Р Е Ш Е Н И Е № 190 гр. София, 08 април 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 505 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по протест на Великотърновска апелативна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Великотърновски апелативен съд № 285 от 3.12.2012 г, по ВНОХД № 280/12, с която е отменена присъда на Русенски окръжен съд № 33 от 13.08.12 г, по НОХД № 452/12, и В. А. К. е признат за невиновен в това, че през периода от месец януари 2010 г до 30.04.2011 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като собственик на едноличен търговец [фирма], е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения / данък върху приходите /, в размер на 35 641, 66 лв, особено големи размери, като не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица / ЗДДФЛ /, за 2009 г и 2010 г, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, с привеждане в изпълнение, на основание чл. 68 НК, на определеното по съвкупност най-тежко общо наказание по групираните присъди, по НОХД № 3072/09 и НОХД № 484/10 и двете по описа на РРС, а именно: една година „лишаване от свобода” / групирането е извършено с определение по НЧД № 1276/10 по описа на РРС /, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че събраните по делото гласни и писмени доказателства са тълкувани превратно, че неправилно е дадена вяра на обясненията на подсъдимия, а са игнорирани показанията на св. С., св. С. и св. В., че не са взети предвид показанията на свидетелите: И., К., Я. и А., че е неправилен изводът за това, че подсъдимият не е придобил доходи по смисъла на ЗДДФЛ, а данъчно задължени са били водачите на таксиметровите автомобили, че е следвало да се приеме, че подсъдимият като собственик на ЕТ е данъчно задължено лице, което дължи подаването на данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, че в резултат от опорочения доказателствен анализ се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон / деянието съставлява данъчно престъпление, за което подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност /. С протеста се иска да бъде отменен атакуваният въззивен акт и делото да бъде върнато да ново разглеждане от друг състав на ВТАС. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е основателен. Въззивният съд безусловно е дал вяра на обясненията на подсъдимия, който е отрекъл да е получавал доходи от развиваната таксиметрова дейност, както и безкритично е кредитирал показанията на св. С., св. П., св. П., св. Г., заявили, че не са отчитали пред подсъдимия или пред св. С. оборота от упражняваната дейност. В същото време са игнорирани показанията на св. С., установил, че е събирал суми от водачи на таксиметрови автомобили и ги е предоставял на подсъдимия. Не са взети предвид и показанията на св. К., св. И., св. Я., св. А., посочили, че са плащали ежемесечно суми на св. С., а той, от своя страна, ги е предавал на подсъдимия. Въззивният съд е отхвърлил тези гласни доказателства, достигайки до неверния извод, че подсъдимият не е получил доходи, подлежащи на облагане ЗДДФЛ, респективно, че той не е данъчнозадължено лице и затова не следва да носи наказателна отговорност. Становището на въззивната инстанция е неправилно поради следните съображения: Данъчно задължено по смисъла на ЗДДФЛ е лицето, което по силата на закона има задължение да подаде данъчна декларация с вярно съдържание за доходите си през съответния данъчен период и да заплати дължимия данък. Задължени по ЗДДФЛ са физическите лица, включително едноличните търговци / чл. 1 ЗДДФЛ /. По настоящето дело, данъчно задължен е едноличният търговец [фирма], представляван от подсъдимия В. А. К.. Той следва да подаде декларация с вярно съдържание и да заплати дължимия данък. Известно е, че ангажирането на търговски пълномощник цели да подпомогне търговеца при осъществяване на неговата дейност, но не го освобождава от задълженията, произтичащи от закона / например, това, касаещо уреждане на данъчните му задължения /. Ето защо, задължението на физическото лице да подаде данъчна декларация за доходите си, придобити от дейност като ЕТ, не може да бъде прехвърлено на друго лице, например на пълномощник. Допустимо е изготвената от данъчнозадълженото лице декларация да бъде подадена чрез пълномощник, но и в този случай, за верността на вписаните данни отговаря данъчнозадълженото лице. Затова е неубедителна изложената от подсъдимия теза, че той е разчитал на св. С. в качеството му на търговски пълномощник да подаде изискуемата по закон данъчна декларация, но двамата не се били разбрали кой от тях да я изготви. Св. С. е посочил, че не е имал ангажимент да организира воденето на счетоводството на едноличния търговец. Подсъдимият в нарушение на закона се е дезинтересирал от счетоводно обслужване на притежавания от него ЕТ. На следващо място, за придобит по смисъла на ЗДДФЛ, се счита доходът, който е влязъл в патримониума на съответното данъчно задължено лице, в случая, на едноличния търговец. Упражняването на таксиметровата дейност е поставено в зависимост от получаване на надлежно разрешение / лиценз /, който се издава на конкретно физическо или юридическо лице. По настоящето дело, лицензът е издаден на [фирма], поради което следва да се приеме, че доходите, придобити от отделните водачи на таксиметрови автомобили, ползвали този лиценз, респективно, работили с фискални устройства, регистрирани на получателя на лиценза, се считат придобити от едноличния търговец. На възникналите данъчни правоотношения между едноличния търговец и държавата не оказват влияние евентуално постигнати съглашения между собственика на ЕТ и отделните водачи за начина, по който те биха разпределили доходите от таксиметровата дейност. Ето защо, полученият доход от работата на таксиметровите водачи се счита придобит от ЕТ и именно неговият собственик дължи подаване на декларация и плащане на дължимия данък, което положение не се променя от евентуално постигната уговорка между собственика и водачите за преотстъпване в тяхна полза на печалбата или част от нея. Вярно е, че част от водачите, разпитани като свидетели, са заявили, че не са плащали за използването на лиценза. Това обстоятелство обаче не повлиява на извода, че данъчнозадължено лице остава подсъдимият като собственик на [фирма], тъй като, както вече беше посочено, доходът се счита придобит от него, а въпрос на лично решение е дали да се натовари само със задължения, без да реализира възникналите в негова полза права / например, правото да получи печалбата от развитата таксиметрова дейност /. С оглед на изложеното, не е верен изводът, че таксиметровите шофьори се явяват данъчнозадължените лица, които е следвало да се издължат на хазната. Този извод би бил верен, ако те са работили от свое име и за своя сметка, респективно, с издаден на тяхно име лиценз. Те обаче са работили с лиценза на ЕТ и са ползвали фискалните устройства, монтирани на автомобилите, регистрирани на получателя на лиценза / друг е въпросът, че всеки от водачите в качеството си на физическо лице в определените от закона случаи се явява данъчнозадължено лице по ЗДДФЛ /. По изложените съображения, ВКС намери, че релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК са налице / от една страна, анализът на доказателствата е проведен в отклонение от процесуалните изисквания, а, от друга страна, оправдателната въззивна присъда е постановена при нарушение на материалния закон /. Налице са основания за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, протестът е основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Великотърновски апелативен съд № 285 от 3.12.2012 г, по ВНОХД № 280/12. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: