Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр. София, 04 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 11/2012 година. Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура С., по обща жалба на подсъдимите Г. М., А. М. и Т. Д., чрез техните защитници – адвокати М. М. и Д. М., както и на частните обвинители и граждански ищци - чрез адвокат И. Ч., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 179/2010 г. Сочи се в протеста и жалбата на последните, че наложеното наказание от въззивната инстанция е явно несправедливо за тримата подсъдими, с искане делото да бъде върнато за ново разглеждане в тази му част, а в жалбата на подсъдимите, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите, за връщане за ново разглеждане. Повереникът на частните обвинители счита жалбата за неоснователна. Защитниците на тримата подсъдими изразяват становище, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци и протеста на Апелативна прокуратура не следва да бъдат уважавани. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на подсъдимите е неоснователна и не поддържа протеста само по отношение на подс. Г. М.. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 349/27.10.2011 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 1-ви състав, е изменил присъда № 230/10.11.2009 г., постановена по нохд № 556/2008 г., на Благоевградския окръжен съд, в частта относно определените наказания на подс. Г. А. М., А. Г. М. и Т. С. Д., приложението на чл. 23 НК за последния и за режима на изпълнение та наказанията, като е намалил размера им: на подс. Г. М. от десет на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на подс.А. М. от петнадесет на четири години лишаване от свобода при „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип и на подс. Т. Д. – от петнадесет на четири години лишаване от свобода, за престъплението по чл. 115 НК, а за престъплението по чл. 129 – от две години, на една година лишаване от свобода. По реда на чл. 23 НК, му е определил едно общо наказание от четири години лишаване от свобода, при „общ” първоначален режим и затворническо общежитие от „открит” тип. Произнесъл се е и по направените разноски и е потвърдил присъдата в останалата й част. По протеста на апелативна прокуратура и жалба на частните обвинители и граждански ищци, за явна несправедливост на наложените от въззивната инстанция наказания на тримата подсъдими: Протеста и жалбата са основателни. Постановеното намаляване на определените наказания за тримата подсъдими и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, по отношение на подс. Г. М. е незаконосъобразно, което води до тяхната явна несправедливост. В тази връзка са неправилни изводите в мотивите, че първоинстанционният съд не е отмерил законосъобразни наказания, като е надценил обществената опасност на деянието и дейците, не е бил отчел многобройността на смекчаващите вината обстоятелства и поведението на пострадалия И. Д.. Въззивната инстанция е подценила изключително високата степен на обществена опасност на това престъпление – по чл. 115 НК, което е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, поведението на подсъдимите преди, по време и след деянията /подс. Т. Д. и по чл. 129 НК/, липсата на съжаление и разкаяние за извършеното, тежкия вредоносен резултат. Игнорирани са изцяло същинските причини за поведението на пострадалия – породените страхове у него и св. Т. и С., че подсъдимите могат да извършат и кражба на имущество от някои от домовете в това число и от дома на първия, където държал меден казан. Те не напуснали селото въпреки настояването на свидетелите, което наложило решителни действия от Д. – бивш военен. Законно притежаваното оръжие не е било насочвано към тях и не е било зареждано. Не били респектирани и нанесли удари в жизнено важен орган с метални предмети на Д. и Т., взели оръжието и избягали опитвайки се да се укрият. Всички тези безспорни данни, преценени с отчетените смекчаващи вината обстоятелства, налагат извода, че следва се изключи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за тримата подсъдими и чл. 66, ал. 1 НК, за подс. Г. М.. Няма никакво основание да се счете, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. В случая, следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 54 НК, при определяне размера на санкциите, тъй като в най – пълна степен ще осъществят целите на наказанието по чл. 54 НК, задачите на индивидуалната генерална превенции. С оглед на посочените данни неоснователно е намален и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл. 129 НК от подс. Т. Д., поради което и той се явява явно несправедлив. Имайки в пред вид изложеното настоящата инстанция счита, че въззивното решение следва да бъде отменено в тези части – за намалението на наложените наказания, на тримата подсъдими по чл. 115 НК и приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, приложението на чл. 66, ал. 1 НК за подс. Г. М., за подс. Т. Д. и по чл. 129 НК и приложението на чл. 23, ал. 1 НК, за определения първоначален режим и типа затворническо общежитие, като делото се върне на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в тази част, от стадия на съдебното заседание. По довода в жалбата на подсъдимите за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Лаконичните възражения във връзка с този довод, посочен в жалбата, се свеждат до твърдението, че неоснователно второинстанционният съд е потвърдил осъдителната присъда по посочената квалификация, въпреки липсата на доказателства и неправилна оценка на събраните по делото, че неправилно е квалифицирал деянието. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимите и тяхната защита, се свеждат до оспорване обосноваността на въззивния съдебен акт във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правнорелевантните факти, свързани с предмета на доказване в процеса и извършвайки свое съдебно следствие и собствена преценка на събраните доказателства, не ги е възприела превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на тримата подсъдими, в осъществяване от обективна и субективна страна на съставите, на посочените престъпления, са изцяло подкрепени от показанията на св. Т. - единствен очевидец, които основателно са били кредитирани, С., С., М., Д., Г. и Ч., отчасти от обясненията на подс. Т. Д., от приложените писмени и веществени доказателства, включително протокол за доброволно предаване на пистолета, на пострадалия, от многобройните експертни заключения, включително и лингвистична експертиза за установяване смисъла на думата „чалаф”, която означава „удряй”. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени съставите на посочените престъпления. Противоречията между данните в доказателствените средства, са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите – л. 13 - 15, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимите, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае до убийство по чл. 115 извършени от тримата подсъдими – подс. А. М. и Т. Д. действували в съучастие като съизвършители, а подс. Г. М., като подбудител са напълно законосъобразни. Законосъобразен е и извода, че подс. Т. Д. е осъществил и състава на престъплението по чл. 129 НК, нанасяйки удар с търнокопа в лявата част на главата, на св. Т.. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са стояли на вниманието пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с твърденията, по противоречията в доказателствените материали, като точно е посочил кои се кредитират и кои не и защо, че липсват преки доказателства доказващи вината им, че подс. А. М. не е извършител на престъпление по чл. 115 НК, с исканията за приложение на чл. 12, ал. 1 НК, чл. 119 НК, чл. 124 НК, като е изложил убедителни съображения защо не ги възприема. Изложените в тази връзка мотиви са много подробни и убедителни, законосъобразни, основаващи се на установените и приети данни по делото от събраните доказателства, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Второинстанционният съд е извършил всестранен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и е направил еднозначен извод, че тримата подсъдими са автори на тези престъпления при посоченото по – горе участие. Осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимите. В случая са налице свидетелски показания, писмени и веществени доказателства, експертни заключения, на които е направен изключително подробен и задълбочен анализ от този съд, съпоставени са помежду си и с останалите събрани доказателства, вследствие на което е стигнато до законосъобразния извод, че същите са последователни и непротиворечиви и обосновано им е дадена пълна вяра. И настоящата инстанция счита, че всички събрани доказателства, в съвкупност водят до единствения възможен извод, за виновността на подсъдимите, като изключват останали възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили престъпленията по посочените текстове от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивното решение и оправдаването им или за връщане на делото за ново разглеждане. По довода в жалбата на подсъдимите, за допуснати съществени процесуални нарушения: И по това касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в жалбата съвсем лаконични възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на тримата подсъдими. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимите. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Тримата подсъдими са имали възможност да се защитават в присъствие на защитници и да дават обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Второинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, /както по същество се твърди в касационната жалба/, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимите, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените и кредитирани гласни доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че са осъществили съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно са били осъдени за това. Възприемайки изцяло констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои се приемат и кои отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. Затова възражението за липса на мотиви в тази връзка, се явява неоснователно. С оглед на изложеното и доводът за допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата, се явява неоснователен. По довода в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита безпредметно обсъждането на този довод, с оглед изложените съображения при обсъждането на протеста, на Апелативна прокуратура С. и жалбата на гражданските ищци и частни обвинители и направените изводи за заниженост на размера на определените от въззивната инстанция наказания и незаконосъобразност при приложението на чл. 55 и 66 НК. Имайки в пред вид всичко изложено, настоящата инстанция счита жалбата за изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт в тази си част следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 349/27.10.2011 г., постановено по внохд № 179/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 1-ви състав, в ЧАСТТА с която са били намалени наказанията на подс Г. М. от 10 на 3 години лишаване от свобода и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, за 5 годишен изпитателен срок, на А. М. от 15 на 4 години лишаване от свобода, на подс. Т. Д. от 15 на 4 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 115 НК и от 2 на 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл. 129 и приложението на чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо наказание, приложението на чл. 55, ал. 1 НК за тримата при определяне размера им, както и за определените „общ” първоначален режим и затворническо общежитие от „открит” тип за изтърпяване на наказанието. ВРЪЩА делото в тази му част на Софийския апелативен съд, за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: