Ключови фрази


1

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

СОФИЯ, 26.04.2021 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1434/2020 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Е. А. и М. А. А. чрез техния пълномощник адв. Е. К., срещу въззивно решение № 473 от 05.12.2019 г. по в.гр.д. № 648/2019 г. на Русенския окръжен съд.
С определение № 377 от 08.10.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да постанови решение въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, както и по въпроса дали в преценката си за допусната грешка при заснемане на поземлен имот в кадастралната карта съдът е задължен да изследва и да обоснове правните си изводи с прилагането на предходни, одобрени преди кадастралната карта регулационни планове и трансформация на регулационни граници в имотни.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по тези въпроси, а изводът, че имотната граница между техния имот и този на ищцата е отразена вярно в кадастралната карта, е необоснован и не кореспондира със събраните по делото доказателства, които не обсъдени от съда в тяхната цялост.
Ответницата по касация С. А. И. счита, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1288 от 17.07.2019 г. по гр.д. № 6334/2018 г. на Районен съд - Русе . Вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на А. Е. А. и М. А. А., че С. А. И. е собственик на площта, заключена в правоъгълник от 28 кв.м, по границите на недвижим имот, представляващ дворно място от 195 кв.м в [населено място],[жк], [улица], съставляващо поземлен имот с идентификатор ... и имота с идентификатор ..., собственост на ответниците, и е осъдил същите да предадат на С. И. владението върху този имот. Осъдил е А. А. и М. А. на основание чл. 109 ЗС да премахнат изградената от тях телена ограда и бетонната й основа по границата между поземлен имот с идентификатор ... и ..., както и да заплащат на С. И. по 10 лв. месечно обезщетение за ползване на посочената част, считано от 14.09.2018 г. до предаване на имота. Със същото решение въззивният съд е отхвърлил предявените от А. А. и М. А. против С. И. искове с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР и чл. 124, ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства-свидетелски показания, протокол за трасиране и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че имотната граница между двата имота е по линията на т. 3-т.4 от заключението на вещото лице, но изградената на място ограда не съответства на границата по плана от 1987 г., а навлиза навътре в имота на ищцата.
По делото е безспорно установено, че ищцата С. И. е собственик на поземлен имот с идентификатор ..., а ответниците-на имот с идентификатор .... Не е било спорно по делото, че към настоящия момент двата имота са разделени от ограда от телена мрежа с бетонна основа, чието местоположение не съвпада в отразената в кадастралната карта имотна граница, а навлиза в имота на ищцата. Не е било спорно също, че заснетата в кадастралната карта имотна граница съвпада с регулационната граница по КРП, одобрен през 1957 г.
Спорни по делото са били въпросите дали процесната реална част е била със статут на придаваемо място от имота на ответниците към този на ищцата по плана от 1957 г. и дали тази регулация е приложена, което би било основание в последващия КРП от 1964 г. и от 1987 г. регулационната граница да бъде заснета като имотна. Въззивният съд не е дал отговор на тези въпроси, които са от съществено значение за изхода на делото. Вместо това се е задоволил да декларира, че вярната имотна граница е по т. 3-т.4 от скицата към заключението на вещото лице, без да подложи на задълбочен анализ събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. По този начин е процедирал в противоречие с трайно установената практика на ВКС, според която съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, и да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за правилното решаване на делото.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че първият план за територията, в която се намират имотите на страните, е от 1940 г., и по него те представляват част от имот № ... Следващите планове са от 1957 г., 1964 г., 1987 г. и 2002 г. Писменото заключение не съдържа констатации относно статута на спорното място по тези планове. Изготвени са комбинирани скици, върху които вещото лице е отразило „линии по КРП от 1940 г., линии по КРП от 1957 и 1964 г., линии по КРП от 1987 г., линии по кадастрална карта, и материализирана граница между двата имота”, без да е конкретизирано дали отразените с различен цвят върху скиците граници са кадастрални или регулационни. В съдебно заседание е пояснило, че кадастралната граница по плана от 1957 г. е по линията на т.1-т.2, изчертана с червен цвят на приложената от него комбинирана скица-приложение 1 към изготвеното заключение, а регулационната е по т.3-т.4, очертана с оранжев цвят. Според вещото лице местоположението на кадастралната и на регулационната граница между двата имота не е променено и в КРП от 1987 г.
Въззивният съд не е обсъдил това заключение в неговата цялост и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, както го задължава разпоредбата на чл. 202 ГПК. Ако бе сторил това, съдът щеше да констатира, че заключението на съдебно- техническата експертиза е неясно и не се подкрепя от приложения към него графичен материал и останалите писмени доказателства, приети по делото. Вещото лице е посочило, че след справка в община Русе не е установило данни за придаваеми места, но при съпоставяне на местоположението на имотната и на регулационната граница между двата имота по плана от 1957 г., така, както са отразени от вещото лице на скица- приложение 1, се налага извод, че по този план спорният имот представлява придаваемо място от имота на ответниците към парцела, отреден за ищцата. На следващо място, видно от скица-приложение № 2 към заключението, както и от скицата, приложена на л. 60 от първоинстанционното дело, в КРП от 1987 г. двата имота са били заснети съответно с пл.№ ... и ... и няма данни за тях да са отредени дворищнорегулационни парцели, което поставя под съмнение констатацията на вещото лице за съвпадение на регулационните граници по този план с плана от 1957 г. Съдът е следвало да изиска от вещото лице да прецизира заключението си, като изготви скици, отразяващи кадастралното и регулационното положение на двата имота по плановете от 1957 г. до 2002 г., за да се прецени дали спорният имот представлява придаваемо място, по кой дворищнорегулационен план и дали тази регулация е приложена. Защото ако се касае за придаваеми места по дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ/ отм./, в какъвто смисъл са били доводите на жалбоподателите, за да се приеме, че парцелната граница по т.3-т.4 се е трансформирала в имотна, е необходимо да се установи приложена дворищна регулация, съобразно указанията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС. Това е и същественият за изхода на делото въпрос, който въззивният съд изобщо не е обсъждал. Изводът му, че имотната граница между двата имота е тази по линията на т.3-4, която е регулационна граница по плановете от 1957 г. и 1987 г., е необоснован и направен при неизяснена фактическа обстановка.
Това налага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се изясни чрез възлагане на повторна съдебно-техническа експертиза кадастралното и регулационно положение на двата имота по плановете от 1957 г., 1964 г., 1987 г. и 2002 г., както и статута на спорната реална част при действието на тези планове. В случай, че тази част представлява придаваемо място по някой от тези планове, въззивният съд следва да прецени дали регулацията е приложена, като предпоставка за трансформиране на регулационната граница в имотна, като обсъди всички събрани по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните свидетели във връзка изграждане на спорната ограда. Въззивният съд следва да мотивира постановения съдебен акт като посочи кои факти и обстоятелства, релевантни за спорното право приема за доказани, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи прави въз основа на тях.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 473 от 05.12.2019 г. по в.гр.д. № 648/2019 г. на Русенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: