Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * обсебване * предмет на доказване * авторство на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  534

 

София, 14 януари   2010 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и девета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева

 

 

ЧЛЕНОВЕ :  Елена  Авдева

 

Татяна Кънчева

 

при секретар Надя Цекова  .......................................и в присъствието на прокурора Н.Любенов ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева

наказателно дело № 599 /2009 г.

 

Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искането на осъдения Г. М. Б. за възобновяване на производството по внохд № 43/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

В искането се сочи, че въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда са постановени при съществени нарушения по чл 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, поради което се настоява за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или за определяне на справедливо наказание.

Пред настоящата инстанция осъденият пледира в подкрепа на искането.

Повереникът на гражданския ищец “Аксон Балгария” ООД –гр. София, настоява за отхвърляне на искането. Същата позиция защитава и представителят на прокуратурата.

Върховинят касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното:

Плевенският районен съд, шести наказателен състав, с присъда № 274 от 05.12.2008 г. по нохд № 60/2008 г. признал подсъдимия Г. М. Б. за виновен в това, че на 28.07.2003 г. в гр. П., противозаконно присвоил чужди пари в размер на 1224, 93 лева, собственост на “Аксон България” ООД – гр. С., които владеел, поради което и на основание чл.206, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в сила, както и да заплати същата сума на собственика й ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й издължаване.

Съдът признал подсъдимия за невинен за длъжностно присвояване на същата сума и го оправдал по обвинението по чл. 201 от НК.

Плевенският окръжен съд, наказателно отделение, с решение № 45 от 02.04.2009 г. по внохд № 43/2009 г., сезиран с жалба на подсъдимия, потвърдил изцяло първостепенния съдебен акт.

Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуално легитимирана стана в законния шестмесечен срок и е допустимо.

Разгледано по същество то е неоснователно.

Аргументите на осъдения за нарушаване на процесуалните правила при обсъждане на доказателствения материал, довели до неправилни изводи относно извършването на деянието , се опровергават от съдържанието на мотивите на първата инстанция, изцяло инкорпорирани във въззивното решение. Фактическата обстановка и подкрепящите я данни са описани по достатъчно ясен начин, позволяващ на участниците в процеса да узнаят становището на съда и да организират защитата на позициите си. Съдът е коментирал възражението на защитата на подсъдимия за конфликт между тезата на обвинението и показанията на свидетелката Б е изложил / в мотивите на присъдата/ убедителни съображения защо намира последните за ненадеждни. Свидетелката е разпитвана за рутинна доставка от 55 лева, извършена преди повече от пет години, която не се е запечатила в спомените й. В същото време по делото детайлно е изяснен механизмът на работа на пострадалата фирма с клиенти и неговото счетоводно отразяване. Той изключва възможността да се изготви фактура, включваща в съдържанието си точните данни на получателя на стоката без предшестващ контакт между него и дилъра. Твърденията на свидетелката Б се опровергават и от показанията на свидетелите Л. Двамата заявяват, че пред тях подсъдимият признал, че е получил суми от свидетелите Б, но отказва да ги внесе в касата на “Аксон- България”ООД. В синхрон с тези гласни доказателства са приложените фактури и експертната им интерпретация от вещото лице Т. Отсъствието на подпис върху фактурите от страна на подсъдимия не опровергава както осъществяването на доставките, така и предаването на суми срещу тях, тъй като тези обстоятелства са установени ч. други доказателствени източници. Към вече посочените такива следва да се прибавят показанията на свидетеля Е, който е категоричен, че подсъдимият е получил общо 1169,83 лева за двете доставки, обективирани в приложените по делото фактури, и се е разписал за това в нарочна тетрадка, представляваща вътрешнофирмен документ. Обобщено, основните факти, предмет на доказване по настоящето дело, са установени от първостепенния съд с процесуалнодопустими средства по начин, правилно характеризиран от втората инстанцияа като “задоволителен.” В отговор на касационната жалба за липса на мотиви по направените възражения от защитата на подсъдимия настоящият състав констатира крайната лаконичност на въззивното решение. Несъмнено неговата убедителност би спечелила от повече конкретика и по-малко декларативност, но то отразява съображенията на съдебния състав, с които са отхвърлени доводите на жалбоподателя и така в крайна сметка удовлетворява стандарта на чл.339, ал.2 от НПК.

Възприетата от предходните инстанции фактическа обстановка изключва възможността за оправдаване на подсъдимия поради неставомерност на деянието. Г. Б. е получил инкриминираната сума като дилър- продавач на дружеството “Аскон- България” ООД , но неправомерно отказал да ги отчете в касата, манифестирайки по този начин своене на поверените му пари. Наложително е обаче да се отбележи, че мотивите на предходните инстанции, с които престъпното поведение на подсъдимия е квалифицирано по чл.206 , ал.1 от НК като обсебване вместо като длъжностно присвояване по чл. 201, ал.1 от НК, е незаконосъобразна. Предходните съдебни състави са прибегнали до тази правна конструкция, тъй като решили, че Г. Б. не е имал качеството на длъжностно лице, защото не му била известна длъжностната характеристика за заеманата от него по трудов договор длъжност “дилър- продавач”. В същото време отбелязват /вж. л.2 от присъдата/, че извършваната от подсъдимия дейност по приемането на пари от клиенти е “с оглед изпълнение на вменените съобразно длъжността му професионални ангажименти”. Следователно подсъдимият е извършвал работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице и е бил включен /ч. назначаването по трудов договор/ в неговата организационна структура. По този начин той е придобил качеството на длъжностно лице съгласно чл. 93,т. 1,б.”б” от НК и е станал годен субект на престъпление по чл.201, ал.1 от НК. Мотивите на първата инстанция /безкритично възприети от въззивната/ разкриват логическо противоречие – според тях подсъдимият не е знаел какви задължения по трудов договор има, но в същото време ги е осъществил по възлагане от работодателя. Съдът е фаворизирал значението на длъжностната характеристика и е конфронтирал собствените си констатации за естеството на извършената от Г. Б. работа като дилър - продавач. Това налага да се припомни, че противното на изложеното в присъдата разбиране е предмет на отдавна установената и задължителна съдебна практика по този въпрос, формулирана с ППВС № 3 /70 г., р. І , т.2, която очевидно е пренебрегната в обсъжданите съдебни актове. Тъй като прокуратурата е отстъпила от първоначалната квалификация на деянието и не е протестирала присъдата, въззивният съд не е имал право на корекция във вреда на подсъдимия. Такава процесуална възможност не е предвидена и в настоящата процедура за възобновяване на наказателното дело и горните разсъждения имат единствено дидактична цел.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е бланкетно заявено, без да са изложени никакви доводи в негова подкрепа, поради което настоящият състав не е в състояние да ги обсъди и формулира конкретни отговори. Санкцията е в рамките на предвидената в закона и не разкрива несъответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и със смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. В индивидуализираните от съда размер и начин на изтърпяване тя е в състояние да постигне целите на наказанието, формулирани в чл. 36 от НК, и не подлежи на ревизия в посока на смекчаване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи , че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1 , т.5 от НПК

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. Б. за възобновяване на производството по внохд №43/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

2.