Р Е Ш Е Н И Е №504 София, 05 март 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тринадесети ноември …........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1668 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от страна на подсъдимия С. С. и такава от Г. М. и В. Г. – граждански ищци и частни обвинители. Атакува се въззивно решение № 170 от 05.07.12 год., постановено по ВНОХД № 207/12 год. по описа на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдена присъда № 28 от 27.10.11 год. на Софийски окръжен съд. С жалбата от страна С. се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – делото не е изяснено от фактическа страна и са използвани при решаването му по същество експертните знания на некомпетентно вещо лице. Иска се отмяната на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. От страна на гражданските ищци и частни обвинители решението се обжалва в наказателната и гражданската му части. Сочат се всички касационни основания, но се акцентира единствено до допуснато от съда нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК – не е отговорил на доводите за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и занижения размер на присъдените обезщетения. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пледира се за неоснователност на жалбата от страна на подсъдимия. Повереникът на частните обвинители Ю. Ц. и М. Ц. моли и двете жалби да се оставят без уважение. Прокурорът пледира за неоснователност на двете жалби, като изтъква, че тази от страна на подсъдимия касае необоснованост, която не е касационно основание. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби и залегналите в тях основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият С. С. е признат за виновен в това, че на 27.06.10 год. на първокласен път 1-6 при управление на л.а.м. „Джип Чероки” с рег. № РА 12 79 ВА, собственост на К. К., е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 150 ЗДвП и като неправоспособен водач в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.63 промила, по непредпазливост е причинил смъртта на Р.М., четири средни телесни повреди на М. Ц., шест средни телесни повреди на Г. М. и една на Н. Г.. На осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, които да се изтърпят на осн. чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Подсъдимият на осн. чл. 45, вр. чл. 52 и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД е осъден да заплати на В. Г. и Г. М. по 60 000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им Р.М., ведно със законната лихва, считано от 27.06.10 год. до окончателното им изплащане. В останалата им част до предявените по 100 000.00 лв. исковете им са отхвърлени като неоснователни. С. е осъден да заплати на Г. М. и сумата от 43 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените му с деянието средни телесни повреди, ведно с лихвата. В останалата му част до сумата от 60 000.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, държавните такси върху уважените искове и веществените доказателства. С атакуваното решение присъдата изцяло е потвърдена. Касационната жалба от страна на подсъдимия С. по своето съдържание преповтаря въззивната такава. Чрез нея са въведени доводи за необоснованост, аргументирана под формата на некомпетентни изводи на А., приети от инстанциите по фактите. По своето естество жалбата представлява своеобразно експертно заключение, изготвено от защитата на подсъдимия, а не от вещо лице. В тази насока въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и изчерпателно е посочил основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Изводите на апелативния съд са съобразени с разпоредбите на процесуалния закон, касаещи огледа и експертизата като способи на доказване. В този смисъл съгласно чл. 156, ал. 2 НПК при извършения оглед на местопроизшествието законосъобразно са използвани знанията на вещото лице Д.. Последният, като вещо лице, отговаря на изискванията по чл. 147 НПК, в който смисъл подробно е отговорил на защитата за завършеното си техническо образование и придобита специалност /л. 212 НОХД № 137/11 год. /. Вписан е в списъка на вещите лица към СОС. Предупреден е за наказателната отговорност по чл. 291 НК. Спрямо него не са налице основанията за отвод по чл. 148 НПК. В съдебно заседание на 19.05.11 год. пред СОС защитата е направила искане за такъв на осн. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, т. 2 НПК / л. 107 НОХД № 137/11 год. /, но Д. не е участвал в осъщественото разследване по делото, а само е присъствал по време на огледа, което е позволено от закона. В същото съдебно заседание защитата е направила на осн. чл. 153 НПК искане за назначаване на повторна А. /л. 113/. Такава е отказана от съда, който основателно е приел, че аргументите на защитата не сочат на необоснованост или неправилност на изводите на експертите, съгласно обективните данни, установени по делото. Това, че защитата не е съгласна с тези изводи не води до задължителна за съда процесуална необходимост от назначаването на допълнителна или повторна експертиза. Пред въззивната инстанция защитата изрично е подчертала, че не прави искане за допълнителна А.. Във връзка с тези съображения жалбата от страна на подсъдимия С. е НЕОСНОВАТЕЛНА. В жалбата от страна на частните обвинители и граждански ищци са посочени всички касационни основания, но без конкретни доводи. В подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, вр. 339, ал. 2 НПК единствено е отразено, че въззивният съд не е отговорил на възражението на частните обвинители и граждански ищци по отношение на явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и занижения размер на присъдените им обезщетения. Проследявайки бланкетната въззивна жалба, пледоарията на повереника и съдебното решение, настоящата инстанция счита, че съдът изцяло е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК. На л. 88 – 90 от решението си САС изчерпателно е отразил съображенията си по отношение на наказанието и присъдените на М. и Г. обезщетения за неимуществени вреди в резултат на извършеното от С. деяние. В това число е направил самостоятелна преценка на възприетите като отегчаващи отговорността обстоятелства – тежестта на грубите нарушения на ЗДвП, концентрацията на алкохол в кръвта на извършителя, значително надхвърляща законовия критерий за пияно състояние и вредоносния резултат, като квалифициращи признаци на състава на престъплението. Отчетени са приживе близките отношения между починалата Р. М. и наследниците и - М. и Г., търпените от тях морални болки и страдания в резултат на нейната смърт и големия брой, тежест и характер на получените в следствие на катастрофата средни телесни повреди от М.. Други доводи срещу първоинстанционния акт, съдържащи се в пледоарията на техния повереник пред САС, не са сочени. При тези съображения и жалбата на гражданските ищци и частни обвинители е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 170 от 05.07.12 год., постановено по ВНОХД № 207/12 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................