Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 01 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 175/2013 година Производството е образувано на основание касационна жалба на частният обвинител и граждански ищец В. Е. Р. чрез пълномощника му адв.Й. Ч. от ВАК и касационна жалба на подсъдимия Б. Д. П.,срещу въззивна присъда № 119 от 13.12.2012г. по внохд № 713/2012г. по описа на Варненския окръжен съд. В жалбата на частния обвинител се поддържа касационно основание по чл.354,ал.1 т.1 НПК. В допълнението към жалбата се излагат подробни съображения подкрепящи искането за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия се атакува гражданско потвърдителната част на въззивната присъда. Подсъдимият счита,че гражданският иск неправилно е уважен и моли присъдата в тази част да се отмени.Алтернативно-да се намали размера на присъденото обезщетение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на частния обвинител и граждански ищец.Посочва,че съдът превратно е тълкувал закона, няма пряко нападение, а това е измислено от подсъдимия.Той е имал камера на вратата. Не е засегнат имота и живота му.Заключава,че законът е неправилно приложен,поради което моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 119 от 13.12.2012г. по внохд № 713/2012г. Варненският окръжен съд е ОТМЕНИЛ присъда № 239 на Районен съд гр.Варна, 5-ти състав по нохд № 4636/2011г. постановена на 23.04.2012г. в частта,с която подсъдимият Б. Д. П. е бил признат за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.129,ал.2 вр.с ал.1 НК,като вместо това е ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва: ПРИЗНАЛ е подсъдимия Б. Д. П. за НЕВИНОВЕН в това на 31.10.2010г. в гр.Варна, да е причинил на В. Е. Р. средна телесна повреда,изразяваща се в многофрагментално счупване на носните кости/хлътване/ на фрагментите към носната кухина,причинили затруднение на носното дишане и обусловили постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по възведеното обвинение по чл.129,ал.2 вр.с ал.1 НК.ОТМЕНИЛ е присъдата и в частта за разноските в размер на 64.20 лева. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в гражданско осъдителната част,с която подсъдимият е ОСЪДЕН да ЗАПЛАТИ на пострадалия В. Е. Р. сумата 3000/три хиляди/лева,обезщетение за неимуществени вреди . Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е ОСНОВАТЕЛНА: Въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон.Нарушението произтича от неправилната оценка и анализ на доказателствата по делото. За да оправдае подсъдимия,въззивният съд е приел,че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.12,ал.4 НК,поради което деецът не следва да бъде наказан за извършеното престъпление.Приел е, че П. е действал при мнима неизбежна отбрана,при която е предприел активни действия-разблъскал и удрял младежите, с цел пряко да предотврати едно непосредствено и противоправно нападение.Погрешно възприел пострадалия и неговите приятели като нападатели,като е бил уверен,че се отбранява.Заключил е, че се касае за отблъскване на мнимо нападение,при което не са съобразени пределите на отбраната. Изводите на съда не почиват на обективните данни по делото. Установено е по делото,че на инкриминираната дата пострадалият и свидетелите Ч.,Н.,М. и Б. решили да празнуват празника „Вси Светии”,известен още като „Хелоуин”.Според католическите традиции,възприети и в България последните години,на този ден се посещавали жилища на непознати лица, като обитателите следвало да почерпят празнуващите със сладки.Така подсъдимият и посочените свидетели влезли в жилищен блок на ул.”Неделчо Кайков” № 1. Въпреки,че на този празник обичайно се носели маски на лицата ,те нямали такива,а използвали качулките на дрехите си, които поставяли на главите си.Най-напред позвънили на св.С.,представили се че празнуват „Хелоуин”.Той заявил,че не го празнува и ги приканил да си тръгнат.След това,пострадалият и приятелите му позвънили на вратата на подсъдимия П..Последният се намирал в спалнята си,където спяло малкото му дете.Поради настоятелното звънене включил охранителната камера.Видял,че на входната врата има момчета.Ядосан отворил вратата извикал”Какво правите тук” и се насочил към св.Ч. хванал го за рамото и го изблъскал към стената.Веднага след това го ударил с юмрук в задната част на главата.След това подсъдимият ударил в лицето в лявото слепоочие пострадалия Р..Прието е,че всички се уплашили от действията на подсъдимия,като св.Н. хукнал нагоре по стълбите,а свидетелите М. и Ч. побягнали към изхода на сградата.Пострадалият уплашен останал на място.Тогава подсъдимият хванал Р. за косата и отново се развикал”Какво правите тук”.Р. започнал да обяснява,че празнуват „Хелоуин”.Това още повече ядосало подсъдимия.Установено е,че подсъдимият навел главата на пострадалия надолу и го ритнал с крак в носа,след което повдигнал тялото му и отново го ударил в слепоочието.От носа на пострадалия започнало да тече кръв.Св.Р. си тръгнал,приятелите му видели,че той се държи за носа и от него тече кръв. Отвели го при майка му,а по-късно двамата посетили съдебен лекар.Съдебно медицинската експертиза е посочила,че пострадалият Р. е получил многофрагментно счупване на носните кости с импресия/хлътване/ на фрагментите към носната кухина,оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око. От счупването на носните кости с изкривяване на носната преграда е последвало затруднение в носното дишане.Увреждането представлява постоянно разтройство на здравето,неопасно за здравето,което обуславя правната квалификация по чл.129,ал.2 вр.с ал.1 НК. При изложените фактически обстоятелства неправилно въззивната инстанция е приела,че деянието на подсъдимия е ненаказуемо,тъй като е извършено при условията на чл.12,ал.4 НК. От доказателствата по делото,приети от въззивния съд, не се установява каквото й да е нападение върху подсъдимия или неговото жилище,респ.действия които да указват на намерение за това .Напротив той е бил лицето,което се е нахвърлило върху пострадалия и свидетеля Ч.. Не е успял да удари и другите свидетели,само защото последните уплашени са побягнали от площадката на жилището.Не е доказано от фактическа страна,че пострадалият и свидетелите са ритали по вратата на подсъдимия.Няма доказателства и за това, пострадалият или другите свидетели да са нападнали пострадалия,респ.да са му причинили телесни увреждания.Извън обясненията на подсъдимия, няма данни за ритане и блъскане по вратата.Нещо повече,ако е имало такова действие и подсъдимият го е видял в монитора на камерата, и се е изплашил от това поведение,нелогично е отварянето на вратата,след като е имал възможност да сигнализира органите на МВР.Това сочи на липса на каквато й да е уплаха от твърдяното от него поведение на пострадалия и свидетелите. Изслушаната от въззивния съд съдебно-психиатрична и психологична експертиза назначена по искане на защитата на подсъдимия, почива единствено на данните изходящи от подсъдимия,основно съдържа теоретични постановки относно понятието страх, стрес,свързаните с това емоционални реакции и физиологичното им въздействие върху телесните функции на организма.В заключение определя състоянието на подсъдимия по време на инцидента,като силен страх,силна възбуда, изразени в моторна активност,като според експертите това му състояние в даден момент може да се диагностицира като „паника”.Въпреки,че в заключението се сочи за „анализ на всички материали по настоящето внохд № 713/2012г./”, в него липсва изобщо позоваване на обективни данни,изходящи от показанията на пострадалия и свидетелите, очевидци на деянието.В този смисъл,експертизата не изследва състоянието на подсъдимия в ситуацията възпроизведена и от другите гласни доказателства,а едностранчиво и само от обясненията на подсъдимото лице.Няма логика в това състояние на страх,стрес респ.”паника” подсъдимият,който е охранител да предприеме „дезоорганизирани движения и действия” изразяващи се в случая с отваряне на вратата и нанасяне на побой на пострадалия и св.Ч..Тезата на подсъдимия,че възприел лицата за крадци,паникьосал се,че ги нападат и затова отворил вратата,а след това разблъскал младежите и започнал да ги удря не отговаря на фактите по делото. Входната врата на жилището е била метална с дървена внадка и с две ключалки /пок.на св.С.,а вътре в жилището е била монтирана камера за видеонаблюдение,на която подсъдимият е видял пострадалия и приятелите му.Следи от удари,ритане по вратата няма,следи от телесно нараняване по тялото на подсъдимия също не са установени. Изграждайки оправдателните си мотиви единствено на база депозираното и прието заключение без да направи съвкупна оценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото,въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.13,14 чл.107 НПК,което е довело до превратно тълкуване на закона.Приел е,че деянието е извършено в хипотезата на чл.12,ал.4 НК,доказателства за каквато няма по делото.В посочената разпоредбата законодателят е указал,че деецът не се наказва,когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана,ако това се дължи на уплаха или смущение. Съдът не е обсъдил обстоятелството,че преди да отвори вратата на жилището си ,подсъдимият е видял в обсега на охранителната камера,че на площадката пред жилището има младежи,които дори и с качулки,респ. с кърпа на устата/св.М./,намиращи се извън жилището,без да извършват неправомерни действия,не могат да бъдат заплаха за подсъдимия или за имота му.В този смисъл тезата на подсъдимия,че възприел лицата за крадци,паникьосал се,че ги нападат и затова отворил вратата, разблъскал момчетата и започнал да ги удря, е нелогична и житейски неправдоподобна.Както се посочи нападение отстрана на пострадалия Р. и другите младежи не е имало.Извън прозвъняването,дори и настоятелно, по никакъв начин не е демонстрирано нападение или агресия,което да провокира подсъдимия,за да излезе и се саморазправя с младежите. Неправилно в мотивите въззивният съд/л.68/ е отбелязал,че подсъдимият е предприел активни действия-разблъскал и удрял младежите,с цел пряко да предотврати едно непосредствено и противоправно нападение,погрешно възприемайки пострадалия и приятелите му като нападатели. Фактологията по делото изключва направеният извод,поради което прилагайки чл.12,ал.4 НК и постановявайки оправдателна присъда срещу П.,въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Не е приложил съответния на доказателствата материален закон ,с което е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК.Изложеното налага отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглежгдане от друг състав на съда. При повторното разглеждане,съдът следва да подложи на проверка всички събрани по делото доказателства, да анализира последните поотделно и в съвкупност и формира своя извод за наказателната отговорност на подсъдимия и приложимостта на съответната материално правна норма съобразявайки обективните ,релевантни факти по делото. Жалбата на подсъдимия атакува потвърдителната гражданско осъдителна част на въззивната присъда. Поддържа се,че не е изяснен характера на причиненото телесно увреждане. Не било ясно дали носната преграда е била изкривена от удара на подсъдимия или е вродена такава. Иска се да се отмени присъдата в тази част или да се намали размера на присъденото обезщетение. Предвид изхода на делото и връщането му за ново разглеждане,касационната инстанция намира,че въпросите поставени от подсъдимия следва да се обсъдят от съответния въззивен състав.Във връзка с възражението, респ.отхвърляне на съмнения относно причинно следствената връзка между деянието и причиненото увреждане следва да се разпита повторно вещото лице С.,към когото видно от протокола на съд.заседание проведено на 22.02.2012г.,страните не са имали въпроси. Воден от изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение ` Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 119 от 13.12.2012г. постановена по внохд № 713/2012г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: