4 Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр. С., 11.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 602 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. С. Д., Ю. П. Д. и М. П. Й. – тримата от[населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. Б., против въззивното решение без номер от 19 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1157 по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 15 май 2006 г., постановено по гр.д. № 8414 по описа на районния съд в[населено място] за 2004 г. и предявените искове по чл. 344, ал. 1 КТ от наследодателя на касаторите, са отхвърлени. Касационният контрол е допуснат с определение № 1168 от 10 ноември 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина. По поставения въпрос касаторите сочат, че видеозаписът като доказателствено средство не е уреден от законодателя и ГПК не регламентира използването на технически средства – видеозапис, поради което подобни средства не може да се използват за възпроизвеждане и проверка достоверността на факти; правилата на НПК в това отношение са неприложими. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния си представител адв. Х. Х., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК по поставения въпрос сочи, че според съдебната практика използването на видеозапис в гражданския процес е възможно и следва да се преценява заедно с всички доказателства в тяхната съвкупност. С решението си въззивният съд приел, че записът от видеокамерите и свидетелските показания са косвени доказателства, но ищецът не е формулирал своя версия за това какво е носил в ръцете си според заснетото от видеокамерите, поради което може да се направи единственият извод, че ищецът е отнел движимата вещ от владението на работодателя; фактите са доказани със свидетелски показания и съдебна експертиза, възпроизвеждаща показания от видеозапис, поради което те трябва да се квалифицират като косвени, но не и като негодни доказателствени средства. По поставения въпрос съдът приема следното: Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар. Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение. По касационните оплаквания: Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В исковата си молба наследодателят на касаторите сочи, че не са му връчвани заповед за налагане на дисциплинарното наказание «уволнение» и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание; ищецът не бил извършил приписаното му деяние. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № Z – 409 Р от 9 август 2004 г. заради това, че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, като е присвоил оборудване съгласно протокол № 1, с което е нанесъл и вреда на дружеството; служителят не е дал пред работодателя обяснения за действията си на 2 август 2004 г., заснети на запис от служебни видеокамери. Заповедта е издадена на основание чл. 188, т. 3 при спазване изискванията на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 КТ във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Върху заповедта е положен подпис на работник. Спори се относно възможността видеозапис да бъде приет като веществено доказателство по делото, както и какви са правилата, които съдът следва да спазва в тази връзка. Твърди се, че дискът със записа не е приет като доказателство и не му е извършен оглед по реда на ГПК, за който страните следвало да бъдат призовани. Касационната жалба е основателна. Установено е, че всички служители са знаели, че рампата е под видеонаблюдение. При това положение е налице предвиденото отклонение от правилото на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.. Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си видеозаписът, следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно. Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда, определен в чл. 204 ГПК с участието на двете страни. Установените факти следва да се разгледат от съда ведно с останалите такива по спора, освен ако при огледа не се удостовери такъв факт, който пряко да води до извода за наличието на правнорелевантния факт. Като не е спазил описаните правила, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, което налага отмяната на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане в съответствие с чл. 293, ал. 3 ГПК. Въззивният съд следва да се произнесе по разноските в касационното производство по правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 19 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1157 по описа на Софийския градски съд за 2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния С. градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: