Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 28.02.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 853/18г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 525 от 14.12.17г., постановено по в.гр.д.№ 776/17г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по жалбата Ж. П. И. изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 04.07.2017г. по гр.д.№ 308/2017г. на Горнооряховския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Б. Б. против Ж. П. И. иск с правна квалификация чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на апартамент № 4 със застроена площ 109,01 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 5 и таванско помещение № 1, като и на гараж № 17 със застроена площ 16,99 кв.м., находящи се в построената от Ж. “К.” четириетажна жилищна сграда в УПИ **** в кв.89 по ПУП на [населено място], ведно с 15,073% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и е допусната делбата на имотите между Ж. П. И. и Е. Б. Б. при квоти по 1/2 ид.част за всеки съделител. По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 23.09.1990г., е прекратен с развод на 01.02.2017г., като процесните имоти са придобити чрез участие в Ж. с нот акт № 2071/2004г., издаден на името на двамата съпрузи. Първоначално член на Ж. е бил бащата на ответника по иска за делба, който впоследствие е прехвърлил членственото правоотношение на страните. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че недвижимите имоти са придобити от страните в момента на снабдяването им с нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, който придобивен способ изключва трансформация на лични средства, респ. че влагането на лични средства, придобити по дарение, не влече придобиване на вещно право, а изпълнение на имуществени задължения по членственото провоотношение с Ж.. Посочено е, че придобиване на недвижим имот в изключителна собственост по време на брак е мислимо само при липсата на съвместен принос от другия съпруг, която хипотеза в случая не е налице. С оглед на това е прието, че след прекратяването на брака правата на страните върху имота са равни. Решението е допуснато до касационен контрол в потвърдителната му част при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Придобиването на недвижим имот по време на брака чрез участие в Ж. от двама бивши съпрузи и издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК на името на двамата, изключва ли възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение. Поставеният правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд, е решен в противоречие с практиката на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло. В представеното от касатора Р № 193 от 06.01.2015г. по гр.д.№ 264/2014г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че съгласно дадените в ППВС № 3/1983г., т.2 разяснения правото на собственост върху обекти с в сграда, изградена от Ж., се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. Ако същият е съставен по време на действието на СК от 1985г./отм./ и по време на брака на член-коператор в Ж., на когото е разпределен имотът, презумпцията на чл.19, ал.3 СК от 1985г./отм./ за съвместен принос в придобиването намира приложение /до доказване на противното се счита, че имотът е СИО/, независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали другият съпруг е бил член-кооператор на Ж. или не. В този случай би могло да се признае, че имотът е индивидуална собственост на единия съпруг само ако той докаже, че другият съпруг няма никакъв принос в придобиването му. С оглед на това въззивното решение е отменено, а делото върнато на въззивния съд за обсъждане и преценка на събраните по делото свидетелски показания за доказване твърденията на ищеца, че за изграждането на процесните обекти в сградата на Ж. са вложени негови лични средства, дарени от родителите му, като са дадени указания, че ако не бъде установена твърдяната от него пълна трансформация, но се установи частично влагане на лични средства при придобиването на имотите, искът следва да се уважи за съответната идеална част от тях. Следователно според това решение липсата на принос на единия съпруг в придобиването на имота включва и хипотезата, при която това е станало изцяло с лични средства на другия съпруг, независимо че в действащия Семеен кодекс от 2009г. за липсата на съвместен принос е предвиден отделен иск по чл.21,ал.4. Предвид отговора на поставения правен въпрос се налага изводът, че въззивният съд неправилно и в нарушение на материалния закон приел, че предявеният иск по чл.23, ал.1 СК подлежи на отхвърляне изцяло, тъй като посоченият придобивен способ изключва трансформация на лични средства, респ. че влагането на лични средства, придобити по дарение, не влече придобиване на вещно право, а изпълнение на имуществени задължения по членственото провоотношение с Ж.. Този неправилен извод е довел и до постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно до неразглеждането на предявената претенция по същество, респ. до необсъждането на събраните във връзка с нея доказателства и доводи на страните съгласно изискването на чл.12 ГПК. С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1 и 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в потвърдителната му част /по отношение на иска по чл.23, ал.1 СК и обусловения от него иск за делба/ и в частта за разноските, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Съгласно чл.294, ал.2 ГПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я въззивно решение № 525 от 14.12.17г., постановено по в.гр.д.№ 776/17г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 04.07.2017г. по гр.д.№ 308/2017г. на Горнооряховския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Б. Б. против Ж. П. И. иск с правна квалификация чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на апартамент № 4 със застроена площ 109,01 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 5 и таванско помещение № 1, като и на гараж № 17 със застроена площ 16,99 кв.м., находящи се в построената от Ж. “К.” четириетажна жилищна сграда в УПИ **** в кв.89 по ПУП на [населено място], ведно с 15,073% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и е допусната делбата на имотите между Ж. П. И. и Е. Б. Б. при квоти по 1/2 ид.част за всеки съделител, както и в частта за разноските. В р ъ щ а делото на Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: