Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 26 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора Ивайло СИМОВ, изслуша докладваното от председателя ЛОЗАН ПАНОВ наказателно дело № 1648/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от подсъдимата Д. Г. К., срещу решение № 295 от 12.10.2015 г. по внохд № 647/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. С присъда № 161 от 20.05.2015 г., постановена по нохд № 576/2015 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимата Д. Г. К. е призната за виновна в това, че на 27.02.2014 г. в [населено място], без надлежно разрешително разпространила рисково наркотично вещество (продала на М. В. С., 5 броя таблетки от лекарственото средство „марка“ с лого „марка“ съдържащ активен компонент клоназепам с общо тегло 0,87 гр., 0,47 лв.), а също и държала с цел разпространение рисково наркотично вещество (625 хапчета „марка“ с лого „марка“ съдържащ активен компонент клоназепам с общо тегло 105,86 гр., 58,75 лв.). Разпространението и държането с цел разпространение са определени като две отделни престъпления, съответно по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК. За първото е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца и глоба в размер на две хиляди лева, а за второто – две години лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева. След прилагане на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, е наложено за изтърпяване по-тежкото наказание - лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим, като към него е присъединена и глобата от 2 000 лв. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на подсъдимата и с решение № 295 от 12.10.2015 г. по внохд № 647/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, 3 състав, е била изменена, като е намален размерът на наложеното на подсъдимата Д. Г. К. наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК чрез държане с цел разпространение на рискови наркотични вещества от две години на една година и шест месеца. На основание чл. 23 от НК за изтърпяване измежду наказанията лишаване от свобода е определено по-тежкото – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимата Д. Г. К., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 - т. 3 от НПК. Подробно се развиват доводи, че САС е взел решението си не въз основа на обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че съдилищата са възприели фактическа обстановка, която почива на произволно кредитиране на свидетелските показания на свидетеля С., както и на показанията на полицейските служители. Излагат се алтернативно доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. Правят се в условията на алтернативност искания - за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав, или за неговото изменение, като бъде намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимата Д. Г. К. - адв. Л. Н., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде да бъде уважена. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимата Д. Г. К. моли за справедливо решение. Поддържа, че няма отношение към процесните лекарства. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: В касационната жалба са развити доводи за неправилна оценка на доказателствата и за допуснати процесуални нарушения, които са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Следва да се отбележи, че проверката, дължима от настоящата инстанция във връзка със заявеното касационно основание обхваща правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, включващо законосъобразно събиране, проверка и оценка на доказателствата. Доколкото оплакванията на касатора тангират с теза за необоснованост, твърдейки, че фактическата обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото, е необходимо да се посочи, че необосноваността не е самостоятелно касационно основание, поради което възраженията на жалбоподателя следва да се обсъдят само във връзка с въпроса дали са спазени процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствата. Единствено нарушението на тези правила може да доведе до дискредитиране на фактическите изводи на инстанциите по същество. Иначе, касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. Оплакванията в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание от служебния защитник, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и проверил необходимите доказателства за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като е събирал както обвинителни, така и оправдателни доказателства и ги е подложил на внимателна преценка. Доколкото доказателствената дейност на Софийски градски съд е била оспорена пред въззивния съд, този съд съобразно чл. 339, ал. 2 от НПК, е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на присъдата, като е отговорил на възраженията, направени в жалбата. Без основание са възраженията във връзка с невъзприемането на показанията на свидетеля М. С.. Тези свидетелски показания са били подробно и аналитично обсъдени от инстанциите по същество, като са преценени не само по отношение на собственото им съдържание, а и във връзка с други обективни доказателства. Правилно САС е приел, че основните значими факти се възпроизвеждат устойчиво в показанията на свидетеля М. С. (пред първоинстанционния съд л. 89 – 891 и в ДП пред съдия л. 58-62), че купил седем хапчета, които Д. Г. К. му подала през гишето на павилиона за бърза закуска, че се познава с подсъдимата, от която и преди е купувал в същото заведение. Също така обосновано въззивният съд е приел, че показанията на свидетеля С. съответстват с удостовереното чрез протокола за доброволно предаване, а също така и с показанията на двамата полицейски служители (Б. И. и Е. В.) относно конкретните значими обстоятелства във връзка с продажбата на хапчетата от подсъдимата на С., която ги пуснала в ръката му след като той й подал извадените от якето му пари. Развитата от служебния защитник на подсъдимата теза, че показанията на С. са противоречиви и е недопустимо те да бъдат поставени в основа на осъждането, не намира опора в материалите по делото. Кредитирането с доверие на свидетелските показания е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд, а в случая то е защитено чрез внимателната оценка на показанията на свидетеля С., както с оглед тяхната последователност и логичност, така и предвид кореспонденцията им с други обективни доказателства. В този смисъл напълно верен е изводът, че направените фактически изводи имат достатъчна доказателствена обезпеченост. По отношение на деянието по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК и обвързаността на подсъдимата с откритите в процесния павилион 625 бр. „марка“ с лого „марка“ съдържащ активен компонент клоназепам, законосъобразен е изводът на решаващите съдилища, че подсъдимата е осъществила държане, при това, с цел разпространение, на индивидуализираните вещества. Направеното в касационната жалба оспорване на осъществяването на изпълнителното деяние държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, е лишено от основание. Обективно установените факти за това, че в павилион за бърза закуска, находящ се в [населено място], [улица], обитаван от подсъдимата, са се намирали различни количества наркотично вещество, както и тези, изводими от показанията на свидетеля С., за това, че е отишъл да закупи от подсъдимата хапчетата, правилно са оценени като осъществяване от Д. Г. К. на държане с цел разпространение на инкриминираните количества наркотично вещество. В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във фактическата му власт. Установената фактическа връзка между предмета на деянието и подсъдимата К., и наличието на специфичната цел за разпространение, сочат на несъстоятелност на възраженията за това, че хапчетата не са били нейна собственост, че са оставени от С. или са принадлежали на свидетеля М. – намиращ се в заведението. Възраженията в касационната жалба за това, че осъждането почива на предположения и че фактическите изводи са постигнати при изопачаване на обстоятелствата по делото, също са лишени от основание. Решаващите съдилища са обективирали преценката си на доказателствата и средствата за тяхното установяване, за да възприемат фактическите си изводи, касаещи това деяние. Данните, изводими по време на претърсване на заведението иззад бара, където е намерена торбичка с шишенца, пълна с бели хапчета, и звеното от поемното лице З., че на въпрос на полицаите чии са тези хапчета, подсъдимата отговорила, че са нейни, са дали стабилна основа за обосноваване на отношението на Д. Г. К. към намереното в заведението количество наркотично вещество. Изложените съображения аргументират извода на касационната инстанция за липса на процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК при разглеждане на делото, поради което е неоснователно направеното в касационната жалба искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимата Д. Г. К., за извършените престъпления съответно по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК също не може да бъде възприето като основателно. Въззивният съд е извършил внимателна проверка на правилността на индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимата, като правилно е констатирал допуснати от първоинстанционния съд неточности, и отстранявайки ги, е аргументирал извод за корекция на размера на наложеното наказание като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК чрез държане с цел разпространение на рискови наркотични вещества от две години на една година и шест месеца. Наказанието е определено при по-голям превес на смекчаващите обстоятелства (лечение преди от наркотична зависимост, стойността на наркотичното вещество) над отегчаващите обстоятелства (наличието на предходни осъждания), като на основание чл. 23 от НК за изтърпяване измежду наказанията лишаване от свобода е определено по-тежкото – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Не са допуснали надценяване или подценяване на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, като определените наказания по вид и размер са в унисон с целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимата и за осъществяване на предупредително-възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. При тези съображения, касационната инстанция не намери наказанието на подсъдимата Д. Г. К. за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК да е явно несправедливо, поради което претенцията за неговото намаляване, направена от касационния жаблбоподател, е лишена от основание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 295 от 12.10.2015 г., постановено по внохд № 647/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, 3 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.