Р Е Ш Е Н И Е № 317 гр. София, 04 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1509 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. А. Х. за възобновяване на ВНОХД № 64/2011 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 43/11.03.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 239/07.12.2010 г. на Русенския районен съд. С тази присъда подсъдимият Е. А. Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по 209 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК за това, че през периода 06.07.2009 г. – 12.07.2009 г., в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Роза В. А. и К. Г. А. (че ще упражни влияние над длъжностни лица – служители на ОЗ „Охрана” – гр. Русе относно забавяне на привеждането в изпълнение на наказанието на К. А. по влязла в сила присъда на Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 227/2008 г.), с което направил опит да им причини имотна вреда в размер на 600 лв., като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 5 години. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се сочат основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. По същество се излагат оплаквания срещу съдържанието на въззивните мотиви – липса на отговор по направени от защитата възражения за субективна несъставомерност на деянието, както и неправилно отхвърляне на други, касаещи броя на заблудените лица и причинената вреда. Оспорва се направената констатация, че деянието не е представлявало опит, а довършено престъпление, което следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство. Твърди се още, че въззивният съд противоречиво е разрешил въпроса с наказанието, като от една страна в мотивите си е отразил за справедлив размер този от 2 години и 2 месеца лишаване от свобода, но същевременно не е намалил наказанието, наложено му от първата инстанция, което е в размер на 2 години и 6 месеца. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Русенския окръжен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Въз основа на фактическите положения, приети за установени при спазване на процесуалните правила, в която връзка отсъстват оплаквания, правилно е разрешен въпроса относно броя на лицата, обект на измамливите действия на подсъдимия, както и целта, с която те са били предприети. Формирането на неверните представи, че той може да повлия върху определени длъжностни лица от ОЗ „Охрана” – Русе за забавяне изпълнението на влязлата в сила присъда по отношение на св. К. А., е било насочено не само към последната, но и към нейната дъщеря – св. Роза А., която е искала да помогне на своята майка. Конкретния начин, по който А. е реализирал изпълнителните форми на възбуждане и поддържане на заблуждението по отношение на двете свидетелки, е подробно изложено в мотивите и е резултат на комплексна оценка на всички допустими доказателства по делото, които в своето множество са били непротиворечиви. Изследвана е версията на подсъдимия относно целта му да търси пари от св. К. и Роза А. с оглед заплащане на цена по сделка с недвижим имот и след подробна съпоставка с други обективни източници на информация, е била отхвърлена като недостоверна, за което също са изложени подробни съображения. Неоснователни са твърденията за несъставомерност на деянието поради това, че парите били на св. К. А. и евентуално заблуждение и вреда били настъпили единствено за нея. Паричната сума е търсена и от двете свидетелки, като е отделен въпроса, че съобразно приетите факти същата е предадена от св. Роза А. на лице и място, указано й от подсъдимия. Същественото обаче е, че вреда няма причинена и затова деянието правилно е било квалифицирано като довършен опит. До вредоносния резултат не се е стигнало поради осъзнаването на заблудата от страна на двете свидетелки и предприемането на мерки за уличаване на А., довело до контролирано от полицейските органи предаване на търсената от него сума, която впоследствие и е върната на св. Роза А.. В този аспект възраженията на защитата относно констатацията на въззивния съд, че престъплението измама било довършено с оглед настъпване на имотната вреда и възприемането на този факт като отегчаващо обстоятелство, е напълно основателно. Само това обаче не оправдава друго разрешение за размера на наказанието, отмерено по присъдата на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с прилагане на чл. 66 от НК за срок от 5 години, която въззивният съд по същество е потвърдил. В тази посока не се излагат никакви оплаквания за несъобразени по обем или значение конкретни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят намаляване на наказанието. Единствено се възразява срещу отразеното в мотивите, че наказанието от 2 години и 2 месеца лишаване от свобода е било отчетено за справедливо, но то не отговаря на потвърденото. Внимателният прочит на мотивите обаче ясно демонстрира, че става въпрос за техническа грешка при изписване на „определеното” от първата инстанция наказание (което очевидно не е 2 г. и 2 м., а 2 г. и 6 м.), а не при коментара за неговата справедливост. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. Х. за възобновяване на ВНОХД № 64/2011 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 43/11.03.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 239/07.12.2010 г. на Русенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.