Р Е Ш Е Н И Е № 60239 гр. София, 20 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и с участието на прокурор Момчил Бенчев, разгледа докладваното от съдия МИТЕВА наказателно дело № 993/2021 г. по описа на ВКС, като за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Х. С. Д. за възобновяване на НОХД № 751/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и за отмяна на постановената присъда. В искането са изложени доводи за наличие на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че осъденият не е участвал в наказателния процес. Отправено е искане присъдата на Окръжен съд – Бургас да бъде отменена. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането за възобновяване и счита, че следва да бъде уважено, тъй като осъденият Х. Д. е участвал единствено на досъдебното производство, където принципите за равенство на страните и състезателност не са разгърнати в пълен обем. Изтъква, че в съдебната фаза на процеса осъденият не е взел участие, не е успял да се защитава лично и да даде своите обяснения. Сочи, че формално са били налице основанията за задочно производство спрямо него, но намира, че и служебната защита, която му е била осигурена,10.08не е била ефективна. Моли наказателното производство да бъде възобновено. Осъденият Х. Д. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е допустимо, но неоснователно, тъй като осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил привлечен лично и с участието на защитник в качеството на обвиняем и разпитан незабавно, а материалите от разследването са му били предявени на 02.07.2018 година. Изтъква, че впоследствие – на 06.07.2018 г. осъденият е напуснал страната. При това положение според прокурора предвид разпоредбата на чл. 423 НПК, обвиняемият, респективно осъденият е знаел за обвинението и неоснователното му неявяване пред органите на съда, може да се счете за укриване от правосъдието. Предлага искането на осъдения Х. Д. за възобновяване на НОХД № 751/2018 г. на Окръжен съд – Бургас да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият Х. Д. моли делото да бъде възобновено и да се разгледа отново, а присъдата му да бъде намалена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното. Искането за възобновяване с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, защото е направено от процесуално легитимиран субект и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 10.08.2021 г. /за дата на узнаване следва да се приеме постъпването му в местата за лишаване от свобода на територията на Република България), а искането за възобновяване е входирано в АС – Бургас на 11.10.2021 година. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 15/16.01.2019 г., постановена по НОХД № 751/2018 г., Окръжен съд – Бургас, Наказателен състав е признал подс. Х. С. Д. - [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, живущ [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], за ВИНОВЕН в това, че на 21.11.2016 г. около 18:00 часа, пред детска градина „Вълшебство" в [населено място], обл. Бургас, при условията на опасен рецидив, с цел да принуди Г. Р. Н. от [населено място] да се разпореди с вещ - пари в размер на 80,00 (осемдесет) лева, го заплашил с насилие с тежки последици за него и негови ближни - че ще отиде в тях докато спят и ще избие него, майка му, баба му и вуйчо му, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и „б" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ГО е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ е наложено кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б" от ЗИНЗС е определен първоначален „СТРОГ" режим за изтърпяване на наказанието. Подс. Х. С. Д. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 689, 82 лв., представляваща разноски по досъдебното производство, както и 40,00 лв. деловодни разноски в съдебното производство, в полза на Окръжен съд – Бургас. Присъдата е влязла в сила на 25.03.2019 година. Процесуалното развитие на делото е следното. С постановление от 14.05.2018 г. по ДП № 282 ЗМ -33/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Бургас С. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК в присъствието на защитник. На същата дата, отново в присъствието на защитник, е бил разпитан, дал е обяснения, като не се е признал за виновен в това да е заплашил пострадалия и негови ближни с тежки последици. Заявил е, че желае да му бъдат предявени материалите по разследването. Същото изявление е направил и неговия защитник. На 02.07.2018 материалите по разследването са били предявени на обв. Х. С. Х. и неговия защитник, като е направено изявление, че нямат искания, бележки и възражения, а обвиняемият е признал вината си и е изразил съжаление за извършеното. В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за разпит обв. Х. С. Д. е посочил адрес за призоваване [населено място], [улица], общ. К., обл. Бургас. Определена му е мярка за неотклонение „подписка” и Х. Д. изрично е предупреден, че се задължава да не нарушава взетата мярка за неотклонение, че не следва да променя местоживеенето си, и че следва да се явява при призоваване от органите на досъдебното производство и съда. Нито в постановленията за привличане в качеството на обвиняем, нито в протокола за разпит е отразено изявление на осъдения, че има евентуално намерение да напусне пределите на Р.България. След приключване на разследването в Окръжен съд – Бургас е внесен обвинителен акт срещу Х. С. Д. за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, като обстоятелствата, описани в сезиращия съда документ, не се различават от посочените в постановлението за привличане в качеството на обвиняем. Образувано е НОХД № № 751/2018 г. и разпоредителното заседание по делото е насрочено за 19.09.2018 година от 9,30 часа. На осъдения Х. Д. е била изпратено съобщение на посочения от него адрес, но той не е бил открит, а съобщението е върнато с отбелязване, че по данни на майка му – К. Д., осъденият Х. Д. е извън страната, като майката е отказала да получи съобщението. В съобщението изрично е отбелязана възможността за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. В посоченото съдебно заседание осъденият не се е явил, не са посочени и уважителни причини за отсъствието му. Тъй като за разпоредителното заседание на 19.09.2018 г. Х. Д. не се е явил, а по данни на майка му са намирал извън пределите на страната, Окръжен съд – Бургас е предприел действия по установяване на местонахождението му – събрал е информация, затова дали осъденият е напуснал пределите на страната и дали се намира в затворите и арестите на страната. По делото е постъпила справка от МВР – Областна Дирекция на МВР – Бургас, РУ – К., от която е видно, че Х. С. Д. е напуснал пределите на страна на 06.07.2018 г. в 22, 06 часа през ГКПП – Калотина Шосе и по данни на съседи и роднини са намира в Р. Германия. Липсват данни след тази дата да се завръщал в Република България. След получаване на тази информация, Окръжен съд – Бургас в съдебно заседание на 25.10.2018 г. е обявил подс. Х. С. Д. за „общодържавно издирване” и е изменил мярката за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”. „Общодържавното издирване” по отношение на подс. Х. С. Д. е стартирало на 13.11.2018 г. с телеграма № 32466/13.11.2018 година на ГДНП, КИЛ № 282р-9773/13.11.2018 г. по описа на РУ – К.. Разглеждането на делото е отлагано в няколко съдебни заседания, като са изисквани стриктно справки за резултатите от издирването. След като се е убедила въз основа на представените докладни записки, че издирването е безрезултатно, първата инстанция е разгледала и решила делото в отсъствие на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „а” НПК. Както на досъдебната фаза на процеса, така и пред първата съдебна инстанция Х. Д. е бил защитаван от служебно назначен защитник. При така установената фактология Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият е участвал лично и със защитник в досъдебната фаза на наказателния процес, като собственоръчно е подписал постановленията за привличане в това процесуално качество, а непосредствено след това е бил и разпитан, като е дал обяснения в присъствието на защитник. След приключване на разследването материалите по делото са били предявени лично на обвиняемия и негови защитник. По този начин осъденият е бил информиран за фактическите и правните параметри на обвинението, а съпоставката на последното постановление за привличане с обвинителния акт показва, че тези параметри не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес. Ето защо не може да се приеме, че осъденият Х. Д. не е бил информиран за наличието на наказателно производство и за повдигнато обвинение по него. В същото време преди внасяне на делото с обвинителен акт в съда осъденият е напуснал адреса, който сам е посочил. Не е изпълнил и задължението си да уведоми ръководно-решаващия орган за новото си местопребиваване. По този начин Х. С. Д. е демонстрирал ясно и недвусмислено своя отказ от правото си на лично участие и лична защита в наказателния процес. Коментираното поведение представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК и съставлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство, тъй като никой не може да черпи права от собствените си противоправни действия. Основание за възобновяване на наказателното производство не дава и служебно изисканата Европейска заповед за арест № Пр – 24/2019 г. от 30.10.2020 година. Действително в същата е посочено, че при връчване на решението осъденият ще бъде уведомен за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, но само по себе си това не е достатъчно да предизвика претендираните от защитата процесуални последици. В случая българските съдебни власти в качеството им на органи на издаващата държава са поели единствено ангажимент за осигуряване на възможност за атакуване на съдебния акт, постановен в отсъствие на осъдения, каквато се явява процедурата по чл. 423 от НПК, но не и задължение за безусловно възобновяване на наказателното производство (в същия смисъл и Р. № 288/2016 год. по н. д. № 1144/2016 год. на I н. о.). Предвид изложените съображения искането на осъдения Х. С. Д. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК на осъдения Х. С. Д. за възобновяване на НОХД № 751/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и за отмяна на постановената присъда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: 1. . 2.