8 Р Е Ш Е Н И Е № 329 гр. София, 13.07. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1073 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Средно общообразователно оздравително училище (С.) „Х. Б.”, [населено място] срещу въззивно решение № 72/25.03.2010 г. по гр. дело № 106/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което, при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение № 405/17.12.2009 г. по гр. дело № 656/2009 г. на Смолянския районен съд, като краен резултат са уважени предявените от Е. Р. К. срещу жалбоподателя искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ (последният – частично, предвид и уважените възражения за прихващане), като е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 1005/30.06.2009 г. на директора на С. „Х. Б.”, [населено място], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Е. Р. К.; последната е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност „начален учител” в С. „Х. Б.”, [населено място]; и последното е осъдено да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 01.07.2009 г. – 01.01.2010 г. в размер 1 719.89 лв. Ответницата по касационната жалба – ищцата Е. Р. К. не е подала отговор на жалбата, не заявява становище и в откритото съдебно заседание. С определение № 396/14.03.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – по материалноправния въпрос относно критерия – дали определящо е само мястото на работа или следва да се има предвид естеството на трудовите функции при преценката за наличие или не на относително самостоятелна обособена структура в рамките на общото щатно разписание, обуславяща от своя страна преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор при закриване на такава структура или при съкращаване на всички длъжности в нея. Касационното обжалване е допуснато и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – по същия материалноправен въпрос, но в особените случаи, когато със съответните актове на компетентните за това общински и държавни органи учебни паралелки от закрито училище в едно населено място са присъединени към училище в друго населено място и впоследствие са закрити и тези присъединени паралелки. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по така поставените правни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване в посочените хипотези и по наведените от касатора касационни основания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, намира следното: За да уважи предявените по делото искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ (последният – частично), въззивният съд е приел, че касаторът-работодател е имал задължение да извърши подбор по чл. 329 от КТ, какъвто той не е извършил. Между страните не се и спори по делото, че подбор не е извършван; спорен е единствено въпросът дали ответното юридическо лице (училище) – работодател е било длъжно да извърши подбор. По делото е установено, че уволнението на ищцата е извършено на 01.07.2009 г. на основание чл. 328, ал. 1, предл. 2 от КТ – съкращение в щата. Реалното съкращение на щата е установено от съпоставката между старото и новото щатни разписания на ответното С. „Х. Б.”, [населено място], като в старото разписание, действащо към 03.09.2008 г., за процесната длъжност „начален учител” фигурират 5 щатни бройки с място на работа [населено място] и 2 щатни бройки с място на работа [населено място], а в новото разписание, действащо към 10.06.2009 г., съществуват само 5-те щатни бройки с място на работа [населено място]. Между страните няма спор и че началните учители с място на работа в [населено място] и началните учители с място на работа в [населено място] са с еднакви трудови функции. Установено е по делото и че с решение № 386/26.03.2007 г. на Общинския съвет – Б. (ОС) и заповед № РД-14-132/12.07.2007 г. на министъра на образованието и науката (М-раОН), е закрито Основно училище (ОУ) „О. П.”, [населено място], където ищцата е работела дотогава. Същевременно, със същото решение на ОС е възложено на кмета на общината да се разкрият, и са разкрити две присъединени паралелки І-ІV клас към ответното С. „Х. Б.”, [населено място], за което е получено и разрешение от М-раОН, като е било осигурено и финансиране от [община] за учебните 2007/2008 и 2008/2009 години. Между ищцата и ответното С. „Х. Б.”, [населено място] е било сключено допълнително споразумение към трудов договор № 946/31.08.2007 г., съгласно което на основание чл. 123, ал. 1, т. 4 от КТ ищцата е заела за неопределено време процесната длъжност „начален учител”, с място на работа ОУ „О. П.” в [населено място] (като очевидно се има предвид сградата на закритото училище, което се сочи и от касатора по делото). С ново решение № 224/04.04.2009 г. на ОС е отменено предходното решение № 386/26.03.2007 г. в частта му относно разкриването на присъединените паралелки, като финансирането им е приключено с приключването на учебната година за тези класове – 30.05.2009 г. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че макар и разграничени в щатното разписание, двете присъединени паралелки, по които обучението се е извършвало от двама (от общо седемте) начални учителя в сградата на закритото училище в [населено място], са с еднакъв статут с другите паралелки в ответното С. „Х. Б.”, [населено място], като единствената разлика е мястото на обучение, респ. мястото на работа, поради което тези две присъединени паралелки не представляват обособено структурно звено на ответното С. „Х. Б.”, [населено място], при който случай съдебната практика приема, че не следва да се извършва подбор – между служителите в такова обособено структурно звено – от една страна и служителите в „основната организация” (респ. в други обособени структури на предприятието на работодателя) – от друга страна. Настоящият съдебен състав намира, че съдебната практика, формирана в посочените и представени (в преписи) от касатора три съдебни решения, а именно: решение № 158/10.04.1995 г. по гр.д. № 1301/1994 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВС, решение № 759/02.10.1991 г. по гр.д. № 629/1991 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВС и решение № 1248/27.07.2001 г. по гр.д. № 2306/2000 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, е неприложима към настоящия спор по смисъла на чл. 291, т. 3 от ГПК. Това е така, защото в никое от тези три съдебни решения не е разглеждан и разрешен поставеният в случая материалноправен въпрос относно критерият при преценката дали е налице или не относително самостоятелно обособено структурно звено, респ. при преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор при закриване на такава обособена структура в предприятието или при съкращаване на всички длъжности в нея. В две от тези три съдебни решения - решение № 158/10.04.1995 г. по гр.д. № 1301/1994 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВС и решение № 1248/27.07.2001 г. по гр.д. № 2306/2000 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че са налице такива структурно обособени звена (като в случая, разгледан в последното решение те са и в различни населени места), но без да са обсъждани и изяснявани техните отличителни белези, критериите за тяхната относителна обособеност и самостоятелност, и конкретно – с оглед и в контекста на преценката дали работодателят е имал задължение да извършва подбор. Освен това, в решение № 158/10.04.1995 г. по гр.д. № 1301/1994 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВС е разгледан случай, когато работодателят не е имал задължение за извършване на подбор, но в хипотеза на друго основание за уволнение – по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ – закриване на част от предприятието (прието е, че е прекратена дейността на обособено звено „ПХЗ” – подземно химическо извличане, в което е работил ищецът), а не в хипотеза на процесното по настоящото дело основание за уволнението на ищцата – по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – съкращаване на щата. Макар и близки, тези две основания за уволнение са различни (относно това съдебната практика е константна), като имат своите специфики и по отношение случаите на задължителен подбор. Различен от спора по настоящото дело, при който подбор не е извършван, е и случаят, разгледан в решение № 1248/27.07.2001 г. по гр.д. № 2306/2000 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. При него работодателят е извършил законосъобразен подбор измежду изпълняващите еднородни трудови функции служители в рамките на съответната организационно обособена структура (звено, клон на дружеството) за съответното населено място; като съставът на ВКС е приел, че обединяването в един регионален клон на няколко отделни организационни структури не задължава работодателя да извършва подбор измежду служителите с еднородни длъжности в рамките на цялото регионално обединение, включващо клонове на дружеството в различни населени места. Напълно различен от настоящия спор е случаят, разгледан в решение № 759/02.10.1991 г. по гр.д. № 629/1991 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВС. Това съдебно решение е постановено при действието на редакцията на чл. 329 от КТ, актуална към ДВ, бр. 6/1988 г., като в него е прието, че отказът на предприятието да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ не подлежи на съдебен контрол, а в случая не са били налице условията за извършване на задължителен подбор по ал. 2 (сега отменена) на чл. 329 от КТ. Следва да се отбележи и (доколкото това не е изтъкнато в определението по допускането на касационното обжалване по делото), че посочените и представени (в преписи) от касатора други съдебни актове на ВКС – определения по чл. 288 от ГПК, не представляват практика на съдилищата, попадаща в хипотезата на т. 2 (или на т. 1) от чл. 280, ал. 1 от ГПК (в тази връзка виж и т. 2 и т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). При това положение, в хипотезата на чл. 291, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав, при разрешаването на първия поставен материалноправен въпрос по делото, намира, че при тълкуването на закона (чл. 329, във вр.с чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ) с оглед конкретните обстоятелства по настоящото дело, следва да се изхожда от трайно застъпеното в практиката на съдилищата принципно положение, че работодателят е задължен да упражни правото си на подбор тогава, когато се съкращават една или повече, но не всички от няколко еднородни (еднакви или подобни, сходни) длъжности (щатни бройки). В тези случаи подборът е задължителен, тъй като работодателят неизбежно следва да извърши преценка - именно да подбере съобразно двата императивно установени икономически критерия в чл. 329 от КТ, кои от работниците или служителите, осъществяващи еднакви или сходни трудови функции, да остави на работа на несъкратените щатни бройки и кои от тях да уволни – според броя на съкратените щатни бройки. Същото принципно положение важи и когато съкращението засяга не цялото предприятие на работодателя, а негово обособено, относително самостоятелно структурно звено (поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и пр.). В тези случаи работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура – само измежду работниците и служителите, осъществяващи еднородни трудови функции в това обособено звено. Ако последното се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. Критерият за наличието на такова обособено структурно звено в предприятието на работодателя не може да е само териториален (населено място, регион, област) или финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), каквато теза поддържа касаторът по настоящото дело. Тези два белега, както и функционалният (осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието) не са определящи, в повечето случаи те са второстепенни и не винаги са налице. Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. В този смисъл, това структурно звено във всички случаи следва да е именно обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието (негово поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и пр.), с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия на предприятието (ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора, отговорник на групата и пр.). Понякога обособеното структурно звено има относително самостоятелен източник на приходи и/или самостоятелна разходна сметка, много често то осъществява определена част от общата дейност на предприятието (бояджийски цех, строителна група и пр.) или пък осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място, община, област и пр.; но както беше посочено, тези белези не винаги са налице и не са определящи. От друга страна, в почти всички случаи спецификите на организацията на работа и на управление, съчетани със специфичен предмет на осъществявана дейност и начинът на нейното финансиране, и дори предвид специфичните местни условия в съответния териториален регион, обуславят специфики и на самите трудови функции на работниците и служителите, работещи в съответното обособено структурно звено, в сравнение с трудовите функции на работниците и служителите в другите структурни звена на предприятието на същия работодател, дори когато техните длъжности са с еднакви наименования. Това поначало води до наличието на различни, а не на еднородни (еднакви или сходни) трудови функции за длъжности с еднакви или близки наименования, но осъществявани в различни обособени структурни звена в предприятието на работодателя, предвид което и неговото задължение за извършване на подбор, поначало се ограничава само в рамките на съответното обособено структурно звено. От гореизложеното следва, че на първия материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по делото, следва да се отговори, че при извършването на преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалният критерии, респ. – не е определящо само мястото на работа за съкращаваните длъжности. Определящи при тази преценка са най-вече наличието или не на организационно-управленска обособеност, респ. относителната самостоятелност на такова структурно звено, която (ако е налице), в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики (ако и такива са налице), до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите функции е определящ критерий, както в общия случай на задължителност на подбора. От отговора на първия материалноправен въпрос следва и отговорът на по-тясно формулирания втори материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по делото. Двете учебни паралелки І-ІV клас от закритото училище в [населено място], присъединени към ответното по делото (касатора) С. „Х. Б.”, [населено място], макар това да е станало с актове на компетентните за това общински и държавни органи, и при наличие на особено финансиране от общината, и макар двете щатни бройки за тях да са разграничени в щатното разписание (но единствено по този териториален признак) от останалите пет щатни бройки за процесната длъжност „начален учител” с място на работа в [населено място]; то тъй като тези две присъединени паралелки не са обособени в организационно-управленско отношение и обучението в тях е същото като обучението, осъществявано в останалите паралелки І-ІV клас на ответното училище, те не представляват обособено, относително самостоятелно структурно звено на последното. Поради това, при закриването на двете присъединени паралелки и съкращаването на двете щатни бройки на начални учители за тях, едната от които заемана от ищцата, за касатора-работодател е възникнало задължението да извърши подбор измежду всичките седем начални учители, чиито трудови функции са еднакви. Като не е извършил този задължителен подбор, работодателят незаконосъобразно е упражнил субективното си потестативно право да уволни ищцата. От така дадените отговори на двата материалноправни въпроса, по които е допуснато касационното обжалване по делото, следва и еднозначен извод за неоснователност на основното оплакване и на свързаните с него доводи и съображения на касатора за неправилност на изводите на въззивния съд, че двете присъединени паралелки не представляват обособено структурно звено и че подборът в случая е бил задължителен. Неоснователно е и оплакването на касатора за необоснованост на обжалваното въззивно решение в частта му относно размера на паричния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. За да уважи този иск общо за сумата 1 719.89 лв. (потвърждавайки първоинстанционното решение в частта му за присъждането по този иск на сумата 1 448.96 лв. за времето 01.07.2009 г. – 17.12.2009 г. и осъждайки ответното училище да заплати на ищцата и сумата 270.93 лв. за времето 17.12.2009 г. – 01.01.2010 г.), въззивният съд е приел, че искът е основателен за целия процесен шестмесечен период 01.07.2009 г. – 01.01.2010 г., като очевидно е възприел неоспореното експертно заключение по делото, съгласно което за този шестмесечен период обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза общо на сумата 3 251.16 лв. Предвид разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд е съобразил и уважаването от първоинстанционния съд на направените по делото възражения за прихващане с насрещни парични вземания на ответника-касатор – общо за сумата 1 531.27 лв. При това положение, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ се явява основателен именно общо за сумата 1 719.89 лв., от които: сумата 1 448.96 лв. е присъдена с потвърдената от въззивния съд част на първоинстанционното решение и сумата 270.93 лв. е присъдена с частта от въззивното решение, постановена вместо отменената от въззивния съд отхвърлителна част на първоинстанционното решение. С оглед всичко гореизложено, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че като валидно, процесуално допустимо и правилно, съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва изцяло да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор и в касационното производство по делото, на касатора не се следват претендираните от него разноски по делото, а ищцата не е направила претенция за присъждане на разноски пред касационната съдебна инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението с № 72 от 25.03.2010 г., постановено по гр. дело № 106/2010 г. на Смолянския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.