Р Е Ш Е Н И Е № 214 гр. София, 28.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 611 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. Г. К. против въззивно решение № 49/25.02.2014 г. на Софийския апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 1162/2013 г. с изтъкнати доводи за неправилно приложение на материалния закон по повод определяне на наказанието лишаване от свобода, което е довело и до неговата явна несправедливост и претенция за неговото намаляване по размер. Такова искане се заявява и относно кумулативното наказание по чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК. В с. з. пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивното решение Софийският апелативен съд е изменил присъда № 28/07.10.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по НОХД № 158/2013 г., с която подсъдимият П. Г. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а”, вр. чл. 301 ал. 1, вр. чл. 26 от НК, за което във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК е бил осъден на 3 години лишаване от свобода (определено наказание 4 години и 6 месеца, редуцирано с 1/3), чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 4 години и кумулативно лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК за срок от 3 години и глоба в размер на 1000 лв., КАТО е преквалифицирал деянието по чл. 302, т. 1, б. „а”, вр. чл. 301 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, оправдал го е по обвинението по чл. 26 ал. 1 от НК и е намалил наложеното му наказание лишаване от свобода на 2 години. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за неправилно приложение на материалния закон по повод определяне на наказанието лишаване от свобода, което да е довело и до явната му несправедливост, са неоснователни. Твърдението на защитата, че наличните по делото смекчаващи обстоятелства са били многобройни и са налагали наказанието да бъде определено при условията на чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, който е бил и по-благоприятен за дееца, а не както са приели двете инстанции по същество – по чл. 58а ал. 1 от НК, не намира подкрепа в данните по делото. Коректно и последователно въззивната инстанция е откроила обема на смекчаващите обстоятелства, както и е оценила тяхната тежест и значение, заключавайки, че те не са многобройни, нито някое от тях е изключително. В тази категория оправдано са били включени семейното положение на подсъдимия, неговата трудова заетост преди деянието, чистото му съдебно минало и изразеното критично отношение. Допълнително е било отчетено и това, че деянието е останало във фазата на опита и преследвания престъпен резултат не е настъпил. Даден е изчерпателен отговор и поради какви причини въззивният съд не е възприел довода, че като смекчаващо обстоятелство следва да се третира оказано съдействие от подсъдимия на ДП за разкриване на истината по делото (каквото обективно е било проявено от друго лице), както и какво е значението на направените от него самопризнания в съдебната фаза на процеса. Съпоставката с установените по делото отегчаващи обстоятелства, съотносими към начина на извършване на деянието чрез посредник и проявената настоятелност в контактите със св. С., правилно са ориентирали, че приложимият за случая материален закон е чл. 58а ал. 1 от НК, а не ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. Корекцията в съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства (а именно превес на първите) разумно е довела до намаляване на определимото съобразно чл. 54 от НК наказание до минималното от 3 години лишаване от свобода, което е било редуцирано с 1/3 или до размера на 2 години, в какъвто аспект правилно е изменена първоинстанционната присъда. Изцяло неоснователен е довода за необходимост от съпоставка между определимото съобразно чл. 58а ал. 1 от НК наказание и това по чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК с оглед преценката за по-благоприятния закон. Не е налице едновременно присъствие на условията по двата текста, тъй като въззивният съд правилно не констатирал присъствие на многобройност или изключителност на смекчаващите обстоятелства, които оттук насетне да изискват съпоставка с предвидения минимум по чл. 302, т. 1, б. „а”, вр. чл. 301, ал. 1 от НК. Още по-малко може да се възприеме, че ако такива бяха налице, то задължително наказанието би следвало да се намали с две години под минимума от 3 години лишаване от свобода до размера от 1 година, както се сочи в жалбата. Без основание е и довода за явна несправедливост на потвърденото кумулативно наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК в размер на 3 години. В тази връзка не се излагат никакви съображения, които да противостоят на онези, с които въззивният съд е мотивирал становището си за липса на необходимост от промяна на кумулативните наказания, които заедно с намаляването на лишаването от свобода, отложено по чл. 66 от НК за срок от 4 години, са съответни на индивидуалната тежест на деянието и данните за личността на дееца, както и са достатъчни за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49/25.02.2014 г. на Софийския апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 1162/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.