4 Р Е Ш Е Н И Е № 370 София, 16 юли 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева К. МАРКОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело № 296/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Д. С. С. срещу въззивно решение № 51 от 16.03.2010г. по внохд № 36/2010г. по описа на В. апелативен съд. В жалбата се поддържат доводи по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК изразяващи се в : не е приложена разпоредбата на чл.26,ал.1 НК а е следвало да се приложи,съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието.В съдебно заседание основно се поддържа довод по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Прави се искане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК.Като основание за това се сочат данните за личността на подсъдимия-студент във В. „Ч. Х.” гр.Варна от 2007г.,процесуалното му поведение/не е затруднил разследването/,осъзнал е поведението си и мястото в живота. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна.Материалният закон е правилно приложен,не е допуснато процесуално нарушение,няма място за приложение на чл.66,ал.1 НК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 1 от 07.01.2010г. по нохд № 631/2009г. Ловешкият окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим Д. С. С. за ВИНОВЕН в това,че на 01.07.2009г. в гр.Троян,ж.к.”Младост”,бл.4,без надлежно разрешително,издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКНВП/ и в нарушение на чл.30 от същия закон,придобил по неустановен начин и държал в себе си/заден десен джоб на къси панталони/,високорисково наркотично вещество-амфетамин/съгл.Приложение № 1 към чл.3,ал.2 от КНВП/ в количество 0,108 гр. на стойност 3.24 лева със съдържание на активно действащ компонент амфетамин-3 %,като случая се явява маловажен,поради което и на основание чл.354а,ал.5 вр.с ал.3 пр.1-во и 2-ро ,т.1 предл.1-во във вр.с чл.58а и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ГЛОБА в размер на 900.00 лева в полза на държавата. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че за времето от м.ноември 2006г. до 01.07.2009г. в гр.Троян,без надлежно разрешително,издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл.30 от същия закон,придобил по неустановен начин,с цел разпространение,държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества,съгл.Приложение № 1 към чл.3,ал.2 от ЗКНВП-„амфетамин”,като ги продавал или предоставял безвъзмездно на лицата: И. П. П.,Ц. Б. К.,М. Л. Й.,В. Д. М.,И. П. Т.,В. В. Б.,Д. С. Б.,В. Р. Х.,М. М. Ц.,А. С. И.,Д. В. С.-всички от гр.Троян и свидетел с идентификационен номер 01,свидетел с идентификационен номер 02,свидетел с идентификационен номер 03,свидетел с идентификационен номер 04,свидетел с идентификационен номер 05 и свидетел с идентификационен номер 06,поради което и на основание чл.354а,ал.1 изр.1-во,предл.3,4, и 5 във вр.с чл.58а и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3000.00/три хиляди/лева в полза на държавата. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3000.00 лева. На основание чл.61 от ЗИНЗД определил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален ЛЕК режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. С обжалваното решение В.т апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта по пункт първи на обвинението,като е намалил глобата от 900 лева на 90/деветдесет/ лева.В останалата част е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно и законосъобразно,а наказанието в частта за ефективното му изтърпяване не е явно несправедливо. Делото е разгледано по глава 27 на НПК-съкратено съдебно следствие,като по реда на чл.373,ал.2 НПК съдът е произнесъл присъдата си,след констатирано съответствие между самопризнанията на подсъдимия за фактите по делото и доказателствата събрани на досъдебното производство. Въз основа на фактическата обстановка ,неоспорена от подсъдимия и приета по делото,съдът е признал подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения .Материалният закон е приложен в съответствие с установени те фактически положения. Доводите за нарушение в частта по неприлагането на чл.26 НК по двете обвинения е обсъден от въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК.Съображенията на съда са правилни и се споделят от касационния състав.Правилно е прието,че правото на защита на подсъдимия не е нарушено,въпреки,че инкриминираните по п.1 и п.2 на обвинението деяния са извършени при условията на чл.26 НК.Съдът е отбелязал,че подсъдимият се е защитавал по изложените факти ,признал е същите и не е възразил срещу начина на тяхното установяване.Отделно от това,следва да се отбележи,че независимо от постановените два диспозитива и определеното по чл.23 НК наказание ,съдът не е приложил възможността за увеличаване на общото наказание съгласно чл.24 НК,което да влоши процесуалното положение на подсъдимото лице.От друга страна,обединяването на двете деяния в продължавана по смисъла на чл.26 НК престъпна дейност,би довело и до друг извод относно наказанието. В този смисъл, в рамките на обвинението и правната квалификация,приети изцяло от подсъдимия в изслушването му по реда на 371,т.2 НПК, приложеният материален закон не е довел до нарушение на процесуалните права на подсъдимия. Основният поддържан довод в съдебно заседание касае наказанието,в частта за неговото изтърпяване. Възражението е неоснователно. Преценката на съдилищата за наказание при условията на чл.58а НК е законова последица от проведената по реда на чл.373,ал.2 вр.с чл.372,ал.4 вр.с чл.371,т.2 НПК процедура.Същата е правилна и в частта за размера на глобата и размера на наказанието лишаване от свобода. В жалбата пред касационния състав се възразява единствено по отношение на начина на изтърпяване на наказанието.Същият довод е бил поддържан и пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор и е изложил съображения, с които го отхвърля.Искане за приложението на чл.66,ал.1 НК е поставяно и пред първоинстанционния съд.Аргументите на подсъдимия чрез защитника му са свързани с младата възраст на подсъдимия,добрите характеристични данни,обстоятелството,че е студент ,критичното отношение към извършеното от него,осъзнаване на неправомерното му поведение. Изложените обстоятелства са взети предвид и обсъдени от редовните съдебни инстанции.Преценката,че наказанието следва да се изтърпи ефективно следва и от факта на предходно осъждане на подсъдимия С..Видно от справката за съдимост/л.164 от дос.пр./, Д. С. е осъждан през 2006г.за престъпление по чл.197,ал.1 т.4 вр.с чл.194,ал.1,като на осн.чл.55,ал.1 т.2 б.”б” и чл.42а,ал.2 т.1,2, и 5 НК е осъден на ПРОБАЦИЯ. Деянието е с висока степен на обществена опасност ,завишена е и личната степен на обществена опасност на подсъдимия.Установено е че той е започнал престъпната си дейност от м.ноември 2006г., като е разпространявал наркотични вещества-амфетамин,придобити по неустановен начин, на множество лица,на възраст 18-19 г.,които е „зарибявал” първоначално с безплатни дози. Периодът на разпространение е продължил до 01.07. 2009г.,въпреки,че срещу него е било образувано на 11.03.2009г.досъдебно производство, което сочи на упоритост при осъществяване на престъплението.От друга страна, предходното осъждане по нохд № 500/20076г. на РС-гр.Трявна за взломна кражба,визирано в горната справка за съдимост, обуславя и преценката за ефективно наказание,необходимо и обществено оправдано за постигнат целите по чл.36 НК.Правилно в този смисъл,въззивният съд е отказал да приложи института на условното осъждане. Мотивите на съда се споделят от настоящия съдебен състав. За да е налице явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348,ал.5 т.2 НПК следва неправилно да е приложено или неправилно да е отказано прилагането на условното осъждане. Предвид изложеното,няма основание за извод,че отказа за прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК е неправилен. В този смисъл,като е потвърдил присъдата в санкционната й част и е отказал да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода,въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл.348,ал.5 т.2 вр.с ал.1 т.3 НПК,изразяващо се в явна несправедливост на наказанието.Основание за прилагане института на условното осъждане не е налице,поради което решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51 от 16.03.2010г. по внохд №36/2010г. по описа на В. апелативен съд . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: