Р Е Ш Е Н И Е № 459 гр. София, 05.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2455/2011 година Производството е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против присъдата от 06.07.2011г. постановена по в.н.о.х.д.№ 1616/ 2011г. на Софийски градски съд. В протеста се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК, и се иска отмяна на въззивната нова присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в допълнението към него съображения. Подсъдимият, чрез защитника си, намира протеста за неоснователен и иска въззивния съдебен акт да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда от 06.07.2011г. по в.н.о.х.д.№ 1616/ 2011г. е отменил изцяло присъдата от 22.10.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 1701/ 2009г. и вместо това постановил нова, с която признал подсъдимия А. Д. М. за невиновен в това, че на 09.10.2008г. в гр. София, на Митница Аерогара София, Терминал- 2 , пътувайки за Белгия, преминавайки през „Зелен коридор- нищо за деклариране” е нарушил чл.11, ал.1 и ал.3 от Валутния закон и чл.2, ал.2 и 4 , чл.8, ал.1 от Наредба № 10/ 2003г., като в качеството си на местно физическо лице не е декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната валута и левове в наличност- 22000 евро, 5510 сръбски динара и 1577лв. като стойността на предмета на престъплението- 44736.50лв. представлява особено големи размера , поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.251, ал.1 от НК. Съображенията, изложени в протеста в подкрепа на наведените доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при постановяване на оправдателната присъда са, че „съдът е игнорирал доказателства и превратно е ценил част от тях”без да се сочи конкретно кои доказателства са игнорирани изцяло или частично или пък са превратно тълкувани, а по отношение на допуснатото нарушение на закона основно се преценяват обясненията на подсъдимия и приложената справка за задграничните пътувания на подсъдимия, които според обвинението изяснявали наличието на субективния признак на престъплението. Настоящият състав намери, че в доказателствената си дейност въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане.Мотивите към постановената нова присъда изцяло отговарят на процесуалните изисквания.Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изложил е съображения въз основа на кои доказателствени средства приема за установено фактите, включени в предмета на доказване и не може да бъде упрекнат нито в игнориране на някои доказателства, нито в превратно тълкуване на такива.Съставът не споделя възражението, че приетото от въззивния съд относно възникналата напрегната обстановка на аерогарата е едно предположение , при наличието на каквото безспорно не може да се основава решение на съда.Този извод на съда не е на базата на обясненията на подсъдимия, а е обоснован от целия доказателствен материал, показанията на разпитаните свидетели, които подредени хронологически определят обстановката действително като напрегната, поради наближаване часа за отлитане на самолета.Оправдаването на подсъдимия е не поради обстоятелства, че от обективна страна деянието не е осъществено, а защото не е налице изискуемия пряк умисъл и по този въпрос правилно въззивният съд е преценил цялостната обстановка по време на извършваната проверка, след което е направил и обоснован извод, че у подсъдимия не е налице умисъл да не декларира носената от него валута.Нелогичен би бил извода, че подсъдимият, след като му е бил извършен пълен личен преглед, багажа му също е проверяван, носената валута , която не е била укрита е видяна от проверяващите, умишлено не е попълнил декларацията, в която следва да отрази пренасянето на валутата и левовете. При правилно приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен.Извършеното от подсъдимия е несъставомерно, поради отсъствието на субективния признак и правилно въззивният съд го е оправдал по обвинението по чл.251, ал.1 от НК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт същия следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 06.07.2011г. постановена по в.н.о.х.д.№ 1616/2011г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: