Р Е Ш Е Н И Е № 354 С о ф и я 26 септември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 с е п т е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1895/2011 година. С искане от осъдения И. С. С. от [населено място], област П. се претендира отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 95 от 03.05.2011 г., постановено по ВНОХД № 262/2011 г. на окръжен съд-П., като се излагат доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се иска постановяване на решение от ВКС за оправдаване по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Гражданската ищца Б. П., редовно призована, не се явява в производството пред касационния съд, като не е упълномощила и повереник и не е изразила становище по искането. Наведените в искането доводи се поддържат в производството по възобновяване от защитника на осъдения адв.В.К. от АК-П.. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 59 от 17.03.2011 г., постановена по НОХД № 869/2010 г. на районен съд-П. отговорността на осъдения И. С. С. от [населено място], област П., в момента в затвора П., е ангажирана за извършено на 10.12.2009 г. в [населено място], област П. престъпление по чл.152, ал.1, т.2 вр.чл.18, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Уважен е предявеният от пострадалата Б. Б. П. от същото село граждански иск, като осъденият й заплати сумата от 3000 лв като обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 5000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са направените по делото разноски, включително дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в тежест на осъдения и е разпоредено с веществените доказателства по делото. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.В.К. от АК-П. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и като “несправедлива” с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение, съответно отхвърляне изцяло на предявения срещу него граждански иск, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В искането от името на осъдения се навеждат отново като основания за възобновяване на наказателното дело допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, незаконосъобразното приложение на материалния закон на базата на подробен анализ на доказателствените материали, включвайки и оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново за оправдаването му по предявеното обвинение поради несъставомерност на деянието му. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводите в искането на осъдения Ив.С. са пълно копие на развитите в допълнителното изложение към въззивната му жалба и касаят основно процесуалната пригодност и пълнотата на доказателствените материали и обосноваността на изводите на съда за осъждането му по основното и измененото в хода на съдебното следствие обвинение, което не било и в достатъчна степен индивидуализирано. Това, от една страна, сочи на несъобразяване с правомощията на касационния съд в производството по възобновяване, а от друга, в голямата си част доводите са такива по обосноваността на първоинстанционната присъда, което не е включено като основание за проверка на влезлия в сила съдебен акт. Многократно ВКС е имал основание да посочи, че на проверка в производството по възобновяване е въззивният съдебен акт, щом като е била предизвикана ревизия на първоинстанционния, поради което не се дължи отговор на оплакванията за негови пороци, доколкото въззивният съд е бил сезиран за такива, изложил е съображенията си за наличието и значимостта им за развитието на процеса, като в съответствие със законосъобразността и обосноваността им касационната инстанция следва да реализира дадените й правомощия. В случая, недоволството на защитата на осъдения идва от отказа на доверие в обясненията му и показанията на свидетелите М.К., С.П., Ст.Н. и на близките му св.Ст.С., св.П.С. и св.В.С. относно възможността да е автор на инкриминираното деяние във времето, посочено от пострадалата св.Б.П.. Техните твърдения са съпоставени с редица обективни данни и находки, които опровергават тезата му – откритите при огледа в дома на пострадалата следи от борба по дивана, иззетите при него косми, при изследването на които се е установило сходството им с тези, иззети като сравнителен материал от И. С., когото пострадалата веднага е посочила както на св.Ф., така и на полицейския патрул, категоричният извод при изследването им по метода на ДНК-профолирането, че те са оставени от него, намерените по шията и лицето му следи от борбата му с пострадалата и коментара му пред освидетелствалата го лекарка, обективно фиксираният час на сигнализирането на органите на МВР от св.Ф. за нападението над св.П., данните за състоянието на осъдения и на дрехите му при откриването и задържането в дома му малко след това от полицейските служители. Законосъобразно е отговорено и за липсата на пороци при извършване на огледа на местопроизшествието, при изземване на веществените доказателства от техническия помощник св.Ив.Г., правилното им съхранение, както и за липсата на каквито и да е данни за причиняване на охлузванията по врата и лицето на осъдения по друг начин и време извън посочените от св.П.. Още на досъдебното производство, с уважаване всички доказателствени искания на защитата му, е проверена и изключена от прокурора, а после и от съда възможността последната добросъвестно да се заблуждава относно личността на нападателя си, като дори са били събрани други, неотносими към конкретния случай данни за склонността на С. да търси по свой начин сексуална близост със самотно живеещи жени. Експертът по СППЕ е изключил това да е последица от психично заболяване и е потвърдил възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, дори и при установеното в средна степен алкохолно опиване, което е “отключило” задръжките му. Всъщност, в изложението си осъденият, а и защитата му отговарят на възраженията си с цитати от мотивите на съда, с което само потвърждават, че те са надлежно обсъдени, макар и да не се съгласяват с изводите му. ВКС обаче намира, че въззивният съд, съгласил се с изложените от първоинстанционния съд съображения, е изпълнил в пълна мяра задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, като е обсъдил обективно и всестранно всички доводи на страните и е дал обоснован и законосъобразен отговор защо не намира истината в твърденията на осъдения и в показанията на свидетелите, на които той и защитата му се позовават. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства, изложените от съда съображения не могат да бъдат приети нито като “абсурдни”, нито като недостатъчни (в смисъл “липса на мотиви”), съдебните актове съдържат необходимите реквизити, поради което не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Бланково наведеното основание по чл.422, ал.1, т.1 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК може да бъде свързано единствено с посоченото в края на искането на осъдения, че “деянието, за което ми е повдигнато обвинение и съм предаден на съд, не съставлява престъпление”. Липсват доводи в негова подкрепа, при избраната линия на защита той да не е автор на инкриминираното деяние. Или, при така установените факти за извършеното над св.П. насилие материалният закон е правилно приложен и липсва и това основание за възобновяване на делото, а възражението срещу авторството на деянието в негово лице като такова по правилното извличане на фактите по делото е преодоляно с изложените от съда съображения относно годността и пълнотата на събраните по делото доказателства и използваните доказателствени средства и правилността на изводите му при техния анализ. Не е налице и схематично наведеното оплакване за несправедливото осъждане на С. за опит за изнасилване на св.П., при чистото му съдебно минало и “позитивното му охарактеризиране по местоживеене”. Съдът с основание е приел извършеното за характеризиращо се в достатъчна степен с висока обществена опасност, упоритостта му да постигне замисленото, до което не се е стигнало благодарение на съпротивата на жертвата му и находчивостта й за изход от създалата се ситуация. Не е имало основания както за определяне на размера на наказанието му при условията на чл.55 от НК, така и за отлагане изпълнението на същото. ВКС също не намира основание за смекчаване на отговорността му, поради което искането и в тази насока се явява неоснователно. В гражданско-осъдителната част не са наведени каквито и да е доводи за неправилност на въззивното решение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. С. от [населено място], област П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 95 от 03.05.2011 г., постановено по ВНОХД № 262/2011 г. на окръжен съд-Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :