Ключови фрази
лихва * оспорена правна квалификация * анализ на доказателствена съвкупност * превес на смекчаващите вината обстоятелства * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 358

град София, 28 септември 2012 година



В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева
Бисер Троянов

при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1059/2012 година.


Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалба на подс. И. В. Д. от гр. Варна, чрез неговия защитник – адвокат Г. А., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 425/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за изменението му с преквалификация на извършеното деяние по чл. 354а НК, за намаляване размера на определените наказания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
С решение № 47/02.05.2012 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 79/19.10.2011 г., постановена по нохд № 1152/2011 г., на Варненския окръжен съд, с която подс. И. В. Д. е бил признат за виновен в извършени престъпления: по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК осъден на 56 месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, което да изтърпи в общежитие от „закрит” тип, както и „глоба” от 20 000 лв.; по чл. 339, ал. 1 НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК осъден на 32 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим, което да изтърпи в общежитие от закрит тип. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, му е определил едно общо наказание от 56 месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в общежитие от „закрит” тип, а на основание ал. 3 е присъединил изцяло наказанието „глоба” от 20 000 лв. На основание чл. 70, ал. 7 НК е привел в изпълнение не изтърпяната част от наказанието по присъда по НОХД 302/1998 г., на Варненския окръжен съд, в размер на три години и три месеца лишаване от свобода, при „строг” режим, в общежитие от „закрит” тип. Приспаднал е предварителното задържане, решен въпроса с веществените доказателства и направените разноски.

По довода в жалбата, за допуснато нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо единствено деянието по чл. 354а НК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Поддържа се в жалбата, че това деяние неправилно е било квалифицирано, по посоченият по – горе текст от НК, че в нарушение на закона, второинстанционният съд е потвърдил осъдителната присъда в тази й част.
При приетата за установена от предходните съдилища фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, поради ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основа, на предположения, респ. в нарушение на разпоредбите, на чл. 303 НПК. Установените данни от доказателствените източници, каквито са самопризнанията на подсъдимия – производството е протекло при условията на чл. 371, т. 2 НПК, показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени и веществени доказателства, многобройните експертни заключения, правилно оценени и от Варненския апелативен съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Точно е посочено, на кои от тях се изграждат направените изводи за виновността му по посоченият текст от НК. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. При това положение същото, не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон.
Въззивният съд в мотивите си – стр. 5, по повод на подадена пред него жалба, пълно и подробно се е занимал със субективната страна на престъплението и е направил законосъобразния извод, че съставът му е осъществен от подсъдимия. Правилно е било прието, че с оглед на признатите, подкрепени и от други данни, и приети факти по делото: намирането на наркотичните вещества на различни места в жилището и колата на подсъдимия, количеството на марихуаната – около килограм, множеството чисто нови самозалепващи се полиетиленови пликчета, електронната везна, различните по вид наркотични вещества, е налице субективният състав на престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК и от тук извода, че се касае за държането им с цел разпространение, а не с цел за лична употреба, така както се твърди в жалбата. Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от подробно преповтаряне.
Посочените във въззивната жалба възражения във връзка със също такъв довод, са били предмет на внимание, на второинстанционният съд. Същият, подробно и задълбочено ги е обсъдил в мотивите си и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо не ги възприема. Правилно е било прието, че с оглед на всички установени факти по делото посочени по – горе, е безсъмнен извода, че е осъществил състава на това престъпление, поради което законосъобразно е бил осъден. Не могат да бъдат направени други изводи освен тези, че е извършил инкриминираното деяние.
Касационната инстанция, споделя изводите на въззивния съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. е извършил престъплението по този текст от НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба за преквалификация на извършеното деяние.
По довода в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения:
Настоящата инстанция счита, че и този довод е неоснователен. Не са направени никакви конкретни възражения във връзка с него. В случая не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, само при наличието на които възниква задължение, за отмяна на съдебния акт.
Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд, е възприел фактическата обстановка на решаващия съд и е направил свой собствен подробен анализ, на съвкупността от всички доказателствените материали, в подкрепа и допълнение на направените изводи от окръжния съд. Посочил е съображения на кои доказателства се гради извода за виновността на подс. Д. и защо не възприема възраженията му във въззивната жалба. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права, като страна в съдебното производство. Въззивната инстанция е приела за установена изцяло фактическа обстановка, каквато е изложена в мотивите на първостепенния съд. При това положение в тази част, не е длъжен да обсъжда в подробности това, което е задължително за мотивите на присъдата. В чл. 339 НПК, е посочено какво следва да съдържа решението на въззивната инстанция. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази изцяло с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза, стъпва в правомощията на първата инстанция.
В случая, съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпно деяние от подсъдимия, съдът е анализирал много подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Д.. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подадени жалба пред въззивният съд, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което жалбата и в тази си част следва да бъде отхвърлена.

По довода за явна несправедливост на наказанията:
Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне размерите на наказанията за двете деяния, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Правилно от въззивната инстанция е направена констатацията, че същите са наложени при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а не както е отразено от първоинстанционният съд при превес на отегчаващите такива. Поради това й размерът им е към долната граница предвидена в закона.
Въззивният съд в мотивите си подробно е обсъдил същото направено възражение и е направил законосъобразния извод, че е неоснователно. Изложените съображения на стр. 7, са подкрепени от данните по делото и се възприемат и от настоящата инстанция. Наложените наказания поотделно и при приложение на чл. 23, ал. 1 НК, са напълно справедливи, съобразено с принципите за индивидуализацията им и съответстващи на тежестта на конкретните посегателства, на начина на осъществяването им и на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.
Ето защо, настоящата инстанция счита жалбата за изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 47/02.05.2012 г., постановено по внохд № 425/2011 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:
Членове: