Р Е Ш Е Н И Е № 212 С., 23.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Веска Райчева Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 320/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от К. П. Б. чрез адв. Т. Я. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 3938 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 8008/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, с което е отменено решение № II – 74 – 50 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 35346/2009 г. на Софийски районен съд, 74 състав в частта, с която са определени квотите на страните – бивши съпрузи, и вместо това е постановено друго, с което са определени квоти 35, 79 % за К. Б. и 64, 21 % за К. Б.. С определение № 37 от 25.01.2013 г. по гр. д. № 952/2012 г. на ВКС, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата по молбата К. Д. Б. чрез пълномощника си адв. Л. К. Х. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноските по делото. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С въззивното решение, чиято отмяна се иска, са определени делбени части от 35,79 % за К. Б. и 64,21 % за К. Б. върху допуснатия до делба съсобствен апартамент, придобит през време на брака между страните. За да определи частите в съсобствеността съдът е приел, че не е опровергана презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /отм./ относно характера на средствата, които са употребени за доплащане на разликата в стойността между отчуждения личен на К. Б. имот и определения при имотното обезщетение със заповедта по чл. 100 З. /отм./ имот. Приел е, че определената за доплащане сума в размер на 27,26 деноминирани лева е изплатена с платежно нареждане от 18.10.2005 г., като за целта от спестовния влог на Б. е изтеглена сума в същия размер. От представеното извлечение от сметката на влога не може да се направи извод какъв е произходът на средствата по този влог, не се доказва и негови лични средства – наследени от баща му и заети от майка му, да са постъпили по посочения влог, респ. че от тях именно е изплатена разликата. По тези съображения съдът е приел, че доплащането е станало изцяло със семейни средства. Молителят К. Б. се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Твърди, че представеното с молбата за отмяна удостоверение от 08.07.2014 г. относно извършените операции по жилищноспестовния му влог за периода от 11.06.1990г. до 18.10.2005г., допълнено с удостоверение от 16.07.2014 г. на Банка Д., представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не е могъл да се снабди своевременно. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато след влизане в сила на съдебния акт се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на делото, които не са били известни на страната, или макар и да са й били известни, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяване на твърдените обстоятелства. В случая обстоятелствата относно движението на средствата по жилищноспестовния влог на молителя са му били известни – решението е постановено въз основа на представени от него извлечение от сметката на влога по спестовната му книжка в Д. /л. 57 от първоинстанционното дело/ и платежно нареждане /л. 58 от същото дело/. Молителят е могъл да се снабди своевременно с представените с молбата за отмяна удостоверения или най-малко да поиска да му се даде възможност да се снабди и представи доказателства в тази насока. При липса на данни за своевременно ангажиране на доказателства относно произхода на средствата по влога, твърдението за наличието на пречки за снабдяване с документите е без значение, тъй като усилията за снабдяване с документите не са предприети своевременно. По делото липсват и твърдения, че получената разлика между стойността на отстъпения в обезщетение имот и отчуждения имот е погасена с доплащане единствено и само от капитализираната лихва по влога. В отговора на исковата молба молителят /ответник по иска/ е заявил, че стойността на предоставения в обезщетение имот е изплатена от стойността на отчуждения имот, от дарени суми с договор за дарение от неговата майка и от получени в наследство от баща му суми. За първи път това твърдение като довод за наличието на пълна трансформация се прави в предходната молба за отмяна на влязлото в сила решение, която е предмет на гр.д. № 1235/2014г.І г.о. ВКС. На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че представените удостоверения не съдържат нови обстоятелства от значение за решаването на делото. Крайната сума по влога, от която е извършено доплащането със сумата от 27,26 деноминирани лева на 18.10.2005г., не е натрупана само от олихвяване на първоначално преведената като обезщетение сума от 8 380,25 неденоминирани лева. Не може да се елиминира внасянето на 15 060,89 лв. на 08.02.1991г. въпреки изтеглянето на почти същата сума няколко месеца по късно /на 17.06.1991г./, поради натрупаната значителна лихва от около 4 000 неденом. лева през този период. Освен това по влога са внасяни и теглени и други суми – на 08.03.1994г. са внесени 5 026,16 неденом. лева. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответницата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1000 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П. Б. с вх. № 1032031 от 24.07.2014 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 3938 от 05.06.2012 г. по в.гр. д. № 8008/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав. ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], да заплати на К. Д. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата 1000 лв. разноски по делото. Решението е окончателно. П.: Членове: