците.
Извършената съдебна делба, между съсобствениците на неотчуждения апартамент, останал в собственост на Д. Б. , с решение № 750/14.07.1976 год., не ги легитимира като изключителни собственици на идеални части от подпокривното пространство, тъй като техният праводател не го е притежавал, като самостоятелен обект на собственост, неотчужден, съгласно решение № 371/1948 год. на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС. Всички белези, установени от експертизите по делото и съществували към момента на възникване на етажната собственост през 1948-1949 год. са се запазили и към настоящия момент, и характеризират процесното помещение като обща част, по естеството си, защото не е имало самостоятелно юридическо съществуване, който съществува и сега, като общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция, обслужваща сградата и представлява обща по естеството си част.
Изводът на съда, че процесното помещение няма характер на обща част, защото като такава не е посочено в решение № 371/1948 год., нито в акта за държавна собственост от 07.10.1949 год., което му придавало самостоятелен статут е неправилен, тъй като с възникване на етажната собственост, бившият й собственик е притежавал само два обекта в сградата, в която подпокривното пространство автоматично се е превърнало в обща част по естеството си, като покривна конструкция, обслужващо съсобствената вече сграда.
По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, а на основание чл.293, ал.2 ГПК касационният съд постанови съдебния си акт, с който отхвърли претенцията по чл.108 ЗС на ищците Д. С. С. и К. Г. П.Стоянова, касаеща 1/3 ид.ч. от цялото подпокривно пространство, както и претенцията по чл.108 ЗС на Е. Д. О., касаеща 2/3 ид.части от същото, които следва да заплатят на П. Й. Г. и А. Г. Г. разноските по делото за всички инстанции, в размер на 1 637 лева.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № ІV-68/02.07.2009 год. по гр.дело № 208/2009 год. на Бургаския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. С. и К. Г. П.Стоянова от гр. Б. против П. Й. Г. и А. Г. Г. от с.гр. за установяване на правото им на собственост върху 1/3 ид.част и предаване на владението върху същата от цялото подпокривно пространство на жилищната сграда в гр. Б., пл.”С” № 2.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Д. О. от гр. Б. против П. Й. Г. и А. Г. Г. от с.гр. за установяване на правото й на собственост върху 2/3 ид.части и предаване на владението върху същата от цялото подпокривно пространство на жилищната сграда в гр. Б., пл.”С” № 2.
ОСЪЖДА Д. С. С., К. Г. П.Стоянова и Е. Д. О. от гр. Б. да заплатят на П. Й. Г. и А. Г. Г. от с.гр. разноските по делото за всички инстанции, в размер на 1 637/хиляда шестстотин тридесет и седем/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|