Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 12 март 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети февруари две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2399 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№151/2013 г. на Апелативен съд гр. Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия В. А. М.,с оплаквания за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение,законосъобразни и при спазване на процесуалните правила ,а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 4.11.2013 г. постановено по внохд.№151/2013 г. на Апелативен съд гр. Бургас е изменена присъда по нохд.№417/2012 г. на Окръжен съд гр. Бургас, като е намален размера на наказанието лишаване от свобода определено на подсъдимия В. А. М. от една година и шест месеца,на една година.В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен на 8.05.2011 г. в [населено място] ,да е причинил тежка телесна повреда на И. Л.,при превишаване пределите на неизбежна отбрана,като е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години,присъдата е потвърдена.С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалия за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за имуществени в размер на 600 лв.,присъдил е дължимите разноски ,лихви и държавни такси и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Във въззивното производство,по искане на частния обвинител и граждански ищец и на основание чл.88 ал.1 НПК , чл.233 ГПК и чл.324 НПК е обезсилена присъда постановена по нохд.№417/2012 г. на Окръжен съд гр. Бургас, в гражданско осъдителната й част,както и за присъдените разноски по делото /по силата на извън съдебно споразумение /.Съдебното производство е прекратено по отношение на частния обвинител и граждански ищец,поради оттегляне на въззивната жалба и на основание както е посочено по горе чл.324 ал.1 НПК. ПО ЖАЛБАТА на под.М. : Доводите в жалбата са за неправилно приложение на закона,тъй като не било прието становището на защитата ,че в случая не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана,а ако такова е налице, то се дължи на уплаха или смущение и в този смисъл Постановление №12/1973 г. на ПЛ на ВС в т.6.Твърди се в жалбата ,че „не спори фактите по делото,правилно и безпротиворечиво установени са, и фактическата обстановка по делото е приета,след задълбочен анализ на доказателствата по делото”.Констатира се и вътрешна противоречивост на доводите в касационната жалба,от една страна фактите са „правилно установени”,а от друга-съдебния акт е постановен при непълнота на доказателствата.Оспорва се заключението на съдебно психологична и психиатрична експертиза,и същественото процесуално нарушение на въззивния съд ,който отказал назначаването на повторна такава. Доводите са неоснователни и това така защото : Инстанционните съдилища и по скоро първоинстанционния съд,са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства ,по предвидения в НПК процесуален ред.Подробно и дори в детайли са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства от значение/предмет на доказване / приемат за установени, и на коя доказателствена основа. По фактите е прието,че на 8.05.2011 г. в [населено място],в близост до бензиностанция №.. „....” на улица до бл.№.... в[жк],автомобил управляван от пострадалия бил засечен от ляво/препречвайки цялата улица/,от лек автомобил управляван от подсъдимия.Пострадалия спрял аварийно и успял да избегне удара между двата автомобила,и с ръка направил знак на подсъдимия да премести автомобила си,но последния не реагирал.Пострадалия го напсувал,подсъдимия излязъл от своя автомобил,приближил се до лява предна врата на автомобила управляван от пострадалия и му нанесъл удар в лицето.Пострадалия и возещите се с него св.К. и св.Д.,реагирали,излезли от автомобила и се насочили към подсъдимия ,който извадил сгъваем черен нож и започнал да го размахва към тримата.Свидетеля Д. казал на подсъдимия ,че ще извика полиция и започнал да набира на мобилния си телефон.Подсъдимия се качил в автомобила си и тръгнал.Тримата свидетели също се качили в автомобила на пострадалия и потеглили,като малко по късно видели автомобила на подсъдимия спрян на бензиностанцията,което ги мотивирало да отидат там и да потърсят сметка на подсъдимия за станалото.На самата бензиностанция св.Л. паркирал автомобила си,пред този на подсъдимия,но той /подсъдимия / не бил вътре.Тримата се огледали търсейки подсъдимия,св.Д. влязъл в автомобила на подсъдимия/в които седял брат му/, за да вземе ключовете,но те не били там.В това време подсъдимия излязъл от търговската част на бензиностанцията,и към него агресивно се приближили свидетелите Л. и К.,като Л. бил малко по напред,К. зад него и последен св.Д..И тримата видели в ръцете на подсъдимия познатия им черен нож,но продължили да се движат към подсъдимия,замервали го с различни предмети-мобилен телефон,пластмасова бутилка.Подсъдимия ударил св.Л. с лявата си ръка,но не успял да го спре.Отстъпвайки подсъдимия влязъл в търговската част на бензиностанцията,където бил заобиколен от тримата свидетели. В един момент св.Л. взел пластмасова касета, с която замахнал по подсъдимия, а той сложил лявата си ръка над главата, за да се предпази, с дясната, в която бил ножа нанесъл удар в областта на корема на пострадалия. Последният първоначално не усетил болка, но вдигнал блузата си и видял дълбока рана, от която струяла кръв. Л. извикал силно, че е наръган, излязъл от търговската част на бензиностанцията, качил се на автомобила си и успял да се придвижи до МБАЛ-Бургас, където бил приет в шокова зала, а оттам предаден на хирурзите в болницата, които пристъпили към спешна животоспасяваща операция. В резултата на удара с нож на пострадалия били причинени – прободно-проникващо нараняване в коремната кухина, нараняване в левия лоб на черния дроб с дължина на среза около 10 см и 500-800 мл. теч на кръв в коремната кухина. Изводите по фактите са направени на база на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Подробно са обсъдени показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, особено относно втората част на инцидента, където правилно тези доказателствени средства, са съпоставени със заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Н.П. /конвертиран и записан на диск видеозапис от охранителната камера на бензиностанция „Л.”/. Установени са действията на всеки участник в инцидента и тяхната последователност, както и механизма на нанасяне, на повредата по св.Л.. Правилно е прието, че е имало агресивно поведение на пострадалия и приятелите му – свидетелите К. и Д. към подсъдимия, който се е опитал да ги мотивира да прекратят нападението. Изваждането на ножа /за втори път/ е било с цел да ги респектира, но не е успял и при замахването на Л. с касетката, е нанесъл удара с нож в областта на корема на последния. При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно. В тази връзка неоснователни са възраженията, за наличието на действия на подсъдимия в условията на неизбежна отбрана, или при превишаване пределите на същата,поради уплаха или смущение. На тези доводи изключително подробно е отговорено на лист 17, 18, 19 и 20 от въззивното решение, които съображения се споделят от ВКС ,като законосъобразни и съответни на установените обстоятелства от значение по делото и на задължителната практика по приложението на чл.132 ал.2 НК, поради което и не се преповтарят. От друга страна защитата не сочи в подкрепа на тезата си, несъобразени от инстанционните съдилища обстоятелства, които да са довели до „неправилно приложение на закона”. Неоснователно е и оплакването, че въззивната инстанция е мотивирала решението си основно върху заключението на оспорената психологично-психиатрична експертиза/приета и изслушана от първоинстанционния съд/. Както бе посочено по-горе въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като при анализа липсват подценявания или надценяване на някои от тях.Въпросите за уплахата или смущението, очевидно са извън компетенцията на вещите лица от посочената по-горе експертиза и са въпроси по приложимия закон/при установени факти/, поради което и правилно въззивният съд е отклонил искането на защитата за назначаване на повторна съдебно-психологична и психиатрична експертиза. По изложените съображения Върховният касационен съд намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд № 151/2013 г. на Апелативен съд-гр.Бургас, с което е изменена присъда по нохд № 417/2012 г. на Окръжен съд-гр.Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :