Ключови фрази
Лека телесна повреда без разстройство на здравето * присъждане на разноски


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 154

гр. София, 07 юли 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети юни, две хиляди и шестнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев
ЧЛЕНОВЕ: Лада Паунова
Мая Цонева

при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №497 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частния тъжител С. Е. Д. срещу присъда №21 от 21.01.2016 г., постановена по ВНОХД №3888/2015 г., по описа на Софийски градски съд.
По делото е постъпило и възражение от двамата подсъдими, с което се предлага касационната жалба да не бъде уважавана.
С присъда, постановена на 15.12.2014 г. по НОХД №13259/2012 г. по описа на Софийски районен съд подсъдимите Л. К. Д. и С. В. Ц. са признати за виновни в това, че на 21.12.2011 г. в [населено място] на [улица], в съучастие, като съизвършители, са причинили на частния тъжител Д. лека телесна повреда- временно разстройство на здравето неопасно за живота, като на основание чл.130, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл. 78а НК подсъдимите са освободени от наказателна отговорност, като са им наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева за всеки един от тях.
С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят на частния тъжител Д. по 1 500 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, по 306 лева- разноски по водене на делото и по 62 лева- разноски по водене на делото в полза на Държавата.
С въззивната присъда е отменен постановения осъдителен съдебен акт и двамата подсъдими са изцяло оправдани по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл.130, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 НК и са отхвърлени като неоснователни приетите за разглеждане в рамките на воденото наказателно производство граждански искове.
В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания, но се правят оплаквания, свързани единствено с това по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Оспорват се изводите на въззивния съд, свързани с анализа на събраните доказателства, като се поддържа, че неправилно са били кредитирани показанията на свидетелите М., П. и П.. Поддържа се, че от обясненията на подсъдимия Ц. и от показанията на свидетелите П. и В. се установява, че М. не е присъствал в заведението по време на инцидента и показанията му не могат да послужат за изясняване на релевантните факти. Твърди се, че показанията му са нелогични, защото е неправдоподобно той да е бил на мястото на инцидента и да е останал пред заведението два часа след като същото е било затворено в средата на месец декември.
Поддържа се, че неправилно са кредитирани в цялост и показанията на свидетеля П., като не са отчетени съществуващите вътрешни противоречия по отношение на това кога е заплатена сметката на подсъдимите и дали е възможно съпругата на свидетеля да е поливала градината през месец декември.
Твърди се, че неправилно въззивния съд не е кредитирал показанията на свидетеля А., като е приел, че той е бил в приятелски отношения с пострадалия Д., а същевременно е кредитирал показанията на свидетеля В., който от своя страна е бил приятел с подсъдимите.
Поддържа се се, че не е направен пълен анализ на доказателствата, като същите не са съпоставени помежду си, не са констатирани и отстранени съществуващите противоречия между тях и в мотивите на постановения въззивен съдебен акт не е посочено кои от доказателствата са възприети и кои изключени и на какво основание.
На тези основания се моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В хода на касационното производство повереникът на частния тъжител поддържа касационната жалба и допълнението към нея и възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Оспорва доказателствените изводи на въззивния съд, като твърди, че същите са направени въз основа на непълен и погрешен анализ на доказателствата. Твърди, че това нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразното оправдаване на двамата подсъдими.
Прави се и искане за намаляване на размера на присъдените разноски въз основа на текстовете от Наредба №4, действала към момента на инкриминираната дата.
Защитникът на двамата подсъдими моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че въззивният съд е направил пълен и правилен анализ на доказателствата, като вярно е установил фактите по делото и е формирал вътрешното си убеждение. Твърди, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и на това основание предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна, а въззивната оправдателна присъда да бъде потвърдена.
Моли да бъдат присъдени и направените пред касационната инстанция разноски.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила.
Подсъдимият Д. поддържа, че не е извършил инкриминираното деяние и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Подсъдимият Ц. поддържа, че не е извършил инкриминираното деяние и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Касационният съд прецени, че въззивната съдебна инстанция е направила задълбочен и изчерпателен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на воденото наказателно производство. Правилно са анализирани показанията на всички разпитани свидетели, като вярно са посочени противоречията между тях и обясненията на двамата подсъдими. Вярно съдът е преценил, че единственото доказателство, което подкрепя обвинителната теза са показанията на свидетеля А., които се опровергават не само от обясненията на двамата подсъдими, но и от показанията на свидетелите В., П. и М., които са присъствали в заведението и са възприели случилото се.
Правилно при преценката на достоверността на тези показания въззивният съд е отчел това, че А. е бил в близки отношения с частния тъжител, както и преди това сам е имал конфликт с двамата подсъдими. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че неговите показания противоречат на останалите гласни доказателствени средства не само по отношение на основния факт на доказване- нанесен ли е побой на С. Д., но и по отношение на това кога свидетелят е пристигнал в заведението, колко алкохол е бил употребил, бил ли е повлиян от него и в каква степен и дали въобще е имал възможност да възприеме случилото се пред входа на бара.
Касационният съдебен състав не възприе оплакването, че неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля А. защото бил близък с пострадалия, а е възприел тези на свидетеля В., като не е отчел приятелските му отношения с двамата подсъдими. Вярно е, че тези обстоятелства са ценени, но не те са били причина за кредитиране на едните показания и отхвърлянето на другите. Съдът правилно е ценил показанията на В., тъй като същите се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства, докато тези на свидетеля А. се опровергават от тях.
Съдът не възприе и отразената пространно теза на защитата, че неправилно са ценени показанията на свидетеля М., за когото липсват данни да е бил на мястото, където е възникнал и се е развил конфликта. Вярно е, че в хода на производството пред първоинстанционния съд няма информация този свидетел да е бил в заведението, но е установено и това, че към началото на конфликта в помещението, където той е възникнал, са се намирали и лица, които не са разпитани в производството. Ето защо липсата на информация за това, дали М. е бил там, не може да бъде основание неговите показания изначално да не бъдат кредитирани. Дори да бъде възприета тезата на обвинението, че показанията неправилно са ценени, това не може да бъде основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт защото той почива не само на тях, а на информация, извлечена от показанията на множество свидетели (един от който собственикът на заведението П.), които са еднопосочни и чертаят една и съща фактическа обстановка по делото.
Ето защо, дори да не бъдат кредитирани показанията на М., това не може да повлияе на изхода на производството.
Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивната инстанция не е положила усилия да изясни в максимална степен фактите по делото. При внимателен преглед на материалите по делото може да бъде направен извод, че съдът е положил всички усилия да изясни обстоятелствата и е удовлетворил всички доказателствени искания на страните в производството. При проведеното допълнително въззивно съдебно следствие доказателствената съвкупност е била попълнена с нови доказателства, като съдът е проявил доказателствена активност и е изпълнил изискванията на чл.13 НПК.
Съдът е посочил в постановения въззивен акт, че по делото липсват доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на двамата подсъдими- извод, който и този съдебен състав споделя. След като липсват доказателства, които да подкрепят в достатъчна степен обвинението, а и няма възможност такива да бъдат събрани, единственият разумен и законосъобразен изход на производството, съобразен с изискванията на чл.304 НПК е постановяването на оправдателна присъда. Това не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила, тъй като е съобразено с правилата на наказателния процес, независимо, че не удовлетворява една от страните.
При липсата на допуснати съществени нарушения на процесуални правила при събирането и оценката на доказателствените материали няма основание постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По оплакването за неправилно приложение на материалния закон:

Касационният съд прецени, че не следва да проверява атакуваната присъда за приложението на материалния закон, тъй като в касационната жалба няма оплаквания, които да са относими към това касационно основание. В разпоредбите на чл.347 НПК и чл.351 НПК законодателят е очертал какво следва да е съдържанието на жалбата и е посочил, че то определя и границите на касационна проверка, като липсата на конкретни оплаквания за това касационно основание е причина съдът да не го обсъжда в рамките на извършваната проверка.
В тази връзка трябва да бъде посочено и това, че за касационната инстанция не съществува служебно начало когато проверява правилното приложение на материалния закон.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Предвид изхода на производството и постановяването на изцяло оправдателна присъда по отношение на двамата подсъдими е безпредметно да бъде обсъждано и това касационно основание.

По разноските:

При този изход на делото и след като е направено изрично искане да бъдат присъдени на подсъдимите направените пред касационната инстанция разноски съдът намира, че те трябва да бъдат възложени на основание чл.190, ал.2 НПК на частният тъжител.
Ето защо С. Д. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимите Д. и Ц. по 500 лева, колкото е размера на заплатеното възнаграждение на защитата пред настоящата инстанция.
Касационният съд прецени, че не може да редуцира размера на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като няма правомощия да преценява дали същото е прекомерно, както и да коригира постигнатото съгласие по отношение на цената на договора за правна защита. В този случай не може да бъде приложена практика по приложение на други процесуални закони, тъй като въпроса за разноските и изрично уреден в НПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №21 от 21.01.2016 г., постановено по ВНОХД №3888/2015 г., по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА частният тъжител С. Е. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. Д. сумата от 500 лева- разноски по водене на делото пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА частният тъжител С. Е. Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Ц. сумата от 500 лева- разноски по водене на делото пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.