2 Р Е Ш Е Н И Е № 97 СОФИЯ, 01.07.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 7353/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на В. Атанасова С. и А. К. С., подадена чрез техните пълномощници адв. П. Г. и адв. И. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 785 от 25.10.2013 г. по гр.д. № 601/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, потвърдено с решение № 81 от 24.02.2014 г. по в.гр.д. № 1068/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърдят, че след влизане в сила на решението им е станало известно, че още на 24.03.2003 г. ищецът е прехвърлил по реда на чл. 15 ТЗ цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на [фирма] ЕИК[ЕИК]. Считат, че това обстоятелство, което не е било известно на тях и на съда при разглеждане на делото, е от съществено значение за изхода на спора, тъй като ищецът черпи права от постановление за възлагане на имота, влязло в сила на 20.03.2003 г., т.е. преди продажбата на търговското предприятие. Ответникът по молбата за отмяна Р. М., действаща като Едноличен търговец с фирма ”Л.- Р. М.” в писмени бележки изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като обстоятелството, на което се позовават молителите, не е новооткрито по смисъла на закона, защото търговският регистър е публичен и молителите са могли да узнаят своевременно за прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е признато за установено по отношение на молителите В. А. С. и А. К. С., че ищецът [фирма] със седалище [населено място], е собственик на дворно място с площ 846 кв.м., съставляващо парцел VІІ, имот пл.№ 958 в кв. 161 по плана на [населено място], общ. П., ведно с построената в него жилищна сграда с площ 100 кв.м на един редовен етаж, тавански етаж и приземен етаж, и молителите са осъдени да предадат на ищеца владението върху този имот. Прието е, че ищецът се легитимира като собственик на този имот по силата на издадено от съдебен изпълнител по изп.д. № 85/2001 г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.02.2003 г. Искът за ревандикация против молителите е предявен на 20.02.2013 г. С молбата за отмяна молителите представят решение № 2783 от 28.03.2003 г. по ф.д. № 3793/02 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в регистъра за търговските дружества е вписано по партидата на [фирма] извършеното по реда на чл. 15, ал.1 ТЗ в полза на търговското дружество прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец Р. С. М. с фирма “Л.- Р. М.” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Представено е и решение от 24.03.2003 г. , взето от Р. С. М. в качеството й на едноличен собственик на капитала на [фирма] за закупуване на търговското предприятие на [фирма] като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Тези доказателства са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК, тъй като установяват обстоятелства, които са съществували по време висящността на делото, но не са били известни на молителите и на съда. С исковата молба и във въззивната инстанция са представени доказателства за актуалното състояние на едноличния търговец - справки от търговския регистър, в които няма данни за извършената през 2003 г. продажба на търговското предприятие от ищеца. Представените от молителите писмени доказателства са от значение за изхода на спора за собственост, доколкото прехвърлянето на предприятието има за последица прехвърляне на включените в състава му права и задължения, включително и правото на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти. Въпросът дали предмет на договора за продажба е цялото предприятие на едноличния търговец, е въпрос по същество, който не може да се обсъжда в настоящото производство. По изложените съображения, налице е основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение № 81 от 24.02.2014 г. по в.гр.д. № 1068/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 785 от 25.10.2013 г. по гр.д. № 601/2013 г. на Пазарджишкия районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: