2 Р Е Ш Е Н И Е № 311/11 г. гр.София, 27.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 797/2010 година Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. М.,И. А. М.,Р. А. М.,Х. А. М.,С. А. М.,С. А. М.,А. А. Т.,А. А. Т.,З. А. К.,И. А. Т.,К. А. Т.,Ф. Х. Х.,А. А. А.,А. Х. Х.,И. Х. Т.,Д. Х. Кехая и М. Х. Б. срещу въззивно решение № 727 от 26.11.2007 г. на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 905/2007 год.,с което е отменено решение от 26.04.2007 год. по гр.д. № 444/2006 год.на Велинградски районен съд и е уважен предявения от С. Р. Б.,Е. А. Б.,К. Р. Б.,С. К. Б. и Ф. К. Ф. ревандикационен иск срещу касаторите върху 2/3 ид.ч. от поземлен имот,застроен и незастроен с площ от 1990 кв.м.,означен като парцел ... – „П.” по плана на С. землище. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК.Твърдят, че съдът едностранчиво и необосновано е анализирал доказателствата по делото,поради което е направил незоконосъобразен извод,че ищците-сега ответници са добросъвестни владелци и са придобили имота по давност,без да отчете обстоятелството,че праводателят им е закупил само постройките върху него.Молят решението да бъде отменено.Претендират разноски. Ответниците в производството оспорват основателността на касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищците са добросъвестни владелци,тъй като към датата на изповядване на сделката през месец май 1997 год. не са знаели,че праводателят им не е бил собственик.И тъй като са упражнили явно и необезпокоявано владението върху имота в продължение на пет години до приключването на съдебното производство с решение в полза на ответниците,то те се легитимират като собственици на процесния имот и по оригинерен начин.Приел е за безспорно,че ответниците са въведени във владение по силата на изпълнително дело № 311/05 год Решението е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно. Изводът на въззивния съд е неправилен,поради неправилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218ж ал.1 ГПК решението,като незаконосъобразно следва да бъде отменено и спорът бъде решен от настоящата инстанция по същество. Ищците извеждат правото си на собственост върху процесния имот на основание валидно сключен договор за покупко-продажба, оформен с н.а. № ../... год.с праводателя им К. Ц.,легитимиращ се като собственик въз основа на констативен нотариален акт № ../..год.Ответниците – сега касатори се легитимират като собственици по силата на завършила реституция по ЗСПЗЗ – решения от 2.04.2001 год. на ПК-гр.В.,ведно със скици към тях.Съдът е приел,че влязлото в сила решение на 22.06.2002 год.по гр.д.№1713/01 год. на ПОС,с което е прието,че ответниците са собственици на процесната земя,тъй като К. Ц. е купил на търг единствено павилионен тип вилна сграда и складова постройка,без прилежащия терен,не е противопоставимо на ищците,тъй като към датата на изповядване на сделката праводателят им К. Ц. е бил надлежно легитимиран като собственик. Доказателствената сила на констативният нотариален акт на Ц. № ../... год. е оборена от доказателствата легитимиращи ответниците като собственици на реално определени имоти – решенията на ПК и скиците към тях.Конкуренцията на права между ответниците и праводателя на ищците Ц. се урежда от чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ,като тя е в полза на първоначалните собственици. С тази разпоредба е отречен вещноправният ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи, вкл. и на последващите, извършени от лицата, в полза на които е извършено първоначалното разпореждане от посочените в разпоредбата организации, държавни или общински органи.Снабдяването на Ц. с констативен нотариален акт по отношение на земята,извън закупените от него постройки на търг,не водят до извода, че с този нотариален акт е стабилизирано състоянието, т. е., че е собственик, както на постройките, така и на мястото. Следователно ищците не са притежавали правно основание, годно да ги направи собственици на земята, което е условие за придобиването на имота по реда на чл.79 ал.2 ЗС. Разпоредбата изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическата власт в продължение на 10, респ. 5 години и да е демонстрирал по отношение на невладеещите собственици поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си, като елементите на фактическия състав се установяват при условията на пълно и главно доказване,което не е направено от ищците.От гласните доказателства безспорно се установява,че след възстановяване на собствеността си ответниците –сега касатори са обработвали недвижимия имот и са прибирали сеното,а в постройките,които са безстопанствени са се самонастанявали роми.Ето защо, по отношение на процесния имот ищците не са били добросъвестни владелци и са могли да придобият собствеността върху него след изтичане на десетгодишния давностен срок по чл.79 ал.1 ЗС и то при явно, несъмнено и необезпокоявано владение върху него. С оглед гореизложеното предявеният ревандикационен е неоснователен,поради което въззивното решение следва да бъде отменено и постановено ново по същество,с което искът се отхвърли. При този изход на спора на касаторите се следват направените разноски в размер на 915 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 изр.2 пр.2 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение 727 от 26.11.2007 г. на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 905/2007 год.и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. Б.,Е. А. Б.,К. Р. Б.,С. К. Б. и Ф. К. Ф. против Е. А. М.,И. А. М.,Р. А. М.,Х. А. М.,С. А. М.,С. А. М.,А. А. Т.,А. А. Т.,З. А. К.,И. А. Т.,К. А. Т.,Ф. Х. Х.,А. А. А.,А. Х. Х.,И. Х. Т.,Д. Х. Кехая и М. Х. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху 2/3 ид.ч. от поземлен имот,застроен и незастроен с площ от 1990 кв.м.,означен като парцел ..... – „П.” по плана на С. . ОСЪЖДА С. Р. Б.,Е. А. Б.,К. Р. Б.,С. К. Б. и Ф. К. Ф. да заплатят на Е. А. М.,И. А. М.,Р. А. М.,Х. А. М.,С. А. М.,С. А. М.,А. А. Т.,А. А. Т.,З. А. К.,И. А. Т.,К. А. Т.,Ф. Х. Х.,А. А. А.,А. Х. Х.,И. Х. Т.,Д. Х. Кехая и М. Х. Б. разноски 915 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: