Р Е Ш Е Н И Е № 50037 гр. София, 14.08.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 42 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба и насрещна касационна жалба, подадени от страните в производството срещу въззивно решение № 7 от 10. 05. 2021 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по в.гр.д. № 120 по описа на съда за 2021 г. Ответникът в производството „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е депозирал касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 25 от 03. 12. 2020 г., постановено от Окръжен съд – Ямбол по гр.д. № 108 по описа на съда за 2020 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. М. срещу касатора иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ за сумата 15000 лв. по главницата и законна лихва върху същата, касаторът е осъден да заплати на И. Г. М., ЕГН: [ЕГН] сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра ѝ Н. Г. К., починала при пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 23. 06. 2015 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 06. 02. 2017 г. до окончателното изплащане на сумата, със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и в отклонение от задължителната за съдилищата практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се необоснованост на извода на въззивния съд, че ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра ѝ, настъпила при процесното ПТП, както се излага, че по делото същата /ищцата/ не е доказала при условията на пълно и главно доказване изведените в цитираното тълкувателно решение критерии за изключителност на връзката ѝ с починалата ѝ сестра, като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че съобразно задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, подлежи на доказване не само особената житейска ситуация, като причина за възникване на връзка на особена близост между починалия и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди, който е извън най-близкият кръг лица, легитимирани да получат такова съгласно ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., но главното и пълно доказване в случаи като процесния, предпоставя установяването на три групи факти: 1./ такива, които са годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща типичното съдържание на родствената такава, характерна традиционно за българското семейство; 2./ свидетелстващи за съдържанието на така установилата се връзка – като продължителност, интензитет и проявление за период значително преди и към момента на настъпването на смъртта, които да позволяват квалифицирането ѝ като необичайна; 3./ търпените болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайните, търпени от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да било от трите групи факти изключва, според касатора, обосноваването на активна материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица извън кръга, очертан от ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. При това според касатора от значение е не личната оценка на ищеца, претендиращ обезщетение за неимуществени вреди за квалификацията на създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица /свидетели/, а доказването на обстоятелства, даващи възможност на съда сам да изгради личното си впечатление и убеждение за изключителността на връзката, в какъвто смисъл се цитира решение № 6007/29. 06. 2021 г. по т.д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. Твърди се неправилност на извода на съда за неприложимост на § 96 от ПЗР на КЗ /ДВ бр. 101/2018 г./, вр. с чл. 493а от с.з. Оспорва се и приетият от съда за справедлив размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се също очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, по същество – отмяната му и отхвърляне на предявения срещу касатора иск изцяло, със законните последици. В депозираната насрещна касационна жалба ищцата И. Г. М. обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 15000 лв. по главницата до общо предявеният му размер от 150000 лв., със законните последици. Твърди се, че в тази му част решението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излага се, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е допуснал съществено нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, като не се е съобразил с възприетите критерии за определянето на този размер, в какъвто смисъл се цитира практика на ВКС по приложението на същата законова норма. Претендира се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение в отхвърлителната му част. Иска се отмяната решението в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 15000 лв. по главницата до общо предявения му размер от 150000 лв., със законните последици и уважаването му до пълния му, така предявен размер, както и присъждането на законна лихва върху цялата сума от датата на увреждащото събитие - 23. 06. 2015 г. Страните взаимно оспорват жалбите си, претендират разноски. С определение по делото № 50006 от 09. 01. 2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 25 от 03. 12. 2020 г., постановено от Ямболски окръжен съд по гр.д. № 108 по описа на съда за 2020 г. в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. М., ЕГН: [ЕГН] срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК], иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. за сумата 15000 лв. по главницата, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 06. 02. 2017 г. до окончателното изплащане, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] е осъдена да заплати на И. Г. М. сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра и Н. Г. К., починала при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 23. 06. 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06. 02. 2017 г. до окончателното изплащане, по релевантният за изхода на делото въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на такова обезщетение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Подадената от ответника в производството касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която предявеният срещу касатора иск е частично уважен, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ до уважения с въззивното решение в обжалваната му част размер от 15000 лв. по главницата, въззивният съд е приел и изложил в относимата към оплакванията в касационната жалба, по която е допуснато касационно обжалване на решението, част от мотивите си към същото, че съгласно разбирането, утвърдено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. 05. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. 11. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; В съобразителната част на тълкувателния акт се подчертава, че отричането правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък в подобни случаи, е в противоречие с принципите за справедливост и за равенство на всички пред закона, установени в чл. 52 ЗЗД, чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз. Съдът е изложил, че в тълкувателния акт е специално акцентирано на нуждата от обезвреда във връзка с нереализираните оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, като подобни оправдани очаквания са налични винаги, когато се установи, че отношенията на трайна и дълбока привързаност не са били накърнени към датата на деликта, и обратно - при недобри отношения и отчужденост, няма как да съществуват оправдани очаквания, че в бъдеще отношенията биха били подобрени, и оттам да се заключи, че са били понесени вреди от загубата; Горните обстоятелства, като предпоставки за ангажиране на отговорността, подлежат на установяване във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест за установяването им се носи от претендиращия обезщетение. Въззивният състав е посочил, че в производството е разпитан в качеството на свидетел В. Т. К. - съпруг на починалата сестра на ищцата, от показанията на който става ясно, че сестрите са били близки, живели са в едно населено място, полагали са заедно грижи за родителите си; празнували са съвместно семейни празници. Свидетелят сочи, че ищцата не е семейна и няма собствени деца, но неизменно в годините е помагала в отглеждането на трите деца на сестра си и свидетеля. Според съда в показанията на свидетеля е ясно очертана промяната в емоционалното състояние на ищцата след смъртта на сестра ѝ - отдръпване в общуването, нервни кризи, чести посещения на гробното място на починалата. Същите обстоятелства според съда се потвърждават от показанията на свидетеля Н. М. Г., който сочи, че с ищцата и починалата ѝ сестра са от едно населено място, израснали са заедно и споделя, че допреди две или три години, считано от разпита му в първоинстанционното производство, сестрите са живеели в едно и също населено място, като отношенията в семейството винаги са били добри и несемейната ищца е помагала на сестра си в отглеждането на трите ѝ деца, събирали са се по празници. По данни на свидетеля ищцата след кончината на сестра си се е затворила в себе си, посещава редовно гроба ѝ, и допринася в грижите за децата ѝ. Според въззивния състав анализът на свидетелските показания, депозирани по делото и доколкото не са ангажирани насрещни доказателства, опровергаващи съдържащите се в свидетелствата установявания на факти, позволява изграждане на становище, че от смъртта на сестрата на ищцата за последната са произлезли вреди от морално естество, които справедливостта изисква да бъдат възмездени; До датата на деликта, отношенията между двете сестри са се отличавали с привързаност, те взаимно са се радвали на компанията си, споделяли са грижите за родителите си и децата на починалата. Според съда по-натам следва да се приеме, че изградените за продължителния тридесет и осем годишен период от споделеното детство отношения, развили се в сестринска подкрепа и привързаност в годините, покриват критерия, заложен в тълкувателната воля по цитираното тълкувателно решение, за създадена трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалата. Вместо да осъществи очакванията си да сподели пълноценно живота си като възрастен с по-малката своя сестра, ищцата е имала травматичното преживяване да възприеме неочакваността и безвъзвратността на смъртта ѝ и данните по делото убеждават, че страданията ѝ от нематериално естество са намерили реално проявление и са доказани, а в този смисъл следва да се преценят като неоснователни твърденията на застрахователя за отсъствие на предпоставките за присъждане на обезщетение в конкретния случай. В допуснатата му до касационно обжалване част въззивното решение е неправилно. Както принципно правилно е приел и въззивният съд в мотивите си, съгласно задължителните за съдилищата разрешения, изложени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., разрешенията в което настоящият състав изцяло споделя е прието, че от посочените в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение; Предпоставките, за да се приложи това изключение, са две: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка; Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд; Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, следователно – и за братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците; При преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, също така и да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка; Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о.). В случая в обжалваната му част въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, и практика на ВКС. Въззивният съд необосновано е приел, че между ищцата и загиналата вследствие процесното ПТП нейна сестра, е съществувала особено силна връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Подобен извод не може да бъде направен от събраните по делото доказателства, преценявани в тяхната цялост и взаимна връзка, включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите в кредитираните си от въззивния съд показания, дадени пред първоинстанционния съд, в относимата им към отношенията между ищцата и починалата й сестра, тяхна част установяват, че: /свидетелят В. К., съпруг на починалата сестра на ищцата/: Съпругата му и ищцата били много близки.; Семейството на свидетеля имало три деца и много често И. идвала и им помагала да се грижат за тях, тя и сама се грижела за децата; Ищцата живеела в [населено място], работела в магазин в селото, нямала деца и не била женена. Свидетелят е заявил, че не знае дали ищцата живее с някой на семейни начала; Докато съпругата му била жива всички, а после свидетелят и И. живеели в едно населено място в [населено място]; Докато съпругата на свидетеля била жива, тя ходела на гости при И., за да й помага, за да гледат родителите им, тъй като родителите им живеели при И.; През 2009 г. семейство на свидетеля се преместили да живеят в Б.; Дори и тогава, два-три пъти в седмицата двете сестри продължавали да поддържат връзка и да си помагат. Свидетелят посочва, че И. понесла много тежко смъртта на сестра си; Даже леко се отдръпнала, тъй като другата й сестра също била починала в катастрофа; Получила нещо като нервна криза, за всяко нещо се вбесявала; Към настоящия момент продължавала да има добри отношения към децата на сестра си, пак ги приемала, помагала им; Според свидетеля, всяка Нова година, всеки семеен празник двете сестри празнували заедно със семействата; Сега И. ходела често на гроба на съпругата му; Към момента на даването на показания, отношенията с И. малко ги охладили, защото той бил зает, нямал време да се събират; /Свидетелят Н. Г./: Познавал ищцата и сестра й Н. от малък; Знаел, че Н. починала през 2015 г. при катастрофа; Приживе Н. имала семейство - съпруг и три деца дъщери; Първите години като се оженила Н. живеела в [населено място] със семейството си, а две или три години преди да почине, се преместила със семейството си да живее в Б.; Към датата на ПТП-то тя живеела в Б.; Докато Н. била жива, отношенията в семейството й винаги са били добри, не са имали скандали, тя се разбирала и със съпруга си, и с трите си дъщери. Според свидетеля, ищцата не била семейна, живеела в [населено място] в къщата на родителите си, и тя се грижела за своята майка – Г. М.; И. продължавала да се грижи за майка си; Отношенията между И. и сестра й били много добри; И. помагала на сестра си да гледат децата; По празници винаги се събирали да празнуват заедно; Н. идвала от Б. до [населено място] почти два пъти в седмицата, когато имала свободно време. Според свидетеля, И. понесла тежко смъртта на сестра си, тъй като били в много близки отношения; След смъртта на Н., И. спряла да се събира по поводи с приятели, затворила се в себе си, тъй като й било тежко от загубата на сестра й; И. поела почти изцяло грижите за трите деца на сестра си както финансово, така и с грижи; И сега добрите им отношения продължават; Винаги, когато имали възможност, децата ходели при леля си и при баба си на гости; И. продължавала да ходи редовно на гроба на сестра си; Сестра й е погребана в селото и понеже И. е най-близо, тя най-често ходи на гробището. Така установеното от разпитаните по делото свидетели, според настоящия касационен състав не позволява в случая да се направи извод за изключителност на близостта между ищцата и починалата по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираното в последното решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о. Според общоизвестното и нормално, общоупотребимо значение на думата в българския език, изключителността предполага отклонение от типичното или от правилото, нещо, което е извън правилата, извънредно, специално, надхвърлящо нормалната степен, извънмерно, и нищо от така присъщите на изключителността характеристики в отношенията между ищцата и починалата й сестра не се установява да е налице по делото. Установеното от свидетелите не сочи на сложили се конкретни житейски обстоятелства, довели до привързаност, която да е станала толкова силна, че смъртта на сестра й да е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка между сестри. Напротив - всичко изложено сочи на установени и съществували между ищцата и сестра й, само на нормални, неизключителни, типични за българското общество, родствени отношения между сестри, съответно - и на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между тях, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Това не се променя нито от обстоятелството, че сестрите били много близки /св. К./, отношенията между тях били много добри /св. Г./, че се събирали на всички празници и поддържали постоянна връзка, което е нормално между сестри, а не изключение, нито от установения по делото начин, по който ищцата понесла смъртта на сестра си – много тежко, получила нещо като нервна криза и за всичко се вбесявала, престанала да се събира с приятели, затворила се в себе си, нито в крайна сметка от това, че ищцата продължава да полага грижи за децата на сестра си, и ходи често на гроба й – все обстоятелства, които съдът намира за нормални проявления на отношения между сестри. Събраните свидетелски показания в тяхната цялост не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка сестра – установените от свидетелите по отношение на ищцата обстоятелства, че понесла тежко смъртта на сестра си, изолирала се от приятелите си и се затворила в себе си, съдът намира за нормални за отношенията между сестри, и за също нормална емоционална реакция при загубата на толкова близък родственик, а не за някакво изключение от правилото. При така изложеното съдът намира, че по отношение на ищцата в случая по делото не са доказани и двете, установени в задължителната и в базираната на нея, каузална съдебна практика на касационната инстанция, кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което сочи на неоснователност на предявения иск и налага неговото отхвърляне в цялост, включително и в частта му, за която същият е уважен от въззивния съд – за сумата от 15000 лв. по главницата, със законните последици. При този изход на делото в касационната инстанция ищцата няма право на разноски в производството, а ответникът – касатор има право на такива за трите съдебни инстанции в установеният по делото да са действително извършени, размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 7 от 10. 05. 2021 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 120 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 25 от 03. 12. 2020 г., постановено от Ямболски окръжен съд по гр.д. № 108 по описа на съда за 2020 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. М., ЕГН: [ЕГН] срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК], иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. за сумата 15000 лв. по главницата, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 06. 02. 2017 г. до окончателното изплащане, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] е осъдена да заплати на И. Г. М. сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра и Н. Г. К., починала при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 23. 06. 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06. 02. 2017 г. до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Г. М., ЕГН: [ЕГН] срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК], иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на И. Г. М. сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й Н. Г. К., починала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23. 06. 2015 г., ведно със законната лихва върху същата сумата, считано от 06. 02. 2017 г. до окончателното изплащане. ОТМЕНЯ решение № 7 от 10. 05. 2021 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 120 по описа на съда за 2021 г. в съответните му части, с които е осъдена „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на адв. А. Г. сумата 1176 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство пред апелативната инстанция, сумата 1176 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство пред първата инстанция, сумата 600 лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд – Бургас и сумата 300 лв. държавна такса по сметка на Апелативен съд – Бургас. ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 10. 05. 2021 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 120 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която И. Г. М., ЕГН: [ЕГН] е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] сумата 331.65 лв. деловодни разноски във въззивното производство. ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК], сумата 330 лв. – заплатени държавни такси за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: