Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 29.05.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1544 по описа за 2017 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 987/24.10.2017 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на П. Г. по м. – [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Д. П., против решение № 3/11.01.2017 г. по в.гр.д № 534/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отменено изцяло решение № 819/01.11.2016 г. по гр.д № 2943/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно уволнението на М. П. С. – Д., отменена е Заповед РД-08-011/01.07.2016 г. на Директора на гимназията, с която е констатирано настъпването на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ след връчване на едномесечно предизвестие, считано за това от 01.01.2016 г., а на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. П. С. - Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител – общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ в гимназията и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ П. г. по м. – [населено място] е осъдена да заплати на М. П. С. – Д. обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца вследствие на незаконното й уволнение в размер на 6091,32 лв. – сума, представляваща шестмесечното й брутно трудово възнаграждение, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от завеждането на исковата молба – 12.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението П. г. по м. – [населено място] е осъдена да заплати разноски на служителката и такси в производството. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материално - правен въпрос : Възможността за пенсиониране при условията на чл. 69в КСО /преди влизане в сила на чл. 69в КСО на 01.01.2016 г. - разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО/ дава ли право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ или това право може да се упражни само от служителя – учител. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК /решение № 22/23.02.2010 г. по гр.д. № 3810/2008 г., III г.о., решение № 321/03.05.2010 г. по гр.д. № 377/2009 г., III г.о., решение № 33/09.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г., решение № 220/20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г., решение № 656/26.10.2010 г. по гр.д. № 1912/2009 г., III г.о., решение № 396/20.03.2010 г. по гр.д. № 1324/2009 г., III г.о., решение № 90/15.02.2008 г. по гр.д. № 337/2010 г., IV г.о., решение № 584/02.11.2010 г. по гр.д. № 1679/2009 г., IV г.о., решение № 373/23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г., IV г.о., решение № 222/01.07.2011 г. по гр.д. № 258/2010 г., IV г.о., решение № 152/27.04.2011 г. по гр.д. № 957/10, III г.о. , решение по гр.д. № 2280/2008 г., III г.о., решение по гр.д. № 1169/2009 г., III г.о., решение № 408/11.10.2011 г. по гр.д. № 1657/2010 г., IV г.о., решение № 712/21.12.2010 г. по гр.д. № 1132/2009 г., IV г.о., решение по гр.д. № 1847/2009 г., III г.о./,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ изискването за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази както с общата разпоредба на чл. 68 КСО, така и със специалната норма на чл. 69в КСО /нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, като право на работодателя е да прецени, коя от двете норми да приложи. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. Придобиването на правото на пълна пенсия е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО,където са уредени две хипотези.Първата –право на пълна пенсия,за която се изисква навършването на определена възраст за мъжете и жените, както и достигането на определен осигурителен стаж – 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава. Втората – намалена пенсия при условията на чл.68,ал.4 КСО.По отношение на учителите е предвидена специална хипотеза в чл. 69в КСО /нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г./, според която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 57 години и 10 месеца за жените и 60 години и 10 месеца за мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година. С влизане на новата разпоредба чл. 69в КСО в сила се отменя § 5 от ПЗР на КСО, който уреждаше по сходен начин специалната хипотеза за придобиване право на осигурителен стаж и възраст от учителите. С изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, обн. с ДВ бр. 25 от 16.03.2001 г., законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост /както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10, се извършва по преценка на работодателя, дава основание на настоящия състав да приеме, че работодателят разполага с правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение с учител при придобито от последния право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69в КСО /в сила от 01.01.2016 г./. Преценката за прекратяване на трудовото правоотношение поради упражняване правото на пенсия е предоставена не само на учителя, но и на съответния работодател при наличие на предпоставките в чл. 69в КСО, независимо, че лицето не е придобило право на пълна пенсия. Право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи - чл. 68 КСО или чл. 69в КСО и това негово право не подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебната проверка е единствено фактът дали са спазени изискванията /налице ли са предпоставките/, предвидени в общата или в специалната норма. По основателността на касационната жалба: В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е съобразил релевантни обстоятелства по делото относно датата, на която служителката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст предвид професията, която е упражнявала. Ответникът по касационната жалба – М. П. С. – Д.,чрез пълномощника си адв.Г.Х. е депозирал писмено становище,в което са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че работодателят неправилно е приложил чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е бил налице фактическия състав на цитираното уволнително основание. Посочил е, че към датата на предизвестието учителката е била на възраст 60 г., 9 м.и 6 дни, обстоятелства които не са оспорени по делото. Приел е, че правото на работодателя да прекрати трудовото ѝ правоотношение едностранно е обусловено от упражняването на личното субективно право на служителката по чл. 69в КСО и тъй като такова не е упражнено, за работодателя възниква единствено възможността да я уволни при наличие на предпоставките по чл. 68 КСО - поради придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст.И тъй като към датата на връчване на предизвестието /01.06.2016 г./ служителката няма навършени 60 години и 10 месеца, уволнението ѝ е незаконно. Решението е неправилно. Инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 КТ принадлежи на работодателя. Към датата на предизвестието служителката е на 60 г. и 9 м., т.е. навършила е изискуемата в чл. 69 в, ал. 1 КСО възраст от 57 г. и 10 м. Налице е и другата предпоставка, предвидена в закона, тъй като е прослужила 37 години учителски трудов и осигурителен стаж. От изложеното следва, че са били налице предпоставките за прилагане на чл. 69в КСО за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, без правото на работодателя да е обусловено от съгласието на служителката. Ето защо уволнението е извършено законно, а предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ са неоснователни. Като е приел обратното, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти. Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора,с което предявените искове се отхвърлят. С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените и доказани от него съдебни разноски,съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в общ размер от 1 286, 85 лв. /хиляда двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3/11.01.2017 г.,постановено по в.гр.д. № 534/2016 г.по описа на Окръжен съд - Сливен И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. П. С. – Д. против П. г. по м. – [населено място], представлявана от директора Х. Х., искове за отмяна на заповед № РД-08-011/01.07.2016 г. за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител” и за осъждане на ответната страна да заплати обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за оставането ѝ без работа, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2016 г. ОСЪЖДА М. П. С. – Д. да заплати на П. г. по м. – [населено място], представлявана от директора Х. Х., направените разноски по делото в общ размер на 1 286, 85 лв. /хиляда двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/. Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове