О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№313
гр. София, 26.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2749/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. И., приподписана от адвокат Н. Т. против определение № 243 от 08.04.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 194/2016 г. по описа на Апелативен съд – В..
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и от страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С атакуваното определение е отменено определение № 13 от 07.01.2016 г. по гр. д. № 496/2011 г. на Окръжен съд – Шумен и вместо него е изменено определение № 348 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 496/2011 г. в частта за разноските, като Р. С. И. е осъдена да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 1422, 20 лв. юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че Държавата от първия момент, в който е била конституирана по делото, е изразила становище като своевременно е предприемала съответните процесуални действия, поддържайки позицията си, че преди да се установят предпоставките на чл. 11 от ЗН, тя не може да приеме наследството по опис и да е страна в процеса. С последното си становище е представила и списък на разноските, претендирайки заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Налице било представено още с първото изразено становище доказателство за упълномощаването на юрисконсулт И. Г. от Министерството на финансите за осъществяване на процесуално представителство по делото. Съдът не е поставял под съмнение наличието на правоотношение по назначаването на посоченото лице за юрисконсулт в Министерството на финансите, а и този въпрос не е мотивирал обжалвания отказ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това въззивният съд е приел, че Държавата е била надлежно представлявана от упълномощения от Министерството на финансите юрисконсулт, който своевременно е извършвал съответните процесуални действия и изразявал становище, което в крайна сметка и самият първоинстанционен съд е възприел, прекратявайки делото по отношение на Държавата като ненадлежен ответник.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, с оглед на което съдът да отхвърли претенцията за разноски на Държавата за развилото се първоинстанционното производство. Твърди, че делото не е приключило в „съответната инстанция“ по смисъла на чл. 81 ГПК. Производството спрямо Държавата било прекратено, но това било временно, тъй като всички наследници на С. Д., които са призовани към наследяване са се отказвали от наследството, което означавало, че Държавата отново щяла да бъде конституирана като ответник поради липсата на приели наследството наследници по закон. Освен това Държавата била участвала частично в първоинстанционното производство при конституирането й като ответник, като е взела отношение единствено и само по въпроса за наличието на предпоставките по чл. 11 ЗН относно пасивната й процесуална легитимация в процеса, без да коментира въпросите по съществото на спора. Навеждат се и оплаквания, че ищцата, жалбоподател по настоящото производство нямала вина за несвоевременното конституиране на Държавата като страна в първоинстанционнто производство, тъй като в служебната бележка от кметството на [населено място], обл. Шумен невярно е посочено, че починалата ответница няма други живи наследници. Релевират се и оплаквания, че списъкът за разноските по чл. 80 ГПК е представен по електронен път, поради което претенцията за разноски от страна на Държавата, освен неоснователна се явява и процесуално недопустима.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което са изведени следните въпроси, с които частният жалбоподател обоснова допускането до касация, а именно:
(1) „Кой е акта по чл. 81 ГПК, с който съдът „приключва делото в съответната инстанция“ и с който следва да се произнесе по искането за разноски на прекратилия участието си ответник, спрямо когото производството е прекратено, но делото продължава своя ход по същество срещу останалите ответници – решението, с което делото приключва по същество в съответната инстанция или определението, с което производството се прекратява само спрямо поискалия разноски ответник?“
(2) „Може ли съдопроизводствено действие (в случая представянето на списък на разноските) да бъде валидно извършено, чрез изпращането му на електронния адрес на съда?“
(3) „Какви са правните последици от представен по електронен път в съда списък на разноските – да се приеме, че списъка е представен в срок или да се приеме, че е просрочен на основание чл. 62, ал. 2 ГПК, т. е. неподаден?“
(4) „Чия следва да е отговорността за разноски и какъв е редът за търсенето й при неправилно конституиран ответник по вина на трето, неучастващо в делото лице?“.
К. – частен жалбоподател счита, че по отношение на тези въпроси е изпълнено допълнителното основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото по въпросите няма създадена съдебна практика.
Върховният касационен съд счита, че касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне за отговор на въпросите № 1 и №4 на посоченото от касатора основание. Касационното обжалване не следва да се допуска по въпроси № 2 и 3, доколкото същите съдържат твърдение, което не отговаря на фактите по делото. Списъкът за разноските, направени от Държавата, представлявана от МФ, е представен по делото заедно с писмено становище от 17.07.2015 г., а не по електронен път. С оглед на това и тези въпроси не са стояли пред въззивния съд и не са били обсъждани от него. Съгласно разясненията дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното производство и да има обуславящ за изхода му характер. Предвид казаното, визираните два въпроса не могат да се разглеждат като правни въпроси, доколкото не отговарят на посочената характеристика.
В отговор на останалите два въпроса , Върховният касационен съд приема следното: Акта по чл. 81 ГПК , с който приключва делото може да бъде както решение по съществото на спора, който е предмет на делото , така и определение , с което се прекратява производството по делото или с което се приключва частно по своя характер дело. Разпоредбата на чл. 81 ГПК посочва по императивен начин задължението на съда при приключване на делото да се произнесе и по искането за разноски. Същата обаче не следва да се тълкува , че по искането за разноски съдът може да се произнася само при приключване на делото като цяло. Делото може да приключва по отношение на една от страните преди приключване на цялото производство / както в случая/. При това положение делото също приключва, но само по отношение на тази страна.Съгл. чл. 78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Същият има право на такива разноски не само при прекратяване на цялото дело и но и при прекратяване само по отношение на него.
По отношение на втория въпрос следва да се посочи, че разпоредбите на ГПК във връзка с възлагането на разноските са съобразени с обективния факт за това как съответното производство е приключило по отношение на страните, участници в процеса / чл. 78,ал.1,2,3 4 и 9ГПК / или с оглед някои специфични техни качества / чл. 78,ал.6,7,10 и11/.В нито една от хипотезите законодателят не включва субективен елемент „вина”в преценката за това кой следва да понесе разноските в процеса в това число и преценката на „вината” за неправилно конституиране на страна- ответник , по отношение на който в последствие производството по делото е прекратено. С оглед на това този елемент не може да се преценява при присъждането на разноски.
Предвид тези отговори на поставените въпроси въззивният съд правилно е приел, че съдът е бил надлежно сезиран с искане за изменение на прекратителното определение в частта за разноските и е присъдил такива. При определяне на техния размер обаче неправилно е присъдено възнаграждение , което се дължи за процесуално представителство, защита и съдействие по чл. 7,ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото извършените от процесуалния представител на Държавата действия не касаят разрешаването на конкретния правен спор , а се ограничават само до установяване на надлежния правоприемник на първоначалния ответник по иска, чрез представяне на становища . С оглед на това настоящата инстанция счита, че размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се определи по чл.9,ал.1, предл.3-то от Наредбата в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 243 от 08.04.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 194/2016 г. по описа на Апелативен съд – В..
ОТМЕНЯВА определение № 243 от 08.04.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 194/2016 г. по описа на Апелативен съд – В. в частта, в която Р. С. И. от [населено място] е осъдена да заплати на Държавата представлявана от министъра на финансите разноски за юрисконсултско възнаграждение за размера над 300 лв. до присъдените 1422,20 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |