Р Е Ш Е Н И Е № 364 С о ф и я, 03 о к т о м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 с е п т е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1215/2013 година. С жалба на защитника на подсъдимия П. С. Г. от София се атакува решение № 81а от 18.03.2013 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1375/2012 г., която се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК и с която се отправя искане за отмяна на решението и оправдаване по предявеното му обвинение, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият лично и чрез защитника си адв.Й.С. от САК поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Гражданските ищци и частни обвинители Е. А. Х., К. А. Х. и Н. А. Х. от София, чрез повереник си адв.Д.В. от САК молят жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално делото е било разгледано като НОХД № 2911/2002 г. по описа на СГС, с внесено обвинение против подс.П. С. Г. от София по чл.118 от НК, завършило след отвеждане на съдебен заседател и определяне на нов съдия-докладчик, с негово разпореждане от 25.04.2006 г. за прекратяването му заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и връщането му за допълнително разследване на прокурора. По внесеното ново обвинение срещу подс.Г. за престъпление по чл.115 от НК е било образувано НОХД № 38/2007 г. на Софийски градски съд, по което с присъда № 3/13.01.2009 г. той е бил признат за невинен и оправдан по това му обвинение, а предявените граждански искове са били отхвърлени като неоснователни. По протест на СГП и по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци Апелативен съд-София с решение № 268/10.07.2009 г. по ВНОХД № 295/2009 г. е отменил изцяло обжалваната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд заради допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ и неправилното приложение на материалния закон. При поредното ново разглеждане на делото с присъда № 289 от 18.10.2011 г., постановена по НОХД № 3270/2009 г. на Софийския градски съд подсъдимият П. С. Г. от София е бил признат за виновен в извършването на 24.07.1997 г. в София на престъпление по чл.115 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 5 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, от което на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат срокът на предварителното му задържане от 25.07.1997 г. до 10.12.1997 г. С присъдата са били уважени предявените от пострадалите Е. А. Х., К. А. Х. и Николай А. Х. от София, като подсъдимият е бил осъден да им заплати сумите от 30 000 лева на първата и по 20 000 лв на останалите двама като обезщетения за причинените им неимуществени вреди от деянието. Съдът се е произнесъл относно направените 9 433 лв разноски по водене на делото и дължимата се 2 800 лв държавна такса върху уважения размер на исковете, възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата е била обжалвана от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв.Д.В. и от защитника на подсъдимия адв.Й.С., от първия с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и относно не присъждането на законовата лихва върху определените на пострадалите обезщетения с искане за завишаване на размера на наказанието и допълване на осъждането за гражданските последици в претендираната посока, както и заради необосноваността и незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения, а оттам и заради неправилното приложение на материалния закон и несправедливото осъждане на подсъдимия с искане от защитника му за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение, както и отхвърляне изцяло на предявените срещу него граждански искове, алтернативно за намаляване на наложеното му наказание след преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление по чл.119 от НК, със съответното отражение върху размера на присъдените на пострадалите обезщетения. С решение № 81а от 18.03.2013 г. по ВНОХД № 1375/2012 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, постановявайки присъдените на ищците обезщетения да се изплатят от подсъдимия с дължимата се законна лихва от датата на увреждането им – 24.07.1997 г. (при настъпила смърт на близкия им роднина – съпруг и баща на 30.07.1997 г., като основание на исковете им), а в останалата й част я е потвърдил. В касационната жалба на защитника на подс.Г. адв.Й.С. от САК са заявени като касационни основания всички допустими по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, доразвити в представеното допълнение към нея с искане обжалваното решение да бъде отменено и същият да бъде оправдан по предявеното му обвинение на основание чл.12, ал.1 и 4 от НК, а предявените граждански искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, алтернативно наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде смекчено до справедлив размер. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : На първо място следва да бъде разгледано възражението на прокурора от ВКП за недопустимост на оплакванията, касаещи основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Вярно е, че касационната жалба е бланкова и донякъде противоречива с декларацията, че се атакува „изцяло съдебния акт на САС в потвърдената част от присъдата на СГС” като „незаконосъобразен, а наложеното наказание .... явно несправедливо”, но това е било отстранено, след указания от ВКС и САС, в законния срок с допълване на съображенията, включващи и доводи за неправилен доказателствен анализ. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че дължи произнасяне и по това заявено основание за неправилност на въззивното решение. То обаче не е налице. Недоволството на касатора и защитника му се основава на изначалната им теза деянието да е осъществено при условията на неизбежна отбрана, в защита на живота на майка му св.И.Г. или най-малкото при превишаване на пределите й, която неоснователно, според тях в разрез със събраните по делото доказателства, била отхвърлена и от въззивната инстанция. Претенциите им са срещу отказа на съда да кредитира с доверие както неговите обяснения, така и тези на близките му, преки участници в конфликта и оттам – очевидци на случилото се и пострадали от него, възразявайки срещу оказаното доверие на твърденията на близките на пострадалия Ат.Х., в които съзират и коментират редица съществени противоречия. Съдилищата съвсем не лековато са се отнесли към оформилите се две коренно противоположни групи гласни доказателствени средства и са формирали вътрешното си убеждение по фактите въз основа на техния обстоен и обективен анализ, позовавайки се и на показанията на свидетелите С.Г., В.Г., св.С., дадени близко по време на коментирания конфликт на 24.07.1997 г. между двете съседски семейства Г. и Х., възприети като лица, незаинтересовани от случилото се. Ползвайки ги за проверка на достоверността на противоречивите показания, въззивният съд в подробности ги е разчел и съпоставил относно причините за възникване на конфликта, развитието му с отграничаване на кръга на биещите се и на чия „територия” до съприкосновението между подсъдимия и пострадалия, приключило бързо с нанасянето на фаталния удар в главата на последния. При тази проверка не са игнорирани данните, почерпени от другите доказателствени източници – медицинските освидетелствания на другите потърпевши, съпроводени със съответните съдебномедицински експертизи, съдебно-психиатрични експертизи за годността на част от свидетелите да изложат възприятията си, както и разширените СППЕ за самия подсъдим, огледни протоколи, фотоалбум, протоколи за доброволно предаване и за изземване, експертизи за изследване на веществени доказателства и на кръвна проба за алкохол. Всъщност, затрудненията в оценката на доказателствените източници са довели до различни становища на прокуратурата при очертаване на обвинението срещу подс.Г., съпроводено и с различни становища на експертите по няколкото СППЕ относно състоянието, в което той е извършил деянието, свързано ли е било с уплаха или смущение. Преодолявайки противоречията в свидетелските показания, въззивният съд е използвал правомощието си да установи нови фактически положения, съобразявайки се с рамките на ангажираните от прокуратурата факти (фактическото обвинение), някои от които обслужващи тезата на защитата. В крайна сметка, той успешно е защитил извода си да извлече истината за случилото се от показанията на св.К.Х., св.С.Г. и св.В.Г., противопоставени на тези на И.Г., М.Г.(М.), М.С., каквато е отречена и на обясненията на подс.Г., особено в частта им за смъртната заплаха за живота на майка му, заради която бил нанесъл удара с брадвичката в тила на пострадалия. В тази насока известна полза е имало от неколкократните им разпити пред първата инстанция заради усложненията в съдебната фаза на разглеждане на делото, дало възможност за тяхната съпоставимост и изводи за последователност или противоречивост. Цитираните от защитата на касатора избирателно откъси от мотивите на въззивното решение при анализа им не е в полза на поддържаната от тях теза и не подкрепят възражението им съдът да е изградил изводите си по предположения, в разрез със събраните доказателства. Право на инстанциите по фактите е да приемат за достоверни едни и да отрекат това на други доказателствени източници, за доказани едни или други обстоятелства и те не могат да бъдат променяни от касационната инстанция, доколкото формирането на вътрешното им убеждение по възприетата фактическа обстановка на осъществяване на инкриминираното деяние и авторството и вината на дееца е в съответствие с процесуалните правила, които в случая въззивният съд е спазил. Няма игнорирани и превратно оценени или надценени доказателства и доказателствени средства, те са анализирани съобразно действителното им съдържание и са направени правилни и житейски издържани фактически изводи. Изложеното сочи, че няма допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК и липсва претендираното в допълнението към жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Приложимото право, в рамките на правилно установените факти, е коментирано с пространни съображения относно причините за възникване на конфликта, фазите, през които е минал, участието на всеки един член от двете враждуващи фамилии, включително приноса на пострадалия и подсъдимия до нанасянето на фаталния удар в тила на Х.. До крайните си изводи трудно са достигнали и органите на досъдебното производство, след четирикратно връщане на делото от прокурора за допълнително разследване и след отмяна по реда на чл.237 от НПК (отм.) на постановление за прекратяване на наказателното производство с определение от 07.06.2001 г. по ВЧНД № П-146/2001 г. на апелативен съд-София с конкретни указания, а както бе посочено по-горе – и с усложнения в съдебната фаза на процеса. Извеждайки правно значимите факти, съдът е отдал значимото на първоначалното поведение на пострадалия, последвано от навлизане на Г. ( св.И.Г., св.С., св.М.М., подс.Г.) в двора на семейство Х., счупване на стъкло на паркиран там автомобил, размяната на удари и отблъсването им, при намесата и на св.С.Г., но и на провокацията от страна на св.М.М. с нанасянето с камък (паве) на сериозна увреда на пострадалия Х. с последващо сбиване и саморазправа над съпругата му, с участието и на майката на подсъдимия св.И.Г.. Именно в тази ситуация, когато пострадалият Х. се е включил в защита на съпругата си, с нанасяне на удар с тухла по св.М. и при защита от нейн опит за удар по него със стол и с дърво от страна на св.С., в гръб му е нанесен удар в тила с брадвичката от подс.Г., което правилно и съобразно цитираната съдебна практика е отречено да е сторено при условията на неизбежна отбрана. Изоставено е от защитата той да е действал в състояние на уплаха или смущение, както и в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за него и негови ближни. Вярно е, че повлиян от емоциите на страните в конфликта, за което те са свидетелствали, въззивният съд ги е преекспонирал при извличане на правните си изводи, без обаче това да води до тяхната незаконосъобразност. Поради това ВКС не намира основание за уважаване искането на защитата за преквалификация на деянието на подс.Г. в такова по чл.119 от НК, още по-малко за оправдаването му на основание чл.12, ал.1 или ал.4 от НК. При крайно влошените отношения между двете семейства, процесната вечер ескалацията им с активното участие на жените и от двете страни логично е довела до сериозното противопоставяне на подсъдимия и пострадалия и до неразумното решение на първия да използва неадекватно на създалата се обстановка носената от него брадвичка и причиняването на смъртоносното нараняване на последния. Съдът законосъобразно е приел да са налице всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението по чл.115 от НК и е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1 от НПК за корекция на обжалваното решение. Алтернативно наведеното основание за явна несправедливост на наложеното на касатора наказание от 5 години лишаване от свобода също е неоснователно. Оплакването за несъобразяване с неразумния срок на протичане на наказателния процес очевидно не съответства на приетото от първоинстанционния, а впоследствие и от въззивния съд, като главно по тежест обстоятелство за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК с определяне на наказание значително под предвидения законов минимум за престъплението по чл.115 от НК. Отчетени са всички относими към обема на дължимото се наказание смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което ВКС не намира основание за по-голямо смекчаване на същото. Не е налице явно несъответствие между извършеното и обществената опасност на подсъдимия и основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивния съдебен акт и в тази му част. Няма конкретно наведено оплакване относно размерите на присъдените на пострадалите обезщетения, съобразно изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД, извън общото за неоснователност на исковете им. Съдът се е съгласил с изложените от първата инстанция обстоятелства относно преживените от ищците морални болки и страдания около травмирането и загубата на близкия им и е потвърдил осъждането на подсъдимия за репарирането им със задължението за изплащане на присъдените им суми. Отчел е предявяването на искове и за присъждане на законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, по които обаче градският съд е пропуснал да се произнесе, но пък е било направено съответно искане и подадена съответна жалба от повереника на ищците, пропуск, отстраним от въззивната инстанция. В тази част на въззивното решение обаче ВКС констатира неточност при определяне на началото на забавата, за което от дееца е дължима законна лихва, а именно от датата на „увреждането” на ищците. Основанието на исковете им е непозволеното причиняване на смъртта на близкия им, която има своята първопричина в нанесения на 24.07.1997 г. удар с брадвичката в тила на пострадалия Х., но която фактически е настъпила на 30.07.1997 г., от когато ищците търпят неимуществените вреди – болки и страдания от загубата на ближния им. В тази насока въззивното решение следва да бъде изменено, с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.2, т.5 от НПК, а в останалата част решението следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 и 5 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 81а от 18.03.2013 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1375/2012 г. в частта му досежно началната дата на изчисляване на срока на законната лихва върху присъдените на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди от деянието, която вместо 24.07.1997 г. да се счита 30.07.1997 година. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: