4 РЕШЕНИЕ № 215 гр. София, 12 ноември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 825 / 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по постъпила жалба от подсъдимия Р. Т. Б., чрез неговия защитник, срещу въззивно решение № 89/ 04.07.2019 год., постановено по в.н.о.х.д. № 139/2019 год. по описа на Апелативен съд – Варна. В нея се сочат доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се твърди, че въззивният съд не е съобразил наличието на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. В тази връзка се прави искане за изменение на въззивното решение с определяне на наказание „лишаване от свобода“ под минималния предвиден размер и отмяна на наложеното наказание „глоба“. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и претендира за уважаването й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Подсъдимият Р. Т. Б., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 7/ 05.02.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 46/ 2019 год., по описа на Окръжен съд – Варна, подсъдимият Р. Т. Б. е признат за виновен в това, че на 24.04.2018 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, на обща стойност 779, 18 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, вр. с чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което е редуцирано с 1/3 на две години, както и на „глоба“ в размер на 5000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 354а, ал.6 от НК е отнет предмета на престъплението. Подсъдимият е останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Апелативен съд – Варна, където по жалбата му е образувано в.н.о.х.д. № 139/2019 год. С въззивно решение № 89 / 04.07.2019 г., постановено по същото дело АС – Варна потвърдил изцяло присъдата на ОС – Варна. Касационната жалба, депозирана срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на това и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд при постановяване на решението си не съобразил, че отсъстват отегчаващи отговорността обстоятелства и не е отчел наличието на многобройните смекчаващи факти като добрите характеристични данни за подсъдимия, съдействието, което е оказал на досъдебното производство, затрудненото му финансово състояние, както грижите, които полага за децата си и болната си съпруга. При извършената касационна проверка се констатира, че първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК – с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие от него да не се събират доказателства за тях. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и след като е отчел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, първостепенният съд е определил на подсъдимия санкция „лишаване от свобода“ близо до минималния размер, което е редуцирал на основание чл. 58а, ал.1 от НК, като е наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба“ също в минимален размер. При определяне на посочените санкции окръжният съд е оценил като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото съдебно минало на дееца и необходимостта същият да се грижи за болната си съпруга и две от децата си, ненавършили все още пълнолетие. На свой ред въззивният съд отново е подложил на анализ съвкупността от обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия и неговата обществена опасност, както и тази на осъщественото престъпление. Контролираният съд е изложил подробна и задълбочена аргументация, която изцяло се възприема от настоящия касационен състав, по отношение на високата обществена опасност на конкретното деяние, предвид количеството и многообразието от видове държани наркотични вещества / два вида хероин, четири вида матамфетамини и таблетки клоназепам/. Правилно въззивният съд е отчел като отегчаващи обстоятелства и дадената от свидетелите Д. и А. информация за осъществявани от тях редовни покупки на подобни вещества от подсъдимия, както и факта, че последният е заловен при опит да разпространи част от инкриминираните вещества /деяние, стоящо извън обхвата на обвинението/, характеризиращи престъплението като такова с по-висока степен на обществена опасност. Изложеното налага заключението за неоснователност на твърдението за отсъствие на утежняващи отговорността факти. Правилни, законосъобразни и в синхрон с указанията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, са и доводите на въззивната инстанция, за това, че реално подсъдимият не е спомогнал за разкриване на обективната истина, тъй като не е давал обяснения на досъдебното производство по обвинението и че с признаването на фактите, всъщност вече е премиран по силата на разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, поради което тези обстоятелства не следва да бъдат отчитани повторно като смекчаващи отговорността. Поради това не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че не е отчетено съдействието на подсъдимия на досъдебното производство. Твърдението на касатора, че предходният съд не е оценил като смекчаващи отговорността обстоятелства затрудненото му семейно положение и здравословното състояние на съпругата му, не отговаря на действителното положение. Както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция е съобразила факта, че съпругата на подсъдимия страда от тежко заболяване и че в семейството има две непълнолетни деца, за които деецът следва да полага грижи. Контролираният съд е отчел посочените обстоятелства в посока смекчаване на отговорността, макар да е установил несъвпадение между мястото на местоживеене на подсъдимия и това на посочените членове на неговото семейство /живеещи с родителите на съпругата му/, което поставя под съмнение полагането на грижи от негова страна. Въпреки последната констатация въззивният съд е проявил достатъчно снизходителност към дееца, поради което упрекът към санкционната му дейност е неоснователен. При извършената касационна проверка не се констатира наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били отчетени от предходния съд. Оценените като такива не отговарят на критерия за многобройност или изключителност, което детерминира правилността на извода на въззивната инстанция за отсъствието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. В определения размер, наложените санкции напълно удовлетворяват изискванията за законосъобразност и справедливост. В контекста на изложеното липсват каквито и да било основания за уважаване искането на жалбоподателя за определяне на наказание лишаване от свобода под минималния предвиден за съответното престъпление размер и отмяна на наложената глоба. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 89/ 04.07.2019 год., постановено по в.н.о.х.д. № 139/2019 год. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.