Р Е Ш Е Н И Е № 214 София, 27.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 635 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 45/11 от 21.11.2011г. по касационна жалба на Л. Д. Й., М. Г. В. и В. Г. Ц. е допуснато касационно обжалване на решение от 20.11.2009г., по гр.д.№ 2817/2009г. на СГС, в обжалваната част, с която е отменено решението по гр.д.№ 10464/2007г. на Софийски районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците Т. В. Л., Л. В. Л. и Г. В. М. са собственици на основание земеделска реституция на имот с площ 1,133 дка, представляващ реална част от имот 708 от кв. 12 по плана на в.з. И., София, обозначена по б. А-Б-В-Г-А по комбинираната скица № 1 към заключението на техническата експертиза от 04.01.2007г., която е неразделна част към решението и ответниците са осъдени да предават владението на ищците върху тази част. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата за идентичността и необоснованост на извода за наличие на идентичност между имота, заявен и възстановен на ищците и имота, за който се легитимират за собственици с нотариални актове. Твърдят и, че не владеят имота, предмет на иска.. Ответницата по касация Т. В. Л. и Г. В. М. оспорват касационната жалба и молят решението, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Ответниците Х. В. Л., А. Л. И. и Л. Л. В., конституирани на местото на починалия в хода на процеса - на 05.12.2009г. ответник Л. В. Л. оспорват касационната жалба, като считат, че ищците нямат право на възстановяване за него поради това, че има разпореждания и защото е застроен. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Ищците са наследници на В. Л. П., починал през 1978г. На негово име в емлячния регистър от 1949г. е записан имот в м. “Пладнище” от 1,9 дка. придобит по наследство. Според разпитаният свидетел пред СГС, тази нива наследодателят има от родителите си и я владее от 1930г. Имота е заявен от ищците за възстановяване пред ПК. Постановени са няколко решения. С решение № 41217/03.04.1997г. е отказано възстановяване на този имот, индивидуализиран от ПК като пл. № 708 по плана от 1990г. Отказ е постановен и с решение № 41217/04.02.1999г. С решение от 12.04.2001г. е признато правото на възстановяване върху ливада от 1,9 дка в строителните граници на в.з. И. – имот 708, но е отказано възстановяването му поради не представяне на удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ.. С решение № 040412/16.02.2003г., постановено след представяне на у-ние по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, на наследници на В. Л. П. е възстановено правото на собственост върху нива от 1,133 дка в м. Пладнище, съставляваща имот 085002 по картата на землището. Към решението е приложена скица от 16.02.2004г., заверена и от ОСЗГ “О. купел”. Според СТЕ този имот е идентичен с част от имот 708 по плана от 1990г., одобрен със заповед № РД-50-09-75Б/16.03.1990г., а по сега действащия регулационен план възстановения имот от 1,133 дка е идентичен с УПИ ХV-92, кв.12 по плана, одобрен 2004г. Поради това, че не са посочени граници в емлячния регистър, в.л. не е установило идентичност между заявения и възстановения имот. В удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ е установена идентичност между закупения имот и имот 708. С решение от 23.01.2006г. е отменено решението и е постановен отказ поради това, че за имота има издадени цитирани нотариални актове на И. и Г. В. и ответниците М. и В. В.. С н.а. № 93/т.ХІІ/26.05.1968г. И. Илиева В. е призната за собственик на нива от 2 дка, която получава по замяна от Т.-комисията за отнети поради включване в блокове на ТКЗС нейни няколко имота с обща площ 17 дка. С н.а. № 40 и № 41,т.ХІХ от 13 08.1968г. тя дарява сина си Г. В. и дъщеря си В. И. Б. с по 500 кв.м. от тази нива. С н.а. № 124,т.ХХ/29.08.1969г. В. прехвърля на сина си Г. още 1000 кв.м. С н.а. № 159,т.І /2001г. Г. В. прехвърля на децата си по ½ ид.ч. от 1500 кв.м. от имот пл. № 708, целия с площ 2150 кв.м. Според СТЕ, в имота е заснета полумасивна паянтова сграда с площ 15 кв.м. Въззивният съд е уважил иска, като е приел, че ищците се легитимират като собственици с решението на ПК от 2003г., а последващото от 2006г. е преценено като не произвеждащо действие, тъй като не са налице предпоставките на чл. 32 от З. за изменение на влязъл в сила административен акт, от който са възникнали права за адресатите му. Съдът е приел, че на основание чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ имота подлежи на възстановяване на ищците, като не е коментирано изключението, предвидено в чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е по приложението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато има разпоредителни сделки. Въъззивното решение е в противоречие с Р № 497/02.07.2010г. по гр.д.№ 715/01, на І гр.о. и Р № 550/04.08.2010г. по гр.д.№ 314/09 І гр.о. и двете на ВКС, постановени по чл. 290 от ГПК. С тях е приема на основание чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ,, че замените, извършени от Т.-комисиите запазват действието си, ако са застроени, или с тях са извършени разпоредителни действия. С изменението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ (И.. - ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) за първи път е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни действия, или имота не е застроен. Решението, с което е възстановено правото на собственост на ищците е постановено при действието на тази правна норма. Колизията на права между бивши собственици на имоти, включени в блоковете на ТКЗС и лица, на които тези имоти са предоставени по замяна по реда на ЗТПС е разрешена с цитираната норма на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от 19.12.1997г. Предвид извършените разпоредителни сделки в периода след замяната, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и на основание тази норма следва да се зачетат правата на преобредателите. В този случай имота не се възстановява на собствениците, които са го притежавали от преди замяната. Нормата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ, на която се е позовал възивния съд предвижда прилагането на изключения, изрично предвидени в закона, а това по чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ е едно от тях. Предвид изложеното, решението е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени. Тъй като не се налага извършването на допълнителни процесуални действия, делото следва да се реши по същество. При извършване на косвен съдебен контрол на решенията, с които е признато и възстановено правото на собственост на ищците, съдът намира, че те са незаконосъобразни, като противоречащи на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Ответниците се легитимират като собственици, тъй като праводателите им са се легитимирали като собственици първоначално по замяна. Възражението за липса на идентичност е неоснователно. Законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административното производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения и скици по чл. 13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Според СТЕ този имот е идентичен с част от имот 708 по плана от 1990г., одобрен със заповед № РД-50-09-75Б/16.03.1990г., а по сега действащия регулационен план възстановения имот от 1,133 дка е идентичен с УПИ ХV-92, кв.12 по плана, одобрен 2004г. Поради това, че не са посочени граници в емлячния регистър, в.л. не е установило идентичност между заявения и възстановения имот, но такава е установена с удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Предвид това липсата на кадастрален план към момента на колективизацията, или на посочени съседи в документа, установяващ правото на възстановяване не е пречка за установяване на старите реални граници. СТЕ в рамките на един гражданско правен спор не може да извърши подобна комплексна преценка. По изложените съображение, съдът приема, че е установена идентичност между претендирания от ищците имот за възстановяване, предмет на предявения иск по чл. 108 от ЗС и ползвания от ответниците, но поради това, че ищците не се легитимират като негови собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ, иска следва да се отхвърли. Решението на възивния съд е постановено в противоречие с материалния закон и следва да се отмени, като вместо това предявения иск се отхвърли. Съобразно този резултат, на ответниците следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 115 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 20.11.2009г., по гр.д.№ 2817/2009г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е отменено решението по гр.д.№ 10464/2007г. на Софийски районен съд и е уважен иска по чл. 108 от ЗС и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. В. Л., Г. В. М. и Л. В. Л., починал в хода на производството и заместен от наследниците си Х. В. Л., А. Л. И. и Л. Л. В. иск по чл. 108 от ЗС да се установи по отношение на ответниците, че те са собственици на основание земеделска реституция на имот с площ 1,133 дка, представляващ реална част от имот 708 от кв. 12 по плана на в.з. И., София, обозначена по б. А-Б-В-Г-А по комбинираната скица № 1 към заключението на техническата експертиза от 04.01.2007г., която е неразделна част към решението и ответниците Л. Д. Й., М. Г. В., В. Г. Ц. са осъдени да предават владението върху него ОСЪЖДА Т. В. Л., Г. В. М., Х. В. Л., А. Л. И. и Л. Л. В. да заплатят деловодни разноски на Л. Д. Й., М. Г. В., В. Г. Ц. за всички инстанции в размер на 115 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ