Ключови фрази
Убийство на лице в безпомощно състояние * Предумишлено убийство * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

гр. София, 06 декември 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1032 по описа за 2018 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Е. Ю. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 117 от 4.09.2018 г, по ВНОХД № 150/18, с което е потвърдена присъда на Бургаски окръжен съд № 121 от 3.05.2018, по НОХД № 206/18.
С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 25.05. 2017 г в [населено място], общ. ., обл. , предумишлено е умъртвил Е. С. Ш., който се е намирал в безпомощно състояние, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 5 и 9 вр. чл. 115 вр. чл. 58 а, ал. 2 и 3 НК, е осъден на осемнадесет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди, както следва: на малолетния С. Е. С., действащ чрез своята майка и законен представител Х. М. А., 60 000 лв, на Е. Е. Ю., 50 000 лв, на Е. С. И., 150 000 лв, и на С. Ш. И., 150 000 лв, като присъденото обезщетение на изброените лица е дължимо заедно със законните последици.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, че неправилно е оценена степента на обществена опасност на дееца, че не е съобразено самопризнанието на досъдебното производство, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, признанието на фактите по чл. 371, т. 2 НПК, подписката в негова защита от жителите на [населено място], общ. ., обл. . Изтъква се, че уважените граждански искове са завишени по размер и като такива влизат в противоречие с принципа на чл. 52 ЗЗД.
С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като наложеното наказание бъде смекчено, както и да бъдат намалени размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят Ю. моли да бъде намалено наложеното му наказание.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С., действащ чрез своята майка и законен представител А., в писмен вид под формата на възражение, изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци С. и Е. И. счита, че жалбата е неоснователна.
Частният обвинител и граждански ищец Е. Ю. не участва в касационното производство и не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВКП пледира да бъде оставен в сила въззивният акт.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

ВКС намери, че липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради следните съображения:
На първо място, инкриминираното деяние се отличава със значително по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на квалифицирани умишлени убийства от този вид. В тази насока, от значение са обстоятелствата, при които е извършено престъплението / през нощта, в присъствието на деца, едното от които, на възраст десет месеца /, и механизмът на умъртвяване на жертвата, гарантиращ бързо и сигурно преодоляване на съпротивата й / нанасяне на внезапен силен удар в областта на шията на спящия пострадал /. Действията на подсъдимия носят белезите на ожесточение, което го очертава като личност с отрицателни характеристични данни. Мотивът да бъде извършено престъплението самостоятелно завишава степента на обществена опасност на деянието, тъй като действията на подсъдимия са мотивирани от желанието му за отмъщение на човека, с когото бившата му съпруга съжителства на семейни начала. Мотивът е неуважителен, тъй като погазва правата на фактическите съпрузи на свободен избор как да организират личния си живот. На следващо място, тежестта на деянието допълнително се завишава от проявеното насилие над св. А. Ш., която по това време е била в напреднала бременност, с което е застрашено не само нейното здраве, но и това на нероденото й дете. Налице е завишена степен на обществена опасност на дееца, която произтича, от една страна, от отрицателната характеристика на дееца, проявена чрез деянието, а, от друга страна, от данните за предходната му съдимост / той е с обременено съдебно минало/. По делото са оценени като смекчаващи следните обстоятелства: подписката в негова защита, самопризнанието от досъдебното производство, трудовата ангажираност и изпълнение на задължението за издръжка на малолетните му деца. Що се отнася до признанието на фактите по реда на чл. 371, т. 2 НПК, то не представлява смекчаващо обстоятелство, тъй като е процесуална предпоставка за провеждане на процедурата по Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Не е налице и съдействие на органите на досъдебното производство, тъй като е установено, че след деянието жалбоподателят се е укривал в продължение на седем дни и е бил задържан в резултат на проведено полицейско издирване. ВКС споделя извода на въззивната инстанция, че най-подходящо по вид наказание, в случая, е „доживотен затвор”, което подлежи на замяна с „лишаване от свобода” от петнадесет до тридесет години, при условията на чл. 58 а, ал. 2 и 3 НК. На подсъдимия е определено наказанието осемнадесет години „лишаване от свобода”, като е отдадено решаващо значение на смекчаващите обстоятелства, с оглед на което и наказанието надвишава минималното възможно само с три години. В същото време, от значение за справедливостта на наказанието са и отегчаващите обстоятелства, които не следва да бъдат пренебрегнати. Определеното наказание е съобразено и с целите по чл. 36 НК. Следователно, наложеното на жалбоподателя наказание отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото смекчаване е неоснователно и не може да бъде удовлетворено.
Не е допуснато нарушение на материалния закон и при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Съобразени са данните за съществувалите отношения на топлота и привързаност между пострадалия и гражданските ищци / неговите родители и деца /, които безвъзвратно са прекъснати. Взето е предвид, че нелепо е отнета възможността за по-нататъшно общуване на близки хора от най-тесния семеен кръг. Ето защо, настоящата инстанция счита, че правилно е приложен принципът на чл. 52 ЗЗД, за определяне на обезщетенията по справедливост, а искането за редуциране на присъдените обезщетения до по-ниски размери е неоснователно и не може да бъде уважено.

По тези съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 117 от 4.09.2018 г, по ВНОХД № 150/18.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: