Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 04.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1185/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез адвокат Б. Ю. против въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 265/12.05.2011 г., постановено по гр. д. № 377/2011 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 20/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 1246/2010 г. на Районен съд-Гоце Делчев, с което са уважени предявените от Х. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С определение № 1344/15.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, касаещ предварителната закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, а именно: Приложима ли е предварителната закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при положение, че към момента на връчване на заповедта за уволнение служителят е бил на работа през целия работен ден, изпълнявайки задълженията си по трудовия договор и не е уведомил работодателя, че е в разрешен болничен отпуск, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, израз на която са Р. № 903/21.09.1995 г. по гр. д. № 437/1995 г. на ВС, ІІІ г. о.; О. № 946/30.07.2009 г. по гр. д. № 233/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 259/30.10.2008 г. по гр. д. № 96/2008 г. и Р. № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. Обжалването е допуснато и по процесуалноправен въпрос в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотеза на липса на съдебна практика, а именно: чия е тежестта на доказване, на работодателя ли да доказва, че служителят е изпълнявал трудовите си задължения при издаден болничен лист или служителят да доказва, че е започнал ползването на разрешения отпуск за временна нетрудоспособност, при положение, че с исковата молба по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът се позовава на незаконосъобразност на уволнението поради нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. За касатора „Първа инвестиционна банка”, АД, София чрез процесуален представител се поддържа че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, сърушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, както и че следва да се отмени и постанови друго решение по съществото на спора, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни с присъждане направените по делото разноски за всички инстанции съобразно представен Списък разноски по чл. 80 ГПК. Подробни съображения са изложени с писмена защита от юрисконсулти Т. М. и В. Т.. За ответника по касация Х. С. Т. от [населено място] е подаден писмен отговор на жалбата от процесуален представител М. Ш.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Претендират се разноски по делото. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Ищецът Х. С. Т. е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответната Банка, като е изпълнявал длъжността „управител на офис Г. Д.” към Дирекция „К. мрежа” на „П.”, АД, София. Със заповед № ЗК-0172/13.11.2009 г. на изпълнителния директор на Банката Х. С. Т. е бил уволнен дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради нарушения на задълженията му като управител на офис по чл. 126, т. 7 и т. 10 КТ, изразяващи се в нарушаване на нивата на компетентност, подписване на споразумение с клиент на Банката извън предоставената му представителна власт, неизпълнение на решение относно параметрите за предоговаряне на кредитно задължение на конкретно търговско дружество. Заповедта му е връчена на 13.11.2009 г., 17.40 ч. в офиса на Банката в [населено място] от директора на „К. мрежа” на [фирма], [населено място] /свид. В. Х./, което предварително е било уговорено по телефона с Т.. Същият ден /13.11.2009 г./ на ищеца е бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност и амбулаторен лист, от които е видно, че към момента на връчване на заповедта за уволнение на Т. е бил разрешен отпуск по болест за срок от 7 дни, считано от 13.11.до 20.11.2009 г. Болничният лист е представен от ищеца на работодателя, заведен е на първия работен ден след датата на издаването му – на 16.11.2009 г. и не е бил оспорен от работодателя. При тези данни въззивният съд е приел, че към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна нетрудоспособност, ползвал се е с предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, предпоставяща предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда, което изискване не е изпълнено от работодателя. Съдът е приел, че в доказателствена тежест на работодателя е да установи възражението си, че служителят не се е ползвал с предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като не е бил започнал ползването на разрешения му отпуск. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилен е изводът на въззивния съд, че уволнението е незаконно от формална страна, поради неспазване на процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ предвид обстоятелството, че към момента на връчването на заповедта за уволнение служителят е започнал ползването на разрешен му отпуск поради временна нетрудоспособност по чл. 162, ал. 1 КТ. На основание чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят може да уволнил само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към този момент /момента на връчването на заповедта/ е започнал ползването на разрешен му отпуск. Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Конкретният случай не е такъв. В деня на връчване на заповедта за уволнение /13.11.2009 г./ Х. Т. не е уведомил работодателя и не е представил пред него издадения му болничен лист. Напротив, през целия работен ден Т. е бил на работното си място и е изпълнявал служебните си задължения, което е установено чрез гласни доказателства и банкова кореспонденция от 13.11.2009 г., подписана от Т. същия ден в качеството му на управител на офиса на Банката в [населено място]. Установено е по делото с гласни доказателства и обстоятелството, че на 13.11.2009 г., 17.40 ч. свидетелят В. Х., директор Дирекция „К. мрежа” при личното си посещение офиса на Банката в [населено място] е заварил Х. Т. на работното му място и лично му е връчил заповедта за уволнение срещу подпис. Три дни след датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на 16.11.2009 г. Т. е депозирал пред Банката болничния лист, издаден му на 13.11.2009 г. При липса на трудово правоотношение между страните болничният лист е ирелевантен и не е породил правно действие. Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. В исковата молба е заявено твърдението, че към връчване на заповедта за уволнение ищецът е ползвал разрешен му отпуск за временна нетрудоспособност. При положение, че последното обстоятелство е оспорено от работодателя в тежест на служителя /ищец/ е да докаже, че към момента на връчване на заповедта за уволнение е започнал ползването на разрешения му отпуск. Въззивното решение следва да се отмени и постанови друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Заповедта за уволнение е оспорена с исковата молба и по същество, но конкретни доводи не са заявени. Както от формална страна, така и по същество уволнението е извършено законосъобразно. Заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Спазени са изискванията на чл. 193 КТ с поискване и представяне на писмени обяснения. Спазени са изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ-наказанието е наложено в рамките на двумесечния срок от датата на откриване на нарушението. Касае се за неизпълнение на служебни задължения и не спазване на законови разпореждания на работодателя. В качеството си на управител на [фирма]-офис [населено място] ищецът е бил длъжен да защитава интересите на работодателя при предоговаряне на кредитна експозиция с фирма „Бате М.”. Подписването на споразумение при различни параметри от определените от работодателя съставлява неизпълнение на служебни задължения и неспазване законни разпореждания на работодателя. Видът на дисциплинарното наказание е съобразен с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Взето е предвид, че със заповед № ЗК-0113/5.08.2009 г. Х. Т. е наказан с „предупреждение за уволнение” за извършени други дисциплинарни нарушения. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 2 416.39 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд – Благоевград № 265/12.05.2011 г., постановено по гр. д. № 377/2011 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. С. Т. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] против [фирма], с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА Х. С. Т. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] да заплати на „Първа инвестиционна банка”, АД, [населено място] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 2 416.39 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: