Ключови фрази
Иск за изваждане от жилище в ЖСК * изваждане от жилище * ЖСК * самостоятелен обект * придобивна давност * начало на давностен срок * правен интерес * приращения * груб строеж


5

Р Е Ш Е Н И Е
№264
гр. София, 20.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 395 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав постановено на 22.12.2011г. по гр.д. № 5349/2010г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 41 състав от 30.11.2009г. по гр.д. № 297/08г. за осъждане на Л. С. С. и М. Л. С. да предадат на Д. Н. Ж. на основание чл.38а ЗЖСК фактическата власт върху апартамент № * във вход „*”, ет.* в бл.* в [населено място],[жк], със застроена площ * кв.м.
С определение № 348 от 11.06.2012г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението по два въпроса: 1/ допустим ли е иска и съответно решението на съда когато ищецът по иска по чл. 38а ЗЖСК се е снабдил с нотариален акт за собственост върху имота по време на делото и 2/ необходимо ли е да бъдат издадени съответни административни актове, удостоверяващи етапа на изграждане на сградата, за да бъде налице самостоятелен обект на собственост, годен за придобиване по давност. И за двата въпроса е констатирано противоречиво разрешаване в практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Жалбоподателите Л. С. С. и М. Л. С. чрез пълномощника си адв. Д. поддържат, че решението е недопустимо или евентуално неправилно. Недопустимостта на решението основават на настъпила в хода на делото недопустимост на иска, тъй като ищецът е снабден с нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК и следователно е придобил собствеността върху имота, с което губи легитимацията си да води иска по чл. 38а ЗЖСК. На следващо място се позовават на необоснованост на решението, тъй като установителните мотиви са в противоречие със събраните доказателства най-вече досежно възражението на касаторите за липса на идентичност между имота, разпределен на ищеца и този владян от тях. Неправилни и незаконосъобразни са според касаторите изводите досежно предявеното от тях възражение за придобивна давност, погрешно наречена от съда погасителна давност.
Ответникът по жалбата Д. Н. Ж. поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
За да уважи предявения иск по чл. 38а ЗЖСК, Софийски градски съд е установил, че ищецът Д. Ж. се легитимира като член-кооператор в Ж.”Български художник”, комуто е разпределен по реда на чл. 28, ал.1, т.5 ЗЖСК с протокол от 17.12.2005г. процесния апартамент № *, а ответниците са придобили владението върху същото жилище съгласно протокол от 24.04.1997г. по силата на договор със строителя [фирма]. Въз основа на събраните писмени доказателства относно собствеността върху поземления имот и сградата съдът е направил извод, че дори Ж. да не е изключителен собственик, а съсобственик на дворното място и на сградата с дял в съсобствеността */* ид.ч., тя има право да иска предаване владението върху жилището, а ответниците не могат да отблъснат претенцията с възражение, че Ж. е само съсобственик, а не единствен собственик. На следващо място съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответниците за липса на идентичност между жилището, което владеят и разпределеното от Ж. на ищеца. Предявеното евентуално възражение за придобиване на имота от ответниците по давност /погрешно наречена от съда погасителна давност/ съдът е намерил също за неоснователно. Счел е, че началото на давностния срок следва да се свърже с момента, от който ищецът може да защити правото си, а именно от датата на разпределителния протокол - 17.12.2005г. Според съда процесният апартамент не може да бъде придобит по давност доколкото сградата не е завършена и въведена в експлоатация по предвидения в закона ред и следователно жилището не представлява самостоятелен обект на правото на собственост съгласно строителните правила и норми. На последно място съдът е изтъкнал, че издаденият на ищеца нотариален акт за собственост по реда на чл. 35 ЗЖСК не обуславя недопустимост на иска, тъй като няма данни Ж. да е прекратена, съответно не е преустановено и членственото правоотношение на ищеца.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос е свързан с допустимостта на иска по чл. 38а ЗЖСК когато в течение на производството член-кооператорът - ищец в процеса се е снабдил с нотариален акт и съответно правото на собственост премине от Ж. върху него. Решение № 213 от 26.05.2011г. по гр.д. № 501/2010г. на І г.о. сочи, че искът по чл. 38а ЗЖСК може да бъде предявен най-късно до снабдяване на членовете на Ж. с нотариален акт за съответния обект, от който момент член-кооператорът става собственик и защитата е чрез петиторните искове. Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д. № 718/2010г. на І г.о. застъпва същото разбиране. Настоящият състав също възприема становището, че към момента на предявяване на иска ищецът - член-кооператор не следва да е снабден с нотариален акт. Двете решения обаче не съдържат отговор на правнорелевантния за настоящия казус въпрос - дали искът, който към момента на предявяването си безспорно е бил допустим, става недопустим ако по време на висящия процес на ищеца бъде издаден нотариален акт за правото на собственост по чл. 35 ЗЖСК. При отговора на този въпрос следва да се изходи от характера на предявения иск и осъществяваната с него защита. Искът по чл. 38а ЗЖСК е специфичен владелчески иск /за разлика от типичните владелчески искове по чл. 75 и 76 ЗС/ и има суброгаторен характер - с него се упражнява правото на бездействащия собственик Ж.. С правен интерес за предявяване на иска разполага член-кооператорът в Ж., комуто е разпределено съответното жилище, държано от ответника. Поради тези особености следва да се приеме, че за допустимостта на иска е от значение да съществува членствено правоотношение на ищеца с Ж. към момента на предявяването му, но правото на иск не се погасява ако в течение на процеса член-кооператорът бъде снабден с нотариален акт, без Ж. да е прекратена. Съображенията са следните: При издаване на нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК правото на собственост преминава от кооперацията върху член-кооператора. Ж. обаче продължава да съществува - тя ще се прекрати след снабдяването на всички член-кооператори с нотариални актове. Ищецът, придобивайки собствеността, разполага с по-силна защита - петиторна, включително с предявяване на ревандикационен иск, поради което не може да се счете за отпаднал интереса му от започнатия исков процес, осигуряващ по-ограничена защита. Този интерес продължава да съществува, тъй като ответникът държи имота.
Вторият правен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, е: може ли да бъде придобит по давност недвижим имот - сграда или друг самостоятелен обект, ако не е приет и въведен в експлоатация по предвидения административен ред и необходимо ли е да бъдат издадени съответни административни актове, удостоверяващи етапа на изграждане на сградата, за да се приеме, че е налице самостоятелен обект на собственост, годен за придобиване по давност. Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д.а № 718/2010г. на І г.о. сочи, че забраната на чл. 177 ЗУТ за ползване на строеж или част от него, преди да е въведен в експлоатация, не е пречка за установяване на владение. Решение № 108 от 10.04.2012г. по гр.д. № 1063/2010г. на ІІг.о. също приема, че не съществува пречка да бъде установено владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС върху имот, невъведен в експлоатация, като владението се осъществява чрез действия, различни от прякото ползване на имота по предназначение. Настоящият състав възприема напълно цитираните разрешения и счита, че административноправните изисквания за установяване етапите на изграждане на сграда, нямат отношение към осъществяването на владение /като елемент от фактическия състав на придобивната давност/ върху недвижим имот, който е изграден и съществува като самостоятелен обект.
По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното:
Възраженията на ответниците по иска /сега касатори/, че Ж. не е собственик на терена, респ. на жилището, разпределено на ищеца, са неоснователни. Събраните писмени доказателства установяват правата на Ж. като собственик на 8500/20595 ид.ч. от парцел *, кв. * в м. „К. село-Плавателен канал” и при осъщественото строителство на сградата Ж. се явява съсобственик по силата на чл. 92 ЗС на същите идеални части от изградените отделни жилища. Наличието на съсобственост, а не на изключителна собственост, не се отразява на легитимацията на ищеца /той е член-кооператор на когото е разпределен спорния апартамент № */, тъй като съсобственикът може да иска връщането на цялата вещ от трето лице, което я държи без основание. В този смисъл са постановени решения на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 349 от 05.07.2010г. по гр.д. № 5078/2008г. на ВКС, ІІІг.о., решение № 184 от 01.03.2010г. по гр.д. № 65/2009г. на І г.о. и други.
Несъстоятелно е и наведеното от касаторите възражение за липса на идентичност между жилището, разпределено на ищеца от Ж. „Български художник” и жилището, държано от ответника въз основа на договора от 12.01.1995г. и анекса от 14.03.1997г. с [фирма]. Наред с изводите на приетите експертизи, възражението се опровергава и от постановлението на В. от 09.02.2004г., от което е видно, че на 28.06.2003г. Д. Ж. самоуправно е отнел владението на Л. С. върху апартамент № * в [жилищен адрес] в[жк], т.е. и в постановлението не съществува съмнение, че се касае до едно и също жилище.
Изводите на въззивният съд във връзка с възражението на ответниците по иска за придобиване на имота по давност са направени отчасти в нарушение на материалния закон. Неправилно началото на давностния срок е свързано с момента, в който жилището е разпределено на ищеца с разпределителен протокол на ОС на Ж. на 17.12.2005г. За осъществяване фактическия състав на придобивната давност е необходимо упражняване на владение в посочен от закона период от време, като владението следва да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В случая владението върху имота е установено от ответника С. от момента на въвода му във владение от строителя [фирма] на 24.04.1997г. Установено е, че към този момент изграждането на сградата в груб строеж е завършено и с оглед даденото по-горе разрешение на втория правен въпрос следва да се приеме, че оттогава би могъл да тече давностния срок /при наличие на останалите предпоставки за това/. Без значение за осъществяваната фактическа власт е обстоятелството, че сградата не е била завършена и въведена в експлоатация по предвидения в закона ред, след жилището е било изградено в груб строеж и представлява годен обект на правото на собственост.
Същевременно, с оглед на събраните доказателства следва да се приеме, че за периода от началото на владението на 24.04.1997г. до края на 1998г. владението не е било осъществявано по явен начин. Свидетелските показания /свид. С. М. и П. А./ сочат, че строителният обект е бил ограден от [фирма] и охраняван от охрана, като влизането се осъществявало с пропуски, издадени от дружеството; членовете на Ж. не са били допускани в сградата. Поради тази причина осъществяваното владение в този период е било скрито, не е било манифестирано пред Ж., поради което тя не е била в състояние да предприеме действия по защита на собствеността си. По настоящето дело не са събрани доказателства, че на ищеца или на Ж. е било известно кои лица осъществяват владение върху конкретните жилищата от т.нар. „квота Б.”, включително че апартамент № * се държи от Л. и М. С.. Едва след отпадането на пропускателния режим е било възможно Ж. да установи лицата, владеещи жилищата и е видно, че тогава са предприети действия по прекратяване договора със строителя, разпределяне на жилищата от неговата квота на член-кооператори и предявяване на искове срещу намиращите се в имотите лица. Поради изложеното осъществяваното владение до края на 1998г. не е правно релевантно за придобиването по давност, а периодът оттогава до завеждане на иска на 28.12.2007г. не е достатъчен за придобиване по давност съгласно чл. 79, ал.1 ЗС.
Представеното пред касационната инстанция влязло в сила решение № 6484 от 2.12.2011г. по гр.д. № 5870/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав, с което е отхвърлен предявения от Л. С. С. отрицателен установителен иск, че Ж. „Български художник” не е собственик на процесния апартамент № * в [жилищен адрес] не може да бъде взето предвид, доколкото в касационното производство е недопустимо събирането на нови доказателства.
При тези изводи обжалваното решение се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата Д. Ж. не е направил разноски за касационното производство и не следва да му се присъждат такива.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 22.12.2011г. по гр.д. № 5349/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.