8 Р Е Ш Е Н И Е № 16 [населено място], 28.06.2018г. год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1305/2017 год., за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 408/20.12.2016 г. по т.д.№ 702/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 273/21.06.2016 год. по т.д.№ 348/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора искове, както следва : за установяване по отношение ответника [фирма], че [фирма] е притежател на 765 дружествени дяла от капитала на [фирма], както и за установяване,на основание чл.29 ЗТР, по отношение на последното дружество,че със заявление вх.№ 20080707085543 , изхождащо от [фирма], в търговския регистър по партидата на същото дружество са вписани несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на 765 дружествени дяла от капитала на [фирма], всеки с номинал от 10 лева, от [фирма] на [фирма], съответно вписването на приобретателя като нов съдружник. Касаторът оспорва правилността на решението,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради непроизнасяне по всички доводи на дружеството във въззивната жалба, вкл. по довода за несъобразяване на първоинстанционния съд с разпределената в процеса доказателствена тежест, доколкото именно същият е указал в тежест на ответното дружество установяване на извършените плащания на цената на закупените дружествени дялове и отказал допускане на експертиза, за събиране на косвени доказателства относно неплащането на цената, поискана от ищеца. Според страната, съдът не е съобразил частния свидетелстващ характер на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, в частта им, съдържаща изявление на страните за разплатена цена по сделките, съответно неправилно е приложил чл.181 ал.1 ГПК, отказвайки да преценява доказателства по оспорване истинността на изявлението, в който смисъл касаторът – ищец е претендирал събиране на косвени доказателства – установяване липса на парични средства у дружеството - ответник, със седалище в К., вкл. непредоставени такива на сключилия сделките пълномощник, към датата на договорите. Оспорва се квалифицирането на изявленията на пълномощника, в съставените „спогодби„ / по същество съдържащи признание, че пълномощникът на ответника [фирма], сключил сделките от името и за сметка на същото дружество, не е разплащал цена по същите, тъй като не е получил паричните средства за това /, като договаряне на „тежест„ и „във вреда на представлявания„. Оспорва се и извода, че правните последици на развалянето на двете сделки, поради неизпълнение от приобретателя на задължението за плащане на цена по същите, не са настъпили. Ответните страни не са депозирали становища по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Ищецът [фирма] твърди, че цената по две сделки за прехвърляне на притежавани от него дружествени дялове от капитала на [фирма], сключени в предвидената за това форма – писмена , с нотариална заверка на подписите,с приобретател [фирма], не е заплатена от същото дружество, поради което и ищецът е упражнил правото на разваляне на договорите извънсъдебно, а ако това се оспорва – упражнява същото с исковата молба. Оспорва истинността на включеното в съдържанието на договорите удостоверяване на разплащане на цената, като се позовава на документи , озаглавени „спогодби„ , съставени на датата на сключване на договорите и от лицата, представлявали страните по сделките, в които пълномощникът на приобретателя – адв.В. Б. – изрично признава, че въпреки записаното в договорите получаване на цената от продавача преди подписването им, не е извършвала заплащане по договорите, тъй като не е получила сумата , необходима за заплащане на договорената цена. Ответникът [фирма] е оспорил исковете, твърдейки,че представените „спогодби„ са съставени за нуждите на процеса, с участието на неупълномощени за изявленията в същите лица, конкретно – пълномощника адв. В. Б..Претендирал е представянето на оригиналите им, каквото е посочено като извършено,с прилагане на нотариално заверени преписи от оригиналните документи и с представянето на самите оригинали в съдебно заседание, за констатация. Не е извършено своевременно оспорване на истинността на „спогодбите„, досежно автентичността им. Ответникът концентрира защитата си върху довода, че упълномощаването на адв.Б. не включва действията , които е предприела със съставянето на документите „спогодби”, поради което и същите не обвързват дружеството. Въпреки,че първоинстанционният съд е указал в тежест на ответниците доказване заплащането на цената по двата договора, такива доказателства не са представени. Не е уважено и искането на ищеца за събиране на косвени доказателства: за разполагаемостта на дружеството – купувач със средства, в размер на дължимата цена, към момента на сключването на договорите.Ответникът [фирма] не е депозирал отговор . Първоинстанционният съд е приел, че с оглед съдържанието на пълномощното на адв.Б., изявленията на същата в съставените „спогодби„ съставляват уговаряне на „тежест„ , в противоречие с обема на упълномощаването, сключени са „във вреда на представлявания” и като такива са му непротивопоставими. Предвид това е приел, че истинността на изявлението за платена цена в самите договори, не е оборена, съответно не се е породило потестативно право за разваляне на договора от страна на ищеца. Независимо от последното, достатъчно за отхвърляне и на иска по чл.29 ЗТР, съдът е посочил, че обстоятелствата на които се позовава ищеца по този иск, дори да биха били доказани,не съставляват предпоставки за уважаването му, тъй като не се твърди нищожност на сделките по прехвърлянето на дружествени дялове, респ. съществуващ към момента на вписването на обстоятелствата по тяхното прехвърляне и приемането на нов съдружник порок на сделките, изключващ настъпили от същите правни последици. Въззивният съд е споделил всички преждеизложени мотиви на първоинстанционния, квалифицирайки сключването на „спогодбите„ от пълномощника на приобретателя на дружествени дялове, като действия в превишаване на /извън/ предоставената му представителна власт, приравнени на действия без представителна власт /мним пълномощник/ . Превишаването е мотивирано с изрично включеното в пълномощните ограничение на представителната власт на адв.Б. - за „ налагане тежести на упълномощителя „ и „ поемане на гаранции от негово име „. Съдът е приел, че липсват доказателства тези „спогодби” да са станали достояние на дружеството, преди предявяването на исковата молба,поради което противопоставянето му на същите окончателно затвърждава недействителността им. Така съдът е обосновал извода си с приложението на чл.39 ал.1 ЗЗД, а не с чл.40 ЗЗД - норма посочена от първоинстанционния съд. Неоснователността на иска по чл.29 ЗТР е мотивирана идентично на първоинстанционното решение. С определение № 516/19.10.2017 г., касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „за доказателствената стойност на подписания от страната частен свидетелстващ документ„, обоснован с противоречие на въззивното решение с преценената доказателствена тежест на такъв документ в реш.№ 94 по т.д.№ 133/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. С оглед характеристиката на документите – титулувани ”спогодби„ - в частта им съдържаща неизгодно признание за неизвършено плащане на цената по договорите за покупко - продажба на дружествени дялове / т.1 /, макар изходящо от пълномощник, съдът не е съобразил материалната доказателствена сила на документа, съгласно цитираната практика по приложението на чл.181 ГПК, при липсата на оспорване истинността на самото изявление на пълномощника от страна на ответника. По правния въпрос : Преди даване отговор на правния въпрос следва да се посочи какво законодателят визира под „действие„ , респ. „действие извън представителната власт”, по смисъла на чл.39 ал.1 ЗЗД, в контекста на конкретната правна сделка – „покупко-продажба”. Договорът е консенсуален – сключва се с постигане съгласие за преминаване на собствеността на вещта / в случая - на дружествените дялове / от продавача в полза на купувача, срещу договорена - определена или определяема - цена. Цената е съществен елемент на договора за покупко-продажба, но плащането й не е елемент от фактическия състав по сключването на договора за покупко-продажба.Упълномощаването за сключване на договор за покупко-продажба не инкорпорира в себе си и упълномощаване на пълномощника да плати цената, но не изключва валидността на действия на същия за заплащането й или за договаряне условията по изпълнение на задължението за нейното плащане, като съществен елемент на договора.М. / срок, условие / са несъществен елемент на договора, при това различни от „тежестта„. Волеизявлението на пълномощника относно факта на плащането или отричането му, към момента на сключването на договора, не е действие извън обхвата на представителната власт, защото под „действие„ ,по смисъла на чл.39 ал.1 ЗЗД,законът има предвид такива със самостоятелни материалноправни последици по отношение на представляваната страна – настъпващи по силата на извършването или неизвършването им, а не в резултат на преценката им като факт, спрямо материалноправните последици на фактическия състав на сделка или юридическа постъпка. „Действието” по смисъла на чл.39 ал.1 ЗЗД е волеизявление , по силата на което настъпват правни последици или се погасяват и унищожават настъпили такива или се изключва настъпването на материалноправни последици. Удостоверяване на факта на плащането на цената или отричането му от купувача не е такова действие, защото само от същия нито възникват, нито се погасяват за същия правните последици на договора за покупко-продажба. Противната логика би предпоставила извод за необходимо изрично упълномощаване на пълномощника на купувача и за материализиране първоначалното / инкорпорирано в договорите за прехвърляне на дружествени дялове / изявление за разплатена преди сключването на договора цена. Изявлението за факти е преценимо с характеристиката си на свидетелстващо изявление, докато чл.39 ал.1 ЗЗД визира правни действия, резултат от формирана воля и предпоставящи диспозитивност на документа, в който същата е изразена.Само такива действия са обвързващи, респ. непротивопроставими на представлявания, ако същият не е упълномощен за извършването им.Следователно, разпоредбата на чл.39 ал.1 ЗЗД е неприложима спрямо изявление на пълномощник, за факта на извършено плащане на цената или отричането му. Същото се преценява с оглед истинността му, в съответствие с всички доказателства и обстоятелства по делото и в зависимост от позицията на противната страна. Това е и отговорът на правния въпрос, конкретизиран в съответствие с хипотезата на сключен договор за покупко-продажба от пълномощници на страните – продавач и купувач, съдържащ изрично признание за плащането на цената, при съпътстващо съставен от същите документ, отричащ плащането: Изявлението за плащане на цената или отричащо плащането, не е правно действие, по смисъла на чл.39 ал.1 ЗЗД , и спрямо същото, като непораждащо само по себе си материалноправни последици за страните по сделката, тази норма е неприложима. Не се касае за правно действие, а за свидетелстващо изявление за факт, чието оспорване в процеса предпоставя разпределение на доказателствената тежест, според общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с чл.193 ал.3 ГПК. Страната, която го оспорва, след като документът изхожда и от същата, макар чрез пълномощник, следва да докаже неистинността му. Частен документ,свидетелстващ за факти, няма материална доказателствена сила за същите и при оспорване се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед всички доказателства по делото, каквото е и разрешението в реш.№ 94 по т.д.№ 133/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, обосновало допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По основателността на касационната жалба : С оглед отговора на правния въпрос, решението на въззивния съд се явява в противоречие с материалния закон. При неоспорена от ответника истинност на удостоверителното изявление за факт на пълномощника му, в сключените „спогодби„ / оспорени са само като антидатирани, при напълно основателно възражение на ищеца, че с оглед съдържанието на удостоверените факти, датата на тяхното съставяне, очевидно следваща сключването на договорите за прехвърляне на дружествени дялове,видно от съдържанието на спогодбите, е ирелевантна – не е елемент от фактическия състав, с оглед който да би било възможно да се твърдят или отричат определени правни последици / и при защита на ответника, ограничена до отричане обвързаност с волеизявлението на пълномощника, с оглед нормата на чл.39 ал.1 ЗЗД – преждеобосновано за неприложима, като е отрекъл доказателствено значение на изявлението за неплатена цена, въззивният съд е постановил неправилно решение, тъй като в тази си част спогодбите съдържат неизгодно за ответника по спора признание за факт, в който случай свидетелстващият частен документ по изключение формира и материална доказателствена сила. В останалата си част – уговарянето на срок за заплащане на цената - „спогодбите„ са диспозитивни документи и при неоспорване автентичността им, обвързват сключилите ги страни. Действието на пълномощник в договаряне на модалитет на сделка – срок за изпълнение на задължение по същата – макар представляващо правно действие, не може да се счете за действие във вреда на представлявания, след като не е установимо срокът да е невъзможен или несъответен,спрямо съдържанието на дължимата престация. С оглед така уговорения срок в неоспорените за автентичност „спогодби„, изискуемостта на задължението на ответника е настъпила на 20.12.2012 г., спрямо която дата правото да се иска разваляне на договора не се явява погасено, съгласно чл.87 ал.5 ЗЗД / предвид възражение на ответника с такъв предмет / , дори ако би се приело предприето едва с исковата молба, независимо от изричната уговорка в сключените спогодби, че при неизпълнение в срока до 20.12.2012 г. / уговорен в полза на длъжника /, договорите за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] ще се считат развалени. Като не е доказал плащане на продажната цена, съответно на правилните указания на първоинстанционния съд, ответникът се явява в неизпълнение на същественото си насрещно задължение по договорите за покупко-продажба на дружествени дялове, което предпоставя възникнало за ищеца потестативно право за тяхното разваляне. Заличаването на правните последици с обратна сила предпоставя основателност на установителния иск , за притежавани от ищеца 756 дружествени дяла от капитала на [фирма]. Правилно е ,обаче, решението по предявения иск с правно основание чл.29 ЗТР. Заличаването на правните последици на сключените договори за покупко-продажба, с обратна сила и към момента на извършеното вписване в търговския регистър не предпоставя извод за вписване на несъществуващи към този момент, в резултат на правните последици на развалянето на договорите, обстоятелства. Съгласно ТР № 1/2002 г. по тълк.дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Несъществуващо обстоятелство е липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър / неистинско удостоверяване / или обстоятелство, което е съществувало към момента на вписването, но по исков ред е установена нищожността му. Както е прието в реш.№ 38 по т.д.№ 8 / 2011 г. на І т.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, установяване несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър, се провежда чрез оспорване на материализиращите обстоятелството документи, изявления и пр., по реда на процесуалния закон и чрез доказателствата и доказателствените средства предвидени в него, съобразно конкретиката на оспорването.Вписването на нов съдружник, респ. изменението на дружествения договор с оглед приемането на нов съдружник, не е резултат единствено от сключването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове,а и от материализирано волеизявление на ОС на съдружниците, за приемане на приобретателя им като съдружник. Всеки от двата елемента от фактическия състав на възникване на членственото правоотношение между приобретателя на дружествени дялове и дружеството,макар зависим от съществуването на другия,се материализира в различен и самостоятелен документ, като продукт на различни волеизявления.Дори да се приеме, че обратното действие на развалянето на договора за покупко-продажба на дружествени дялове,т.е. заличаване на правните последици на прехвърлянето с обратна сила и към момента на вписването, би могло да се приравни на несъществуващо към този момент обстоятелство, остава незасегнат от развалянето вторият, конститутивен за членственото правоотношение елемент – съгласието на ОС за приемането на съдружника. Действително и доколкото последното само по себе си е недостатъчно да обуслови членството, преустановяване притежанието на дружествените дялове прекратява същото, но формално се касае за съществуващ към момента на вписването и продължаващ да съществува, валидно възникнал елемент от фактическия състав по възникването на членственото правоотношение. Чл.125 ТЗ не урежда изчерпателно основанията за прекратяване на членството в О. и развалянето на дружествения договор, в този смисъл, е самостоятелно основание за прекратяване. За дружеството би възникнало единствено задължението, въз основа на прекратяването на това основание, да формира решение относно актуалния си членствен състав и приведе дружествения си договор в съответствие с промяната и съответно впише същата последващо / така и в реш.№ 25 по т.д.№ 3113/2014 г. на І т.о. на ВКС /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 408/20.12.2016 г. по т.д.№ 702/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му , с която е потвърдено решение № 273/21.06.2016 год. по т.д.№ 348/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] иск, за установяване по отношение ответника [фирма], че [фирма] е притежател на 765 дружествени дяла от капитала на [фирма] – предмет на прехвърляне с договори за прехвърляне на дружествени дялове от 20.03.2008 г. и 18.04.2008 г. , развалени , поради неизпълнение на приобретателя [фирма] на задължението за заплащане на цената и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на [фирма], по отношение на [фирма] , че „Ф. „”Е. е собственик на 765 дружествени дяла от капитала на [фирма] - предмет на прехвърляне от [фирма] , с договори за продажба на дружествени дялове от 20.03.2008 г. и 18.04.2008 г. , развалени, поради неизпълнение на приобретателя [фирма] на задължението за заплащане на цената. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма] и [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплатят на [фирма] разноски, съобразно изхода на спора, за всички съдебни инстанции, както следва : 306 лева – за първа, 153 лева за въззивна и 183 лева за касационна инстанция или общо сумата от 642 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :