Р Е Ш Е Н И Е № 327 гр.София, 20 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 700/2014 година Производството пред ВКС е образувано по жалба на подсъдимия Д. И. М. против присъда № 6 от 14.ІІ.2014 год. по внохд № 1085/2013 год. на Софийския апелативен съд, която е нова след отмяната на присъда № 34 от 26.ІХ.2013 год. по нохд № 44/2012 год. на Врачанския окръжен съд. С първоинстанционната присъда М. е признат за невиновен в това, на 7.ХІ.2005 год. в Плевен да е заплашил с насилие и други противозаконни действия съпрузите Й. и К. В., както и зет им К. Г., целейки да принуди първите двама да се разпоредят с притежаваните от тях леки автомобили ФИАТ ТЕМПРА с рег. [рег.номер на МПС] и РЕНО 9 с /рег. номер на МПС/, с което причинил на Й. и К. В. значителната имуществена щета от 2 925 лв., и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 213а,ал.3,т.2 НК.Предявеният от Й. И К.В. иск за заплащане на посочената сума е отхвърлен. С обжалваната присъда М. е признат за виновен в отправянето на заплахи с насилие и други противозаконни действия само към Й.В. и К.Г., целейки да принуди Й.В. и К.В. да продадат само индивидуализирания по-горе автомобил ФИАТ ТЕМПРА, причинявайки им значителната имуществена вреда от 2 405 лв., и на основание чл. 213а,ал.3,т.2 НК е осъден на 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ първоначален режим, както и да заплати 5000 лв. глоба. В жалбата се твърди да е безспорно установено, че на посочената и в обвинителния акт, и във въззивната присъда дата, М. не е упражнявал насилие нито отправял заплахи към Й.В. и К.Г..Твърди се да е доказано наличието към инкриминираната дата на паричен дълг от Г. към М., което оправдава проявата от страна на подсъдимия на по-голяма настоятелност, целяща събирането му.Оспорва се експертната оценка на лекия автомобил ФИАТ ТЕМПРА, както и приемането, щетата да възлиза на цялата стойност на автомобила, макар той да е семейна имуществена общност, а за отправяне на заплахи и към съпругата К.В., М. да е оправдан. В допълнение към касационната жалба се оспорва истинността на показанията на Н.И. и Св.Б., отсъствието на които от Плевен, включително на инкриминираната дата, било документално установено.Оспорва се извършването изобщо на прехвърлителна сделка между Й. и К.В., от една страна, и подсъдимият, от друга,предвид наличието и към 2008 год. „в двора на В.” на автомобил с марка,модел и рег. № идентични с тези на прехвърления. В следващо допълнение към касационната жалба се твърди, че апелативният състав не се е запознал с писмени доказателства, приложени към нохд № 395/2010 год. /делото е на Плевенския окръжен съд/.От написаното по-нататък може да се съзре упрек за проявена от въззивния съд пристрастност, когато е отправил същия упрек към съдията, постановил отменената първоинстанционна присъда.Твърди се, че договорът, с който Й. и К.В. продават автомобила си на М., първоначално е бил написан от Д. Н.М., прокурор в Плевенската районна прокуратура, както и че същият автомобил е бил предмет на залог между Й.В. и Д. Зл.Н., бивш съпруг на прокурор М..Твърди се, че автомобилът не е бил прехвърлен на М. и регистрацията на името на Й.В. не е променяна допреди В. да прехвърли същия автомобил на трето лице.Изброяват се показанията на редица свидетели, за които се твърди, че са манипулирани от прокурорите Д. М. и И. Г..Участието на последните две в наказателното производство е окачествено от подсъдимия като „нарушаване на процесуалните норми на закона”. В „заявление” от 8.V.2014 год. се акцентира върху психичното състояние на Й.В. и се изказват съмнение в свидетелската му годност предвид заболяването му от „циклофрения или параноидна шизофрения”.Сочи се и наличието към делото на разписки от 20.ІХ.2009 год. и от 11.ХІ.с.г., удостоверяващи издължаването от К.Г. към Д.М. с общо 16 000 лв., внасящи сериозно съмнение в необходимостта, към инкриминираната дата, последваща горните две, Г. да е заплашван не за друго, а именно да се издължи на М., и заради тези заплахи и притеснен за съдбата на зет си, В. да се е принудил да се разпореди със собствената му вещ.Няколкократно се набляга на обстоятелството, че макар на датата 7.ХІ.2005 год. Й.В. насилствено да е бил принуден да прехвърли лекия си автомобил, необяснено защо е съобщил за това обстоятелство повече от половин година по-късно, на 18.VІ.2006 год. и при това жалбата му е била разпределена за произнасяне по нея не на друг, а именно на прокурора Д.М.. Писменото становище от 8.V.2014 год. подсъдимият е посветил изцяло на отношенията си с прокурорките Д.М. и И.Г.. Отправени са директни обвинения към Г. както в манипулиране на свидетели, така и в заплахи спрямо М. включително със съдебна разправа, изказани пред лицето В. И. И., чийто разпит М. е поискал, но това му искане не е било уважено от съдията Цв.Я. при разглеждането на нохд № 395/2010 год.Посочен е фактът, че с „прокурорско разпореждане” и по инициатива на прокурорките Г. и М., М. е бил настанен в психиатрично заведение,където е престоял 52 дни, след което е осъдил „Държавата”.Сочи, още през 1994 год. И. Г. е постъпила некоректно с него, че по-късно му е станало известно за „унищожени” от прокурор Г. „56 бр. ДП и над 100 преписки”, по повод на което е написал срещу нея „множество жалби”, последната от които, през 2004 год., е провокирала разследване от В. и Г. е била „преместена за 3 години в Л. прокуратура”.Твърди още, че прокурор Г. е била близка с К.Г. от 2000 год., и че гореспоменатите 16 000 лв. са били дадени от М. на Г. не само в присъствието, но и „в кабинета на И. Г.”.Отправят се още обвинения срещу прокурорките М. и Г., сочат се и написани от подсъдими статии, в които те двете,заедно с трето лице, са наречени „престъпен синдикат”. Представените и приети в съдебно заседание писмени бележки от подсъдимия могат да се резюмират предимно като повторение на дотук написаното, а допълнителните писмени бележки отново заострят вниманието върху отношенията между подсъдимия, от една страна, и, от друга, прокурорките М. и Г..В заключение се иска или отмяна на обжалваната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, или изменяване на обжалваната присъда и намаляване срока на наложеното на М. наказание лишаване от свобода. Представителят на ВКПр дава заключение за частична основателност на жалбата.Счита, че размерът на причинената щета следва наполовина да се намали предвид обстоятелството, че вещта, с която само Й.В. е бил принуден насилствено да се разпореди, е негова и на съпругата му семейна имуществена общност.Счита, че следва да се намали и срокът, за който подсъдимият е лишен от свобода, с оглед продължителността на наказателното производство. Жалбата на Д. Ив.М. е основателна. ВКС намира за ненужно да обсъжда множеството нарушения на материалния и процесуалния закон, в които жалбоподателят е упрекнал въззивния съд, след като е налице процесуално нарушение, чието естество не позволява друго, освен отмяна на обжалваното решение независимо от наличието и /или липсата и на други нарушения. Във второто допълнение към касационната си жалба и в становището си по нея, както и в двата броя писмени бележки, М. многократно набляга върху комплицираните, но по-скоро негативни до крайно отрицателни, отношения между него и И. Г. и Д. М., работещи като прокурори - втората, в Плевенската районна прокуратура и образувала ДП 671/2007 год. за престъпление по чл. 213а,ал.1 НК, а първата, в Плевенската окръжна прокуратура и приела същото ДП, вече за престъпление по чл. 213а,ал.3 НК.Двете досъдебни производства са били образувани срещу „неизвестен извършител”, макар към датата още на първото от тях извършителят, в лицето на Д.М., да е бил известен от адресираната до Плевенската районна прокуратура жалба на Й.В., послужила за започване на наказателното преследване срещу подсъдимия. През 2010 год. прокурор Г., осъществявала надзор за законност върху обединеното ДП, е изготвила обвинителен акт, въз основа на който в Плевенския окръжен съд е било образувано първото по това наказателно производство съдебно дело - нохд № 395/2010 год. Ненужността да се обсъждат възраженията срещу правилността на сега обжалваната присъда на Софийския апелативен съд идва оттам, че воденото срещу М. наказателно производство е опорочено още в стадия на досъдебното разследване с участието в него на прокурорите М. и Г..Последните две са били длъжни сами да се отведат предвид отношенията им с обвиняемия и подсъдим М., а и той изрично е поискал отводът им. По отношение, по-специално, на И. Г., негативните между нея и М. отношения датират поне от 1999 год., когато Г. е посочила М. „като автор на грабежа на личния й автомобил” и това нейно изявление довело до задържането на М. за 10 часа, след което бил освободен и получил от задържалите го извинение /твърдение на Д.М. в „жалба”, приложена към досъдебното разследване на л.2 в папка, озаглавена „Отговор по обвинителен акт”/.Вярно или не, цитираното твърдение определено навежда на съществуващо у М. съмнение в обективността на прокурор Г. и това съмнение, но вече не само в обективността на Г., но и в тази на окръжния прокурор М.В., а оттук - и в обективността на всички прокурори от Плевенския съдебен район, съвсем ясно е изказано в приложеното на л.43 от същата папка „заявление” на М. до главния прокурор с искане „за определяне на друг съдебен район за разследване”.Показателни за естеството на отношенията между подсъдимия М. и И. Г. са и сигналите му за извършени от Г. най-малко служебни нарушения, по повод на които сигнали В. е разследвал професионалната й дейност и й е дал негативна оценка.За това, че участието на И.Г. в наказателното производство е довело до нарушаване на процесуалните му права, М. говори и сега в подадения „отговор по протеста” /л.64/.Обстоятелството, впрочем, че конкретно за прокурор И.Г. не е имало място за участие в наказателното производство, е отбелязано още от Великотърновския апелативен съд в постановените от този съд решения по внохд № 250/2011 год. и по внохд № 48/2012 год.В първото решение, освен че е изказано становище за необходимостта от отвод на прокурора Г., е отбелязано и недоумението на въззивния съд от настойчивите опити да се внесе съмнение, че М. е психически здрав с назначаването на няколко / с неясни съображения / психиатрични експертизи по нохд № 395/2010 год., а във второто решение се казва, че дори само наличието на заведено от М. срещу Г. наказателно от частен характер дело /поредно доказателство за конфликта между двамата/, е „напълно достатъчно за отвеждане на прокурора Г.”, основание за който отвод е давало и „поведението /й/... предмет на дисциплинарно производство и по повод жалби на подсъдимия”. Коментираното процесуално нарушение съставлява касационно основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК - нарушаване процесуалното право на М. на обективно и безпристрастно разследване, което не е отстранено.Нарушението е отстранимо единствено с връщане на делото за ново разглеждане от досъдебното разследване.И тъй като ВКС поначало е лишен от такова правомощие /чл. 354,ал.3 НПК/, а след отмяната на сега обжалваната присъда делото може да се върне за ново разглеждане само на въззивния съд /чл. 354,ал.5,изр. първо НПК/, последният ще може да стори това по силата на правомощието си по чл. 335,ал.1,т.1 НПК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.3,т.2 НПК, ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 6 от 14.ІІ.2014 год. по внохд №1085/2013 год. на Софийския апелативен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: