Р Е Ш Е Н И Е № 392 София, 13 ноември 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1241/14 година. Производството пред ВКС е образувано по искане от защитника на осъдения Р. Н. Н.-адв.Х.Х. за възобновяване на наказателното производство по нохд №777/2010 г. по описа на РС-Казанлък. С искането се поддържа, че е налице основанието за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като Н. не е знаел за образуваното наказателно дело и не е налице недобросъвестно процесуално поведение, с което той сам да се е поставил в невъзможността да участва в съдебното производство. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения моли да бъде уважено искането като в представените писмени бележки развива и основанието за възобновяване и по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК с довод за незаконен съдебен състав изменил мярката на Н. в „Задържане под стража“. Подчертава се, че по превратния начин, по който назначеният служебен защитник е осъществил възложените му функции, фактически в съдебната фаза на процеса, в нарушение на изискването на чл. 271, ал. 2, т. 3 от НПК Н., не е имал процесуален представител, с което е накърнено правото му на защита. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения Н. по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, но неоснователно. След привличането му в качеството на обвиняем и приключване на досъдебното производство, той се е отклонил от взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“ и се е укрил, за да избегне наказателно преследване. Останалите доводи относими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, макар и основателни, следва да се оставят без разглеждане, тъй като поначало, производството е образувано само по искане, основано на чл. 423, ал. 1 от НПК. За да се произнесе, настоящият съдебен състав установи следното: С присъда № 53/13.03.2013год. по нохд № 777/2010год. на Казанлъшкия районен съд Р. Н. Н. е признат за виновен в извършено на 28.03.2010год. в [населено място] престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, във вр. ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил Н. да изтърпи отделно наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му със споразумение от 13.07.2007год. по нохд № 599/2007год. на РС-Казанлък. Присъдата не е протестирана и обжалвана и влязла в сила след изтичане на 15-дневния срок за това. На 24.06.2013год. РП-Казанлък издала Европейска заповед за арест на Н. за изпълнение на влязлата в сила присъда на Казанлъшкия съд, която не била изпълнена, тъй като той бил задържан в [населено място] от органите на МВР на 13.05.2014год. След задържането му той бил приведен в затвора в гр. Стара Загора за изтърпяването на наложеното му наказание. Касационният съд констатира, че първоначалното искане е с правно основание по чл. 423, ал. 1 от НПК, но в срока по чл. 421 НПК, същото е разширено с оплаквания, които са относими към производството по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 НПК. Първото от посочените основания за възобновяване-това по чл. 423, ал. 1 от НПК, поддържано в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Досъдебното производство № ЗМ-574/2010год. на РПУ Казанлък е водено срещу Р. Н. Н. като на 04.05.2010год. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, във вр. ал. 1 от НК. Изрично Н. заявил, че при това процесуално действие не желае да се ползва от услугите на адвокат. На 12.05.2010год., отново след такова изявление, той е разпитан от дознателя в качеството си на обвиняем. При разпита си Н. изразил несъгласие с обвинението, чиито фактически положения изцяло оспорил. На 19.05.2010год. в присъствието на упълномощен от него защитник Н. се запознал с материалите по разследването като възражения и искания двамата не направили. След този момент, Н. не е участвал в съдебната фаза на процеса като не е уведомил съда за промяна на адреса си, от който да бъде призоваван за съдебно заседание и напуснал пределите на Република България. Производството по нохд № 777/2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд е образувано по внесен срещу Р. Н. Н. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, във вр. ал. 1 от НК. На адреса, от който е бил призоваван на досъдебното производство-гр. /населено място/, ж.к./квартал/, [жилищен адрес] и на адрес в същия град-ж.к./квартал/, [жилищен адрес] Н. е бил издирван за връчване на обвинителния акт и на призовката за насроченото за 20.09.2010 год. открито съдебно заседание. На последния адрес, на 07.09.2010год. била открита баба му, която заявила, че Н. е в чужбина и не знае кога ще се завърне в страната. Съдът положил усилия да установи местопребиваването на Н. за редовното му призоваване в съдебно заседание като в отговор на запитване на 15.09.2010год. получил отговор от МВР-ОДВР-Ст.Загора, че на 19.06.2010год. през ГКПП „Кулата“ подсъдимият е излязъл от границите на страната, което мотивирало съда да измени мярката му за неотклонение в „Домашен арест“. Последвалите многократни запитвания, дали Н. се е завърнал в страната, получили отрицателни отговори с уведомления от полицейските органи на 10.02.2011год., 17.06.2011год., 27.10.2011год.,10.02.2012год.09.04.2012год., 29.06.2012год., 16.10.2012год., 22.02.2013год. и 12.03.2013год. Тук е мястото да се отговори на възражението на защитника за „незаконен състав”, произнесъл се по мярката за неотклонение на осъдения. Действително, с оглед предвиденото за престъплението наказание-до пет години лишаване от свобода, съобразно чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът произнесъл се по мярката, е следвало да бъде в едноличен състав, а не от съдия и двама съдебни заседатели. Нарушението не е съществено, тъй като настоящият съдебен състав споделя съображенията и отговора на аналогичен въпрос, изложен в Решение № 765/25.02.2005год. по н.д. № 391/2004год. на ВКС, първо н.о.:”Нарушението на процесуалните изисквания също може да бъде формално, щом не намалява гаранциите за правилно решаване на делото. Такъв е случая на „незаконен състав” с участието на съдебни заседатели вместо само на съдия”. Съдът не е провел щателно издирване на подсъдимия в страната-в арестантските помещения, в местата за изтърпяване на наказанията и не е изискал обявяването му за общодържавно издирване, но при установените категорични данни, че той е напуснал пределите на страната и се намира в чужбина, където местоживеенето му не е установено, това не е било необходимо. Затова правилно, на 13.03.2013год. в присъствието на назначен служебен защитник и в отсъствието на Н., при хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б.“а“ от НПК, съдът е разгледал делото и е постановил присъдата си. В случая е очевидно, че осъденият е нарушил задълженията си по постановената спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, като е напуснал пределите на България и не е уведомил съда за промяната на местонахождението си. При тези обстоятелства ВКС намира, че не са налице предпоставките на ал. 1, изр. 2-ро на чл. 423 от НПК, тъй като след привличане на осъдения Р. Н. като обвиняем и предявяване на обвинението в досъдебното производство, той се е укрил с цел да избегне отговорността за извършеното от него престъпление, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могло да бъде изпълнена. Фактически, той се е отклонил от местоживеенето си, но е знаел, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес. Става въпрос за лична преценка и избран от него начин на защита, от който, впоследствие осъденият не може да черпи оплаквания за нарушени права. Доколкото искането на задочно осъдения основано на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е направено в рамките на законовия срок по чл. 421, ал. 3, изр. 2 от НПК- от датата, на която осъденият при задържането си е узнал, че присъдата е влязла в сила, същото е допустимо, поради което касационният съд прецени, че следва да разгледа и тези оплаквания. Доводите по това основание се подкрепят от данните по делото. Задълженията на защитника, включително и на служебно назначения, са формулирани ясно в разпоредбата на чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Въпросът дали предоставената професионална защита е имала съответно качествено ниво, съобразно изискването за съгласуване на линиите на защитата между обвиняемия и защитника, следва да намери разрешение при прегледа на протокола от проведеното от Казанлъшкия районен съд на 13.03.2013год. открито съдебно заседание. От него е видно, че служебният защитник радикално не е изпълнил фунциите по защитата на осъдения и поддържаната от него позиция тотално не кореспондира с линията на Н. срещу обвинението, изразена във фазата на досъдебното производство, което очевидно е във вреда на осъдения. В хода на съдебното следствие защитникът безрезервно е възприел всички искания от страна на представителя на Прокуратурата като основателни. Той не се е противопоставил на искането за прочитане показанията на свидетели, дадени пред орган на досъдебното производство, които съдът приобщил по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 2 НПК /въпреки изискването за приобщаване на тези свидетелски показания със съгласието и на подсъдимия и неговия защитник/, като пледоарията на същия защитник по нищо не се различава от становището на прокурора за доказаност на извършеното от осъдения деяние, за вината му, както и по отношение вида и размера на наказанието. В този смисъл, поведението на защитника е пряко свързано с нарушеното право на осъдения на справедлив процес /независимо, че разглеждането на делото е станало в негово отсъствие/, тъй като е налице грубо нарушение на задълженията на защитника по чл. 98, ал. 1 НПК и по Закона за адвокатурата, лишаващо де факто Н. от защита. Формалното участие на назначения на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК процесуален представител, не представлява изпълнено задължение по смисъла на чл. 98 от НПК, защото от негова страна липсват положени и минимум от задълженията му в качеството на защитник на осъдения. Съдът като ръководещ и решаващ орган в съдебната фаза е следвало да констатира заетата от служебния защитник линия на поведение относно обвинението и да го отстрани, като по реда на Закона за правната помощ изиска определянето на друг служебен защитник, който добросъвестно да изпълни функциите по защита на отсъстващия подсъдим, за да получи последния правото си на разглеждане на делото в справедлив процес пред справедлив съд, с гаранциите за спазване изискванията за състезателно начало и равнопоставеност на страните. Неизпълнението на това задължение от страна на съда представлява процесуално нарушение довело не до ограничение, а въобще, до липсата на защита на осъдения, която по смисъла на чл. 94, ал. 1, т.8 от НПК е била задължителна. Нарушението е съществено, което налага отстраняването му чрез отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС-Казанлък, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд №777/2010 г. по описа на РС-Казанлък, ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 53/13.03.2013год. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на дадените по реда на чл. 425 от НПК указания. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Р. Н. Н. за отмяна по реда на възобновяването по основанието на чл. 423, ал. 1 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: