Р Е Ш Е Н И Е № 445 гр. София, 28 ноември 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 933 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство, по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК, е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - София против въззивна присъда № 21/19.09.2022 г., постановена по внохд № 329/2022 г. по описа на Окръжен съд - София. В протеста е заявено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че при непроменената от страна на въззивния съд фактическа обстановка, атакуваната оправдателна присъда е неправилна, тъй като по делото са налице достатъчно убедителни доказателства относно авторството и вината на всеки един от двамата подсъдими по отношение на повдигнатото им обвинение за извършена чрез използване на МПС, при условията на съизвършителство кражба. Претендира се на основание чл.354, ал.3, т.3 вр. с ал.1, т.5 от НПК да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста, споделя изложените в него съображение и моли същия да се уважи. Частният обвинител С. С. и повереникът му адв.В. В. не се явяват, редовно призовани. С определение № 438/06.10.2023 г. по чнд № 823/2023 г. по описа на ВКС, второ н.о., е оставено в сила разпореждане № 341/23.06.2023 г. по внохд № 329/2022 г. по описа на ОС - София, с което на основание чл.351, ал.5, т.1 от НПК са върнати касационните жалби на частния обвинител и на повереника, тъй като не са изпълнени процесуалните изисквания относно съдържанието им. Подсъдимите М. И. и П. П. лично и съответно чрез защитниците адв.Ц. Ц., адв.Ю. С. и адв.Г. Д. се явяват и пледират протестът да се остави без уважение, тъй като въззивната оправдателна присъда е правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Едва в допълнението към протеста, постъпило след изтичане на петнадесетдневния срок по чл.350, ал.1 вр. с чл.319, ал.1 от НПК, е направен бегъл опит за оспорване процесуалната законосъобразност на доказателствената дейност на въззивната инстанция при установяването на фактите, включени в предмета на доказване, като е посочено, че неправилно не са кредитирани показанията на пострадалия относно мястото, където се е намирала инкриминираната вещ; неправилно са изключени от доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители - св.Д. и Г., както и на св.Х., който е определен като заинтересован от изхода на делото, поради неуредено облигационно отношение между него и подсъдимия М. И., т.е. посочено е ново касационно основание - по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което не е отразено в основния протест. Допълването на протеста с непосочено в него касационно основание може да се прави само до изтичане на срока за подаването му, но не и в по-късен момент, поради което в тази му част направеното допълнение се явява недопустимо, тъй като е подадено извън законния срок и не следва да бъде предмет разглеждане. В частта относно релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК протестът е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което се явява допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН. С присъда № 260000/16.03.2022 г. по нохд № 104/2019 г. по описа на РС - Етрополе, подсъдимите М. Ц. И. и П. Г. П. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК са осъдени на по една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим от И., а спрямо П. на основание чл.66, ал.1 от НК наказанието е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. По жалба на защитниците и на повереника на частния обвинител е образувано внохд № 329/2022 г. по описа на ОС - София. С постановената по делото присъда, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната осъдителна такава и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимите са признати за невинни за това на 02.12.2018 г., от вилната зона на с. Лопян, общ.Етрополе, от навес в частен имот, чрез използване на МПС - л.а. „О.“, м. „М.“, собственост на св.А. Д., в съучастие по между си като съизвършители, да са отнели чужда движима вещ л.а. „*****“, със стар рег [рег.номер на МПС] , на стойност 1 835 лв. от владението на С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата. За разлика от въззивната инстанция, която осъществява цялостен служебен контрол на атакувания съдебен акт, касационната проверка поначало е ограничена само до изрично наведените в жалбата или протеста основания и заявените в тяхна подкрепа доводи, като касационният съд не може да приема нови фактически положения, с изключение на случаите по чл.354, ал.5, изр. второ от НПК, какъвто настоящият не е. Прочитът на изложените в допълнението към протеста съображения обуславя извода, че по своето естество те са относими към процесуалната дейност на въззивния съд, респ. към основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което не е ангажирано от представителя на държавното обвинение в протеста, т.е. те не съставляват годно основание за касационна проверка, още повече, че не се установява да е допуснато някое от абсолютните процесуални нарушения. Следователно преценката на настоящия състав дали правилно е приложен законът от страна на въззивния съд се основава единствено на базата на възприетите за установени от него фактически обстоятелства по делото, без същите да могат да бъдат ревизирани в настоящото производство. Следва само да се отбележи, въззивният съд не е анализирал всички относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, а извършеният от него анализ е фрагментарен и частично неточен, т.е. ако бе извършил съвкупна оценка на наличните доказателствени източници в тяхната логическа връзка и съвкупност, контролираният съд би достигнал до различни от възприетите фактически и правни изводи относно доказаността на обвинението по отношение авторството на деянието и вината на подсъдимите като извършители на вменената им квалифицирана кражба, но поради отсъствието на протест за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, констатираният недостатък на атакуваната присъда не би могъл да се отстрани нито в настоящото производство, нито чрез постановяване връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В рамките на приетата фактология, която не може да бъде ревизирана в настоящото производство, а именно, че след като на 02.12.2018 г. двамата подсъдими намерили закупения на старо от св.С. през 89 г. на миналия век, без регистрационни номера /със служебно прекратена регистрация на 01.10.2006 г./, без акумулатор, л.а. „****“, на поляна, в близост до имота на пострадалия, стигнали до извода, че той е безстопанствен и изоставен. По-късно същия ден подсъдимият П. заедно със св. А. Д., с неговия автомобил „О.“, м. „М.“ издърпали процесната кола до дома на бабата на последния - С. Л., където пет дни по-късно – на 07.12.2018 г. вещта е открита от полицейските служители, а в последствие е и върната на С. С.. На основата на така приетите фактически положения настоящият състав намира, че правилно въззивният съд е приел, че не може да се обоснове категоричен извод за доказаност на повдигнатото спрямо М. И. обвинение, тъй като той не е участвал в осъществяване изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление. Същевременно от външния вид и техническото състояние на автомобила, а и от мястото, обрасло с храсти, където същият е открит от подсъдимите, правилно е прието, че в съзнанието на двамата е формирана представата, че собственикът му, след като го е изоставил на необичайно място отдавна се е дезинтересирал от него, т.е. лишил се е от владението - държането на вещта. При това положение няма как да не се споделят изложените от въззивния съд съображения, че възприетите фактически положения не сочат извършването на кражба и от страна на подсъдимия П., а по-скоро на по-леко наказуемо престъпление по чл.207 от НК, но доколкото вещта е открита преди да е изтекъл предвидения в тази норма 7-дневен срок и то се явява несъставомерно. В този смисъл извършената касационна проверка, в определените от прокурора граници, не установи да е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК с оправдаването на подсъдимите, поради което въззивната присъдата следва да се потвърди. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 21/19.09.2022 г., постановена по внохд № 329/2022 г. по описа на Окръжен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: