Ключови фрази

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 301

София, 16.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2125/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Транскар“ ООД, подадена чрез процесуалния му представител адв.С. Х., против решение №260131/16.07.21г. по в.т.д.№76/21г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №18/15.04.19г. по т.д.№97/18г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Ю. М. К. искове с правно основание чл.59 ЗЗД – за заплащане на сумата 54 800 лв., ведно със законната лихва, както и чл.86 ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в размер на 5551,98 лв. за периода 04.07.2014г. – 06.06.2018г.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на крайния извод на въззивния съд, поради несъобразяването му с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се като процесуално нарушение неоснователния отказ на въззивния съд да допусне искани от него доказателства, които са му били необходими за изпълнението на дадените му указания да уточни обстоятелствената част от исковата си молба. Нарушението на материалния закон, според касатора, се състои в това,че съдът е подвел спора под хипотезата на чл.59 ЗЗД, а е разгледал делото без да се произнесе дали същото подлежи на разглеждане от български съд с оглед приетите от него за приложими норми на английския Закон за дружествата.Твърди се,че незаконосъобразността на постановеното решение произтича и от неоснователния довод на мнозинството от състава, почиващ на вероятностно допускане, че ако касаторът се е възползвал от правото си да поиска възстановяване на дейността на регистрираното по законите на Англия и У. дружество „Yulian Kostov“ Ltd, той е можел да се удовлетвори от тамошните негови активи. Според изразеното в касационната жалба становище на касатора, по делото е доказано както обедняването на „Транскар“ООД, така и обогатяването на ответника Ю. К. и пряката връзка между обедняването и обогатяването, тъй като последният /в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество/ не е закупил с преведените по сметката на дружеството средства поръчания му автокран, а увреждането на дружеството по този начин поражда личната отговорност на ответника- физическо лице. Незаконосъобразен е, по виждане на касатора, мотивът на съда,че физическото лице може да носи отговорност само спрямо собственото си търговско дружество, но не и спрямо трети лица, след като веднъж е бил приет за разглеждане иск по чл.59 ал.1 ЗЗД. С касационната жалба се претендира отмяна на решението на апелативния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени с присъждане на разноските по делото.
Ответникът Ю. М. К., чрез процесуалния си представител адв.С. Р., в писмен отговор на касационната жалба възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на Варненски апелативен съд до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи за неговата неправилност.
Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото пред Шуменски окръжен съд е образувано по искова молба на „Транскар“ООД срещу Ю. М. К.,в която са изложени твърдения,че поради производствена необходимост ищецът влязъл в контакт с ответника , който се занимавал с внос на автокранове , като устно се договорили чрез регистрираното от последния във Великобритания дружество „Yulian Kostov“ Ltd той да закупи и достави на дружеството-ищец в Б. автокран с определени характеристики; постигната била уговорка за цената и след като ищецът одобрил стоката, ответникът му посочил банкова сметка на дружеството, по която въз основа на изпратена му по мейл фактура, издадена от дружеството „Yulian Kostov“ Ltd, била преведена сумата за закупуване в размер на 69 800 лв.; доставка така и не била извършена и след проведена между страните кореспонденция ответникът се задължил да върне тази сума, но превел обратно по сметката на ищеца само 10 000 лв.; с нотариална покана, отправена до посоченото дружество, ищецът развалил договора и поискал да му бъде възстановен и остатъкът от платената цена, но отговор не последвал; по заведеното от ищцовото дружество срещу „Yulian Kostov“ Ltd гражданско дело било постановено и влязло в сила решение, с което бил уважен частично предявен в размер на 5000 лв. иск по чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.87 ал.1 ЗЗД; тъй като впоследствие във връзка с образувано досъдебно производство срещу Ю. К. ищецът разбрал,че издадената от търговското дружество „Yulian Kostov“ Ltd фактура не е била осчетоводена, дружеството не е извършвало дейност и е „разформировано“, считано от 29.03.2016г. ищецът е счел,че Ю. К. се е обогатил неоснователно с остатъка от покупната цена от 54 800 лв., която е поискал той да бъде осъден да му я заплати, заедно с обезщетение за забавата за периода от 04.07.2014г. до 06.06.2018г., както и законна лихва до окончателното изплащане на главницата.
Първоинстанционният съд е разгледал главния иск при правна квалификация по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД и , като го е намерил за неоснователен /доколкото по делото не е било доказано преминаването на материални блага в патримониума на физическото лице Ю. К., тъй като парите са били преведени по сметка на дружеството „Yulian Kostov“ Ltd във връзка с търговско правоотношение между двете дружества/, го е отхвърлил, ведно с акцесорния иск за обезщетение за забавата. Това решение е потвърдено от въззивната инстанция, но при променена на чл.59 ал.1 ЗЗД правна квалификация на главния иск. По касационна жалба на ищеца въззивното решение е допуснато до касационен контрол и обезсилено с решение №153/04.02.2021г. , постановено по т.д.№483/20г. по описа на ВКС Второ търговско отделение, поради произнасяне на съда по нередовна искова молба и делото е върнато на апелативния съд с указания за отстраняване на констатираното несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба / при позоваване на развален договор с юридическото лице и липса на изложени конкретни обстоятелства за физическо преминаване на търсената сума при ответника в качеството му на физическо лице/.
При повторното разглеждане на делото, с оглед изпълнението на дадените указания, новият въззивен състав на два пъти е оставил делото без движение, като е дал възможност ищецът да изправи недостатъците на исковата молба с цел правилното квалифициране на иска. Въз основа на наведените в уточнителните молби твърдения,че процесната сума е преведена по банков път на „Yulian Kostov“ Ltd, което не е отразило получаването й в счетоводството си , след което сумата е била усвоена от неговия управител и едноличен собственик в качеството му на физическо лице Ю. К., съдът е приел,че тези обстоятелства обосновават квалификация на предявения главен иск по чл.59 ЗЗД, а не по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, доколкото не се твърди превеждане на сумата директно на физическото лице без наличие на правно основание. На това основание е разгледан искът, за чието уважаване съставът е посочил,че въззивникът следва да е установил наличието на отделните елементи от фактическия състав на разпоредбата - своето обедняване, обогатяването на ответника, както и връзката между обедняването и обогатяването, състояща се в твърдяното опосредено получаване на сумата от въззиваемия К.. Въз основа на събраните по делото доказателства /включително приложеното предходно приключило с влязло в сила решение гражданско дело със страни „Транскар“ООД и „Yulian Kostov“ Ltd/ съдът е приел за установено,че между тези две страни е бил сключен договор за търговска продажба, по силата на който регистрираното във Великобритания дружество е следвало да достави на ищеца автокран с определени характеристики срещу цена от 27 000 паунда с левова равностойност 69 800 лв., която е била заплатена по сметка на продавача; че поради неизпълнение на последния договорът е бил развален с изявление на ищеца, а от сметката на продавача са наредени обратно по сметката на ищеца-купувач 10 000 лв.; с влязлото в сила решение по гражданското дело „Yulian Kostov“ Ltd е бил осъден да заплати на отпаднало основание търсената от ищеца част от сумата в размер на 5000 лв. За изясняване правосубектността на търговското дружество „Yulian Kostov“ Ltd съдът е извършил служебна справка в публичния Търговски регистър на О. кралство – Companies House, установявайки,че към момента това дружество е със статус “dissolved“, който термин не може да бъде преведен в смисъл на прекратяване с ликвидация и не означава, че дружеството е заличено / deleted или deregistеred/. В тази връзка съдът се е позовал на чл.43 КМЧП, установяващ задължение на съда когато констатира наличие на международен елемент в едно правоотношение, да приложи собствената си отпращаща норма и ако тя посочва чуждо право- да приложи него. Констатирал е,че такива норми по отношение на преобразуването и прекратяването на юридическите лица представляват разпоредбите на чл.58 т.9 и чл.56 ал.1 КМЧП, които препращат към правото на страната,в която те са регистрирани,а в случая това е правото на Англия и У., каквото представлява Законът за дружествата /Companies Act 2006/ и в частност неговите разпоредби на чл.1000 и сл. /относно прекратяването/ и чл.1029 и сл. /относно възможностите за възобновяване на дейността на прекратено по реда на чл.1000 и сл. търговско дружество/. Съдът е развил съображения, че с оглед конкретните причини за прекратяването на дружеството /неподаване на фирмени отчети/, за ищеца, като кредитор на дружеството, е била открита възможността по чл.1029 и сл. да поиска от съда възобновяване на дейността му и да предяви срещу него претенцията си за връщане на дължимия остатък от цената по разваления договор, от което право няма данни ищецът да се е възползвал. Посочил е,че въззивникът е обвързан от силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по частичния иск за връщане на даденото по разваления договор, от което и от констатацията за съществуващите пред кредитора възможности, които му предостава английския закон, съдът е направил извод, че пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по иск за връщане на платената от ищеца сума е дружеството „Yulian Kostov“ Ltd; отговорността на ответника, в качеството му на едноличен собственик на капитала му се ограничава до размера на дела му, а в качеството му на управител той може да отговаря само спрямо дружеството „Yulian Kostov“ Ltd за причинените му вреди. Прието е от състава,че не може да бъде направен извод за лично усвояване на сумата от ответника от твърдението за закупуване на друга техника с получената сума, доколкото, дори това да е установено, от този факт не може да се заключи,че тя е била използвана за личното облагодетелстване на физическото лице. Анализирайки съдържанието на приетото по делото извлечение от сметката на дружеството „Yulian Kostov“ Ltd,по която е била преведена сумата, съставът е констатирал,че по нея са постъпвали и суми от други търговци, общински предприятия и физически лица за закупуване на машини и извършване на услуги, като същата е била захранвана и със суми, внасяни от управителя на дружеството Ю. К., а с постъпилите средства са били извършвани разплащания, както за закупуване на машини, така и в различни търговски обекти чрез POS, както и са теглени суми на АТМ. От тези данни съдът е приел,че не би могъл да се направи извод,че въззиваемият К. е изтеглил платената от ищеца сума, задържайки същата за свои лични нужди като физическо лице, а дори да бъде прието,че той, в качеството му на управител неправомерно се е разпореждал с дружествени средства, той би могъл да отговаря имуществено за причинените от тези му действия вреди само спрямо дружеството, но не и спрямо трети лица.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът твърди,че с решението си въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото: 1. Кой е надлежна страна по спора – физическото лице Ю. М. К., както е по делото, или „Yulian Kostov“ Ltd?; 2. Означава ли отрицателна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск по чл.55-59 от ЗЗД против физическото лице, български гражданин – едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД, регистрирано в чужбина, поради заличаването на търговеца в третата държава, без същият да е оповестил кредитора си за наличието на това обстоятелство /заличаване/?; 3.Кое е нарушеното от страна на ответника правоотношение – неизпълнението по договор за доставка на автокран Р. АТТ-400 в България и неоснователното обогатяване на физическото лице или правоотношението, което не е спорно и не е предмет на делото – къде е извършен деликтът и по какъв признак от КМЧП трябва да бъде подведен спорът и подсъден ли е на българския съд?; 4.Под коя хипотеза и при кой приложим закон трябва да се подведе разгледания спор?; 5. С кого е сключен неформалният договор, след като физическото лице Ю. К. е поело да изпълни доставката и дължат ли дружеството и физическото лице като свързани лица, общо връщане на платеното, с оглед неосъществения внос на договорения за покупка автокран? Като допълнителен критерий за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси касаторът сочи приложимост на хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Позовава се и на предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Това изискване е основно, тъй като именно с поставените от касатора въпроси се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и да са свързани с решаващата дейност на съда, т.е. дадените от него отговори да са го мотивирали да постанови крайния резултат по спора или неправилно извършените /респ. дължими и неизвършени/ от него процесуални действия да са предпоставили изхода на делото. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Формулираните от касатора въпроси нямат характеристиките на правни въпроси в посочения смисъл, тъй като, освен че в по-голямата си част не кореспондират с решаващите мотиви на съда, са и изцяло основани на конкретни факти по делото, а отговорите им са обусловени от преценката на събраните по него доказателства. Обуславящи изхода на спора са правните мотиви на съда, свеждащи се основно до това, че, с оглед установеното с обвързваща ищеца сила на пресъдено нещо наличие на развалена договорна връзка с регистрираното по законите на Англия и У. търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала и негов управител е физическото лице и ответник Ю. К., за ищеца съществува правна възможност да претендира на отпаднало основание връщане на остатъка от платеното от юридическото лице, но не и от самото физическо лице Ю. К. в личното му качество, а, доколкото от представените по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че този остатък е преминал в патримониума на последния, с което той да се е обогатил лично за негова сметка, предявеният иск по чл.59 ЗЗД не може да бъде приет за основателен. Съдът не е отрекъл,че надлежна страна по спора, разгледан на предявеното основание по чл.59 ЗЗД, е посоченият с исковата молба като ответник Ю. К., нито е посочил,че е налице отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск на „Транскар“ООД, която би била основание за неговата недопустимост, поради което първият и вторият въпроси, освен че са фактологични, не са и обуславящи формираната от него воля при разрешаването на спора по същество. Без всякаква връзка с решаващите мотиви на въззивния съд е третият от поставените от касатора въпроси, който, освен че е неясно формулиран, визира в съдържанието си изрази като „нарушено от страна на ответника правоотношение по договор за доставка на автокран“ /при отречено от съда ответникът да е страна по това правоотношение/, “къде е извършен деликтът“ /какъвто нито се твърди, нито съдът е разглеждал/, както и подвъпроса „по какъв признак от КМЧП трябва да бъде подведен спорът и подсъден ли е на българския съд“. С последния съдът изобщо не се е занимавал, доколкото подсъдността на спора в случая се определя по правилото на чл.105 ГПК, а се е позовал на КМЧП с оглед относимото към установяването на правния статут на юридическото лице, регистрирано в чужда държава, съответно чуждо материално право. Четвъртият въпрос /касаещ основанието на иска/ е изцяло по правилността на постановения съдебен акт. Петият не е включен в предмета на делото, тъй като ищецът не е навел твърдения за сключен с ответника Ю. К. в качеството му на физическо лице , неформален договор , а изрично е посочил в исковата молба, че, макар да е водил преговорите с К., такъв е сключил с юридическото лице „Yulian Kostov“ Ltd, изпълнил е задължението си чрез плащане по негова сметка и с изявление до него, обективирано в нотариална покана, адресирана до дружеството, е развалил договора.
Независимо от липсата на въпрос,който да покрива общия критерий за допустимост, установен с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК и , което , съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,е самостоятелно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол, съставът на ВКС , ТК , Второ отделение не констатира наличие и на посочената от касатора допълнителна предпоставка за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същата само е цитирана формално,без да е обоснована, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с необходимостта от създаване на практика за попълване на празноти в закона, отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия.
В касационната жалба и в приложеното към нея изложение касаторът е направил твърдение за очевидна неправилност на решението на въззивния съд, което следва да се квалифицира като сочена предпоставка за допустимост, според нормата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Това допълнително основание за извършване на селекцията също не може да бъде споделено като налично, доколкото то се обосновава с общо оплакване за неприлагане на приложимия към спора закон – ЗЗД, а на норми на чуждото право. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Извод за наличие на очевидна неправилност би могъл да бъде направен само при положение,че тя е обективно и явно установима непосредствено от прочита на решението - например, когато е видно,че въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика и др. под. В случая не може да бъде направен извод някоя от примерно изброените или подобни на тях хипотези да е осъществена по отношение на обжалваното решение. Искът е разгледан от въззивния съд на заявеното /с оглед уточненията/ от ищеца правно основание, като основателността му е преценена спрямо нормата на чл.59 ЗЗД и предвидените в нея предпоставки за уважаването му, противно на твърдяното от касатора. Чуждото право, издирено и съобразено от състава на апелативния съд, касае единствено статута на юридическото лице „Yulian Kostov“ Ltd, който съдът е установявал с оглед изясняване правните възможности пред ищеца за удовлетворяване на вземането му, произтичащо от сключения с това дружество неформален договор. Поради това изводите му в тази насока се явяват в допълнение към основните такива, направени при изследването за наличие на предпоставките за основателност на предявения иск по чл.59 ЗЗД и нямат решаващ характер за спора дали е настъпило неоснователно обогатяване на ответника К. за сметка на ищеца.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба Ю. М. К. следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260131/16.07.21г. по в.т.д.№76/21г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Транскар“ООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място][жк]бл.15 вх.2 ап.16 да заплати на Ю. М. К. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес [населено място] [улица] вх.Б ап.19 разноски за производството пред Върховен касационен съд в размер на 2100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.