Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр.София , 09 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 387/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба, депозирана от частните обвинители Р. Г. Т., С. Р. Т., Н. Г. Т. и Д. Г. Т. чрез повереника им адв.М. срещу определение на Апелативен съд-Бургас от 03.02.2015 г., постановено по внохд №7/2015 г., с което на основание чл.318 ал.4 от НПК производството по делото е прекратено. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което се обосновава с това ,че РС-Ямбол е нарушил разпоредбите на чл.286 ал.1 и чл.274 ал.1 от НК, а също така,че в хода на пледоариите не е дал възможност на частните обвинители, присъствали в съдебното заседание да вземат отношение по обвинението и наказанието, което подсъдимия следва да понесе. Заявява се, че жалбоподателите в нито един момент не са били запитани от съда ,а и не са заявили ,че поддържат казаното от техния повереник. Моли се да бъде отменено определението на апелативния съд и делото върнато на същия съд за разглеждането му по същество. В подадена писмена молба от адв.К.-защитник на подсъдимия М. Н. Д. се моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като частните обвинители не могат да обжалват присъдата на първоинстанционния съд, понеже тя е постановена в съгласие с направените от техния повереник искания /срещу които не са възразили/. Ето защо изразява становище, че техните права и законни интереси не са били накърнени. В съдебното заседание пред ВКС, повереникът на частните обвинители поддържа касационната жалба по отношение на всички жалбоподатели, с изключение на Р. Т., като намира, че поради неучастието му в първоинстанционното производство, той не е могъл да изрази становище за това, дали се съгласява с казаното от неговия повереник и с поисканото от прокуратурата наказание. По отношение на останалите жалбоподатели заявява, че в първоинстанционното производство никога не им е била давана думата и те никога не са били запитвани дали поддържат казаното от адвоката им. Твърди, че те не са разбрали, че прокурорът е поискал условно осъждане за подсъдимия. Моли да бъде върнато делото за ново разглеждане. Жалбоподателката Д. Т. поддържа казаното от адв.М., заявява, че никога не са били доволни от наложеното условно осъждане на подсъдимия и счита, че производството неправилно е било прекратено. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли атакуваното съдебно определение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №76 от 24.11.2014 г., постановена по нохд №331/2014 г., Ямболски окръжен съд е признал подсъдимия М. Н. Д. за виновен в това, че на 09.03.2014 г., около 12.00 часа, на автомагистрала „Тракия”,в близост до км.283 ,при управление на МПС „К. Спортидж”с ДК [рег.номер на МПС] , с посока на движение от [населено място] към [населено място] е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и чл.58 т.3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Т., поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години, като го е оправдал за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба, подадена от адв.М., пълномощник на частните обвинители Р. Т., С. Т., Н. Т. и Д. Т. е било образувано пред АС-Бургас внохд №7/2015, което с протоколно определение от 03.02.2015 г. е било прекратено, на основание чл.318 ал.4 от НПК. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. За разлика от прокурора, който винаги може да подава протест ,когато счете, че постановената присъда е неправилна и това е израз на законодателно разписаната му функция да взема мерки за отстраняване на допуснати закононарушения, за разлика от подсъдимия, който има неограничени правомощия да обжалва присъдата, включително и постановената спрямо него оправдателната присъда относно мотивите и основанията за оправдаването му, частният обвинител по силата на разпоредбата на чл.318 ал.4 от НПК не може да обжалва първоинстанционния акт, ако той е постановен в съгласие с направените от него искания. В настоящия случай, видно от протокола от съдебното заседание на Ямболски окръжен съд, проведено на 24.11.2014 г., наследниците на пострадалия по делото-С. Т., Н. Т. и Д. Т. са присъствали лично, а Р. Т. е бил редовно призован, но не се е явил. И четирите лица са били конституирани в качеството на частни обвинители в процеса, като са се представлявали от упълномощения от тях повереник-адв.М.. Производството е протекло по реда на глава ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и е приключило в същото съдебно заседание. В хода на съдебните прения, повереникът на частните обвинители адв.М. е заявил ,че наказание в размер на две години и половина лишаване от свобода е справедливо и ,че с оглед спецификата на производството, а именно по глава ХХVІІ от НПК, намаляването на това наказание е неизбежно. По-нататък адвокатът е заявил, че следва да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, „ за отлагане на това наказание за срок от три години”. Налагайки наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца ,редуцирано по чл.58а ал.1 от НК в размер на една година и осем месеца, с приложение на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години, ОС-Ямбол е постановил присъдата си в съгласие с искането на повереника на частните обвинители, като дори е завишил размера на изпитателния срок. Съгласно разпоредбата на чл.253 от НПК, сред страните в съдебното производство не се включва повереника на частните обвинители , т.е той не е самостоятелна страна в процеса, което означава, че не защитава свои права и законни интереси, а само тези на частния обвинител. За разлика от защитника ,чиито процесуални права съществуват наред с тези на обвиняемия/подсъдимия, то повереникът упражнява не свой процесуални права, а тези на доверителят му. Ето защо, повереникът е изразител на позицията на частния обвинител по разглежданите в производството въпроси, което предполага тяхното предварително обсъждане и съгласуване. Изхождайки от това задължение на повереника , както и предвид обстоятелството, че частните обвинители- С. Т., Н. Т. и Д. Т. не са възразили по отношение заетата от повереника им позиция относно размера на наказанието лишаване от свобода и приложението на института на условното осъждане спрямо подсъдимия, въпреки, че са присъствали по време на пледоарията, се налага извод , че те са били съгласни със съдържанието на неговата реч и направените от него искания. Нормата на чл.291 ал.2 от НПК регламентира реда на съдебните прения и от нея е видно,че думата последователно се дава на частния обвинител и неговия повереник. Действително в настоящия случай съдът е дал думата за реч единствено на повереника, но не и на присъстващите частни обвинители. Посоченото обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъкмо защото повереникът не упражнява собствени процесуални права, а е само представител на частния обвинител и изразител единствено на неговата воля, поради което позицията на повереника е всъщност позиция на частното обвинение. Наред с това, по настоящето дело, няколко дни преди съдебното заседание на 24.11.2014 г. е била подадена молба от защитника на подсъдимия, в която е отразено, че последният признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях, поради което моли да бъде насрочено предварително изслушване на страните. На молбата е поставена резолюция от съда за уведомяване на адв.М. за нейното постъпване, както и отбелязване, че резолюцията е изпълнена. При това положение, за повереника на наследниците на починалия, на още по-голямо основание е възникнало задължение за предварително узнаване и съгласуване с позициите на частните обвинители по отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия , доколкото напълно е било възможно разглеждането на делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК-чл.371 т.2 от НПК и да приключи в първото заседание. Ако въпреки това ,повереникът не е имал готовност да пледира /поради неуточняване с частните обвинители на позицията ,която следва да изрази пред съда/, той е могъл да поиска да му бъде предоставена възможност за разговор с тях, още повече ,че част от частните обвинители са се намирали в съдебната зала. Щом като същият не е подходил по посочения по-горе начин и след като частните обвинители не са се противопоставили на заетата от него позиция относно размера на наказанието лишаване от свобода и относно приложение на института на условното осъждане, следва, че присъда на първата инстанция е постановена в съгласие с направените от тях искания. На следващо място,въззивната жалба е изготвена и подписана единствено от повереника на частните обвинители и в нея той излага собственото си становище за явна несправедливост на наложеното наказание- в посока неговото занижаване, като се иска определяне на наказанието в размер на 5 години лишаване от свобода,което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да бъде определено на три години и 9 месеца. Повереникът ,както беше отразено и по-горе ,доколкото не е самостоятелна страна в процеса, няма право на самостоятелна жалба, от една страна, /така че жалбата би трябвало да бъде подадена и подписана от частните обвинители ,чрез повереника им/, а от друга- в подадената жалба се изразява личното недоволство на адв.М. от първоинстанционния съдебен акт, който е постановен в пълно съгласие с направените от него искания. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция намира за законосъобразно атакуваното съдебно определение, с което е прекратено съдебното производство по внохд №7/2005 г. по описа на АС-Бургас, на основание чл.318 ал.4 от НПК и като такова счита ,че следва да го остави в сила. Разпоредбите на чл.286 ал.1 и чл.274 ал.1 от НПК нямат отношение към изясняване на въпроса за допустимостта на въззивната жалба,поради което оплакването на жалбоподателите за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на тези законови норми ,не следва да бъде разглеждано. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение от 03.02.2015 г.,постановено по внохд №7/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/