О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №319 София, 20.07.2022 година ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1287/2022 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. А. (неправилно наименована „частна жалба“) срещу определение № 303 от 20.04.2022 г. по ч. т. д. № 305/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 654 от 28.02.2022 г. по т. д. № 1972/2021 г. на Софийски градски съд, Tърговско отделение, VI - 2 състав за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя срещу „Атлон Ди Пи Ес” ООД, гр. София иск по чл. 71 ТЗ за осъждането на дружеството да му предостави достъп до счетоводните книги - главна книга по месеци и годишна, хронологичен опис на стопанските операции, вкл. за 2019 г., месечни и годишни оборотни ведомости за заплати, касова книга, дневници и декларации по ЗДДС, които документи са изготвяни и водени за периода от 01.01.2020 г. до 06.10.2021 г. Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че не е легитимиран по предявения иск, тъй като е изключен като съдружник от дружеството с решение на Общото събрание на същото от 24.09.2020 г. Твърди, че посоченото решение впоследствие е било отменено по реда на чл. 74 ТЗ и че изключването му все още не е влязло в сила. Освен това, развива подробни съображения в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на решението за изключването му с доводи, че към датата на провеждане на Общото събрание от 24.09.2020 г. М. Н. и Р. К. вече не са били съдружници в дружеството, тъй като са били изключени с предходно решение на ОС от 24.06.2020 г., което не е било атакувано по реда на чл. 74 ТЗ. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е провеждане на общо събрание и участие на съдружници в ООД, които са изключени с влязло в сила предходно решение на ОС за изключване на оставащ съдружник; 2. Допустимо ли е изключване на съдружник по невлязло в сила решение на общото събрание“. Като практика, подкрепяща заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са посочени: решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът се позовава на решение № 12 от 30.09.2021 г. по к. дело № 10/2021 г., решение № 12 от 8 юли 1993 г. по к. д. № 12/1993 г., решение № 17 от 16.12.1999 г. по к. д. № 14/1999 г., решение № 6 от 25.02.1997 г. по к. д. № 32/1996 г., решение № 18 от 14.11.1997 г. по к. д. № 12/1997 г. и решение № 5 от 21.03.1996 г. по к. д. № 4/1996 г., постановени от Конституционния съд на Република България. Допълнително е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК –очевидна неправилност на въззивното определение. Ответникът по частната жалба – „Атлон Ди Пи Ес” ООД, гр. София – оспорва същата и моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на обжалвания акт в сила по съображения в писмен отговор от 03.06.2022 г. Не претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е счел за безспорно и установено от доказателствата по делото, че на ОС, проведено на 24.09.2020 г., е взето решение за изключване на съдружника К. Г. А.. Приел е, че в тази хипотеза решението на ОС има незабавно действие по отношение на дружеството и съдружниците, като уреденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването касае само третите добросъвестни лица. Съдебният състав е съобразил константната съдебна практика в този смисъл, според която взетото решение за изключване на съдружник незабавно, с гласуването му, проявява ефект в отношенията на съдружника и дружеството, предвид на което същият няма за в бъдеще правата на съдружник, включително няма правото да търси защита за твърдени нарушения на правата му в периода след датата на решението на ОС за изключването му. Въззивният състав е приел за доказано по делото, че е налице висящо производство по предявен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на ОС за изключване на ищеца, като е посочил че въпреки това, правните изводи за недопустимост на предявения иск по чл. 71 ТЗ не могат да бъдат различни. Счел е също, че липсва преюдициалност между двете решения по чл. 71 ТЗ и по чл. 74 ТЗ, която да обосновава допустимостта на иска по чл. 71 ТЗ в зависимост от изхода на спора по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, доколкото съобразно разясненията, дадени с т. 3 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решението по успешно проведен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ има действие занапред. Посочил е, че заличаването на вписаното обстоятелство също няма обратно действие, което следва и от нормата на чл. 30, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ. Приел е, че дори искът за отмяна на решението за изключване на ищеца като съдружник да бъде уважен с решението по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, това решение има действие в отношенията между съдружника и дружеството след влизането му в сила и занапред и няма да рефлектира на правно значимия факт, че към заявения с исковата молба период, за който се търси защита, ищецът не е бил съдружник, респективно не разполага с право да предяви иск по чл. 71 ТЗ. Освен това, съдебният състав е посочил, че противно на твърденията в частната жалба, по делото са представени доказателства за подадена касационна жалба, т. е. липсват данни за влизане в сила на решението по предявения от ищеца иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на ОС за изключването му като съдружник. Въззивният съд е счел за неотносими към допустимостта на спора въведените с частната жалба доводи за евентуални решения за изключване на други съдружници в дружеството ответник, поради което не е обсъждал същите. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, касационният контрол не може да бъде допуснат по поставените в изложението въпроси, тъй като същите не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че въпросите изобщо не са обсъждани от въззивния съд. С обжалваното определение производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл. 71 ТЗ, тъй като ищецът не е съдружник в ответното дружество и поради това не е активно легитимиран по него. Въпросите обаче не са относими към допустимостта на съдебното производство, образувано по посочения иск. И двата въпроса касаят всъщност законосъобразността на решението на Общото събрание на съдружниците, на което ищецът е изключен като съдружник от ответното дружество, т. е. те касаят предмета на друго производство – това по чл. 74 ТЗ, а не на настоящото производство. Следователно, въпросите са ирелевантни за изхода на спора. При тази констатация не подлежат на преценка и поддържаните по отношение на тях конкретни основания за допускане на касационното обжалване. Касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Понятието „очевидна неправилност“ е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение/определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, частният касатор изобщо не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност на въззивния акт е посочена само формално и не е обоснована с конкретен довод. Релевираните в частната касационна жалба оплаквания за неправилност не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“. Правилността или неправилността на направените от решаващия съдебен състав изводи не може да бъде установена само от мотивите на обжалвания акт, а изисква извършването на анализ на данните по делото и преценка на процесуалните действия на съда и страните, което е възможно само, ако касационното обжалване бъде допуснато. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Независимо от този изход на делото, предвид липсата на направено от ответника по касация искане за присъждане на разноски, не се обсъжда дължимостта на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 303 от 20.04.2022 г. по ч. т. д. № 305/2022 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :