Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 14 юни 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Николай Любенов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 496 по описа за 2019г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Р. С. Я. за възобновяване на наказателно производство по НЧД № 133/2013г. на Благоевградски окръжен съд, по което е постановено протоколно определение № 2129/19.05.2015г., с което е заменено частично наложеното наказание пробация с лишаване от свобода в размер на 1 година, 2 месеца и 22 дни. Претенцията в искането се основава на задочната замяна на наложеното наказание пробация с лишаване от свобода. Иска се възобновяване на делото и осигуряването на правото на лично участие в процеса. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно, макар и подадено в срока. Според него съдът правилно е провел производството по чл.269, ал.3 от НПК в отсъствието на осъдения Я.. Били положени всички усилия за призоваването му, изискани са всички справки, осъденото лице е обявено за издирване, като са установени негови адреси в Република Гърция, откъдето е бил призован. Поради това счита, че няма основание да се приеме,че е допуснато процесуално нарушение. Допълнително сочи, че е установено по делото самоволното отклонение на Я., преустановяването на изпълнението на пробационните мерки, че е налице укриване, като е напуснал страната и е пребивавал в Р.Гърция.Заявява, че са без значение конкретните причини, поради които е напуснал страната, тъй като не се установява те да са имали уважителен характер. Осъденото лице се явява, представлява се от назначен служебно от съда защитник, който пледира, че направеното искане е основателно и моли да бъде уважено. Посочва, че противно на приетото от състава на Окръжния съд – Благоевград, осъденото лице не е било редовно призовано за участие във воденото срещу него наказателно производство. Твърди,че по делото са представени връчени обратни разписки, от които не ставало ясно дали са получени лично от Я., доколкото върху тях нямало подобно удостоверяване. Според защитата не ставало ясно дали призовката, изпратена с обратната разписка, е получена, кога и от кого. В тази връзка защитата настоява, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като горепосоченото обстоятелство било лишило неговия доверител от възможността да участва във воденото срещу него наказателно производство. Осъденото лице поддържа казаното от защитата му, като заявява, че не е получавал документи и призовка по делото. Последен заявява, че моли делото му да бъде върнато, същото потвърждава и при последната си дума. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява основателно. По НОХД № 346/2012г. на РС-Сандански на Р. С. Я. е наложено наказание пробация за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК. Осъждането е в резултат на сключено споразумение по реда на чл.384, ал.1 от НПК – определение № 2630/12.09.2012г., в сила от същата дата. Осъденото лице е следвало да спазва следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност три години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок също от 3 години, включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществени въздействие с продължителност също от 3 години и накрая безвъзмезден труд в полза на обществото по 320 часа годишно в продължение отново на три години. С цитираното по-горе определение на Благоевградски окръжен съд е констатирано, че наказанието е започнало да тече от 19.09.2012г., като за последен път осъденото лице се е явило в пробационната служба на 25.02.2013г. На 04.04.2013г. е внесено искане за приложението на чл.43а, т.2 от НК по отношение на Я., образувано е съдебното производство, като осъденото лице в нито един момент не е било надлежно и редовно призовано за участие в него. За да разгледа делото, съставът на Окръжния съд – Благоевград се е позовал на нормата на чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК, като е приел, че Я. е бил редовно и своевременно призован на адреса му в чужбина за часа и датата на съдебното заседание – 19.05.2014г.,14.30ч. На тази дата е постановено и определението, с което остатъкът от неизтърпяното наказание пробация е било заменено с лишаване от свобода, също посочено по-горе. Касационният състав намира, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК, като не е налице отрицателната предпоставка по чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК. В случая липсва изискването за предявено обвинение и съответно невъзможност за изпълнение на процедура по чл.247б, ал.1 от НПК, но то се замества от внасянето на искането за замяна от председателя на пробационния съвет. Това искане обаче в нито един момент не е връчено на осъденото лице и то не е било известено за образуваното съдебно производство, по което е възможно да бъде заменено вече определеното наказание пробация. Осъденото лице освен това не е било редовно призовано, независимо от обратното твърдение на решаващата по същество инстанция. Това обстоятелство обаче не оказва значение за редовността на процедурата, тъй като евентуално съставлява процесуално нарушение, което следва да се установява в процедура по чл.422, ал.1,т.5 от НПК, в каквато хипотеза настоящата инстанция не се намира. Все пак за отбелязване е, че призоваване, каквото е извършено, следва да се придържа към изискванията на чл.5 от Конвенцията от 29.05.2000г. за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите- членки на Европейския съюз, в която норма се указва, че процесуалните документи, предназначени за лице, което се намира на територията на друга страна – членка, могат да се изпращат директно до тях, по пощенски път. В настоящия казус това е сторено, но пък Република Гърция не е страна по тази конвенция, със сигурност не и към датата на постановеното определение. Дори самото призоваване съдържа единствено отбелязване за доказано доставяне, но не и подпис на Я. за лично връчване. Поради тази причина касационният състав не приема процесуалното поведение на осъденото лице като укриване, като е налице хипотезата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК за уважаване на направеното искане. Тъй като касационният състав намери искането за възобновяване на определение № 2129/19.05.2015г., с което е заменено частично наложеното наказание пробация с лишаване от свобода в размер на 1 година, 2 месеца и 22 дни, по НЧД № 133/2013г. на Благоевградски окръжен съд, за основателно, счете, че следва да го отмени (определението) и да върне делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, в който е започнало и задочното производство. Делото следва да се разгледа и от друг състав на окръжния съд – Благоевград. Тъй като Я. е задържан за изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода ( заменило неизпълнения остатък от определената пробация) по влязлото в сила определение, то касационният състав следва да се произнесе и по мярката за неотклонение. Доколкото Я. е бил извън страната около 5 години, без да се съобрази с обективното протичане на наложеното наказание пробация, за да бъде осигурено присъствието му в съдебното заседание, мярката за неотклонение трябва да бъде „Задържане под стража“. Очевидно е, при така демонстрираното отношение към наложеното наказание и продължително отсъствие от страната, че само с тази мярка ще бъде възможно производството да бъде приключено своевременно. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ определение № 2129/19.05.2015г по НЧД № 133/2013г. на Благоевградски окръжен съд. ВЪЗОБНОВЯВА съдебното производство по НЧД № 133/2013г. на Благоевградски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание и от друг състав на съда. ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Р. С. Я., която подлежи на незабавно изпълнение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: