Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 07 април 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1516 по описа за 2015г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Е. С. С. за възобновяване на наказателно производство по ВНОХД № 134 /2014г., по описа на Разградски окръжен съд, с решение № 47/24.06.2014г. по което е изменена присъда 135/25.03.2014г. по НОХД № 843/2013г. по описа на Разградски районен съд. В искането по същество се твърди, че деецът е задочно осъден, тъй като молителят е бил извън пределите на страната още от момента на повдигане на обвинение. Не бил получавал призовка и обвинителен акт.По време на съдебното производство участвал и упълномощен от осъденото лице защитник, тъй като последното узнало за воденото срещу него наказателно производство. Излагат се множество съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира че искането е допустимо и по същество се явява основателно. По време на наказателното производство деецът не е участвал и не бил знаел за воденото срещу него наказателно производство. Според прокурора искането следва да бъде уважено. Осъденото лице С. се явява лично, представлява се от защитник, който моли да се уважи искането, така, както е депозирано. Производството било протекло изцяло задочно в отсъствието на молителя, в условията на процесуално нарушение. Развива и съображения по съществото на спора. Иска възобновяване на наказателното производство, като касационната инстанция посочи стадия, от който следва да започне отново то. Осъденото лице моли да му се даде шанс, като заявява, че искал да участва лично в разглеждането на делото. При последната си дума моли делото да се възобнови , за да може да участва лично. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок. В закона той е определен като шестмесечен от узнаване на влязлата в сила присъда. Независимо от упълномощаването на защитник по време на съдебното производство пред съда от първата инстанция и участието и пред въззивната, не може да се направи категоричен извод, че към момента на постановяване на решението осъденото лице е било известено за съдържанието и. В искането от 26.10.2015г.(четимо пощенско клеймо от 23.10.2015г.), първоначално адресирано до Варненски апелативен съд, се сочи като дата на узнаване 14.08.2015г., когато осъденото лице е било уведомено за издаване и изпълнение на европейска заповед за арест по цитираното дело за изпълнение на наложено наказание по чл.316 вр.чл.308, ал.2 от НК от 2 години лишаване от свобода. Следва да се възприеме посочената дата за първоначален момент на узнаване, независимо от участието на защитник в съдебното производство. Предвид на това касационната инстанция намери, че искането е направено в рамките на посочения в закона срок. В този смисъл то е процесуално допустимо, като разгледано по същество, се явява основателно. Предмет на възобновяването е решение № 47/24.06.2014г. по ВНОХД № 134 /2014г., по описа на Разградски окръжен съд. С това решение е изменена присъда 135/25.03.2014г. по НОХД № 943/2013г. по описа на Разградски районен съд, постановена за извършено от осъденото лице престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК и му е наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Деецът е осъден да заплати и разноските по делото. Присъдата е била обжалвана , като с посоченото решение наложеното наказание е било изменена на 2 години лишаване от свобода, а в останалата част е била потвърдена. В наказателното производство, по което е проведено НОХД № 943/2013г. по описа на Разградски РС, съответно ВНОХД № 134/2014г., подс.С. не е взел участие. Обвинение на молителя по наказателното производство е предявено на 13.11.2013г.(л.11,12 от досъдебното производство) при условията на чл.269,ал.3 от НПК – като е посочено, че осъденото лице не е намерен на посочения от него адрес, в негово отсъствие, в присъствието на назначен служебен защитник. Материалите от разследването са предявени на същия ден, отново без участие на обвиняемия, в присъствието на този назначен служебен защитник. Съдебното следствие по делото е започнало на 14.02.2014г.(л.24 от съд.п-во) отново в отсъствието на молителя, с назначен служебен защитник, като в хода на заседанието се е явил и упълномощен от осъденото лице защитник. В присъствието на упълномощеният защитник съдебното следствие е приключило с постановяване на посочената присъда задочно и след това на въззивното решение. В нито един момент от наказателното производство , образувано на 13.09.2013г. със съответно постановление на районен прокурор към РП-град Разград, молителят не е участвал лично. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК засяга постановените присъди на задочно осъдените лица. Производството по провеждане на наказателно производство в случая е протекло действително задочно, като осъденото лице не е имало процесуалната възможност лично да участва в действията по разследването, а в съдебното дирене не е пожелал. Може с положителност да се заключи, че в това наказателно производство осъденото лице не е участвало, като е без значение по смисъла на процесуалната норма на какво се дължи неговото отсъствие, на добросъвестно или не, поведение. Хипотезата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК, която е изключение от правилото за възобновяване и която изисква след предявяването на обвинение осъденият да се е укрил, не е относима, защото както се отбеляза вече, при предявяване на обвинението молителят не е присъствал. С оглед изложеното Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение намери, че искането се явява основателно, като законът императивно предвижда уважаването му. Това налага възобновяване на делото, отмяна на постановената присъда в частта относно молителя и връщането на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство и предявяването на обвинение. Възражението относно деянието и неговата съставомерност, както и относно допуснати евентуално съществени процесуални нарушения, не следва да се разглежда в това производство, а в предстоящото по същество. В съответствие с нормата и по аргумент на чл.423, ал.4 от НПК, касационната инстанция намери за необходимо да се произнесе по мярката за неотклонение на осъденото лице. С оглед процесуалното поведение и личното му явяване пред състава на ВКС, съдът намери, че и мярката за неотклонение „Подписка“ ще е в състояние да го осигури за нуждите на процеса. Водим от горното и на основание чл.423, ал.1 и чл.425, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 134 /2014г., по описа на Разградски окръжен съд, като ОТМЕНЯ решение № 47/24.06.2014г., както и изменената с него присъда 135/25.03.2014г. по НОХД № 943/2013г. по описа на Разградски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Определя мярка за неотклонение „Подписка“ на Е. С. С. по дос.п-во № В-252/2013г. по описа на ОДМВР-Разград, пр.пр.№ 1344/2013г. на РП-Разград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: