Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка * подобрения * разваляне на договор * трансформация * алеаторен договор * неизпълнение на договорни отношения


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 818/ 2010

гр. С., 07.01.2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1371 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Ц. М. от[населено място], Софийска област, чрез процесуалния му представител адв. Г. Д., против решение № 205 от 24 март 2009 г., постановено по гр.д. № 79 по описа на С. окръжен съд за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 24 от 11 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 538 по описа на районния съд в[населено място] за 2007 г. в частта му, с която договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е развален за ½ идеална част от прехвърления имот, както и за отхвърлената част от иска за присъждане на сторените в имота подобрения за сумата над 1365 лева до 7655 лева.
Касационният контрол е допуснат с определение № 661 от 16 юни 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси относно това кога неизпълнението на договора е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и следва ли да се прецени дали кредиторът е имал нужда да получава грижи и издръжка и по материалноправния въпрос разваля ли се договорът в случай, че е налице искане за трансформация на задължението както за бъдеще, така и за минало време, в парично.
По поставените въпроси касаторът сочи, че тогава, когато изпълнението на договора е ставало в продължение на повече от 30 години, а неизпълнението е само в последните 2-3 години, то то е незначително; при неоказване на съдействие от страна на кредитора, право на длъжника е да иска трансформиране на задължението в парично, както за минало време, така и за в бъдеще.
Ответницата П. М. Х. от[населено място], не дава отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
С решението си въззивният съд по поставените въпроси приел, че е установено полагането на частични, непълни и непостоянни грижи, особено след смъртта на прехвърлителя през 1988 г., като не е доказано ищцата с поведението си да е допринесла за неизпълнението, поради което искането за трансформирането на дължимите по договора издръжка и грижи, е неоснователно.
Още в първото заседание по делото касаторът, в качеството си на ответник по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е направил възражение за изтичане на погасителна давност спрямо претенцията на ищцата, тъй като, ако е наследник на кредитора по алеаторния договор, след смъртта му са изтекли повече от пет години. Възражението за изтекла давност се поддържа и в касационната жалба.
Относимите обстоятелства по спора са следните:
Според нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане от 13 февруари 1975 г., Й. З. Х. прехвърлил на касатора дворно място с построените в него жилищна сграда и навес, срещу задължението на купувача да поеме цялостната издръжка на продавача и съпругата му – ищцата по спора. Продавачът по договора починал на 28 юли 1988 г. Исковата молба е подадена на 6 август 2007 г., като в нея ищцата твърди неизпълнение по отношение на нея самата след смъртта на съпруга й.
При тези данни следва да се съобрази, че третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължението за издръжка и гледане, може да иска само изпълнение на договора от длъжника, който е в качество на обещател в негова полза или обезщетение за неизпълнение на задължението, но при правоприемство по наследяване на уговарящия от ползващото се от договора лице, при неизпълнение на договора от страна на длъжника, бенефициерът по договора може да иска развалянето му поради виновно неизпълнение. Това е така, защото в качеството му на наследник, третото лице придобива актива на наследството, включително имуществените права на наследодателя, а правото да се иска промяна в сключените от наследодателя договори поради виновно неизпълнение на длъжника, е имуществено право, включително и правото на иск за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД. В случаите на подобно сливане на качеството на кредитор и на притежаваното отпреди наследяването качество на трето ползващо се от договора лице, това лице, при осъществено неизпълнение от длъжника по отношение на него, ще е активно легитимирано да иска разваляне на договора. При посочената хипотеза, каквато е и разглежданата, правилото на чл. 87, ал. 5 ЗЗД не може да се преценява спрямо смъртта на сключилия договора кредитор, тъй като твърдението е за неизпълнение спрямо облагодетелстваното от договора лице, в лицето на което е настъпило сливането на качествата на кредитор и бенефициер.
По поставените въпроси касационният съд приема следното:
Според представените съдебни решения по първия материалноправен въпрос, основателността на претенцията за разваляне на договора е обусловена от виновното неизпълнение от страна на единия съдоговорител и от това другият съдоговорител да е изправна страна по облигационната връзка; при неизпълнение на строителни работи законът изисква преценка на съотношението изпълнена-неизпълнена част от договорното задължение (решение № 1279 по гр.д. 553 за 1999 г. на V ГО); искът за разваляне на договор е неоснователен, когато длъжникът процентно е изпълнил огромната част от задължението (решение № 999 по гр.д. № 737 за 1995 г. на ІІ ГО). Решение № 291 по гр.д. 2020 за 2005 г. на окръжния съд в[населено място] не следва да се обсъжда, тъй като не е установено да е влязло в сила, поради което не обективира противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По този въпрос касационният съд приема представената практика за неотносима по спора по смисъла на чл. 291, т. 1 ГПК тъй като представените съдебни решения не разглеждат спор във връзка с неизпълнение на задължение по договор за прехвърляне на правото на собственост срещу издръжка и гледане. На поставения въпрос следва да се даде следният отговор:
Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението. Такова е принципното разрешение, дадено в ППВС № 3/73 г. Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително. Нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него.
По втория поставен материалноправен въпрос представената съдебна практика поддържа, че, когато кредиторът по алеаторния договор не приема предлаганите му от длъжника грижи и храна, за да бъде изправна страна, длъжникът трябва да поиска от съда да трансформира задължението му по договора в парично и ежемесечно да превежда по сметка на кредитора определената сума (решение № 1297 по гр.д. № 655 за 1993 г. на ІІ ГО); ако неизпълнението е било невиновно, длъжникът има право да предложи изпълнение в течение на процеса и да поиска от съда да трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време в парично (решение № 853 по гр.д. № 159 за 1999 г. на ІІ ГО). Касационният съд приема, че даденото от въззивния съд разрешение, макар като краен резултат да е правилно, не е обосновано с основното съображение, поддържано в посочените съдебни решения – трансформирането на задължението за гледане в парично може да бъде сторено само в случай, че длъжникът по алеаторния договор е изправна страна, т.е. – че кредиторът не е приел предложените му грижи по договора.
Касационната жалба е неоснователна.
Съдът е сезиран с иск за разваляне на алеаторен договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В исковата си молба ответницата по касация сочи, че след смъртта на съпруга й през 1988 г. ответникът не се интересува от нея, тя живее сама, често се разболява, изпитва затруднения при ходене до болницата, повече от 10 години няма вода в дома си. С насрещна искова молба касаторът поискал осъждане на ответницата по касация за сторени в имота след прехвърлянето му подобрения в 18 пункта общо за сумата от 15310 лева. Поискана е трансформация на евентуално неизпълнение в парично за минало и за бъдеще време.
Не е спорно, че съпругът на ответницата прехвърлил на касатора през 1975 г. дворно място с намиращите се в него жилищна сграда и навес, срещу задължението касаторът да поеме цялостната издръжка на продавача и съпругата му, като им осигури сносен и спокоен живот до смъртта им и им гарантира квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ било лично или чрез трето лице. Освен ищцата, прехвърлителят има и дъщеря, която не е страна по спора. Според свидетелските показания, за ищцата се грижи изцяло трето лице през последните около 15 години. Касаторът не е представил доказателства по делото, според които след смъртта на кредитора Й. З. Х. през 1988 г. и по-специално през петнадесетгодишния период преди предявяването на иска да е полагал каквито и да е грижи за ищцата лично или по друг начин или да я е подпомагал финансово. Към датата на предявяване на иска ищцата е била навършила 87 годишна възраст и се ползва от постоянната грижа на друго лице, което е поело изцяло нейното гледане и необходимата финансова подкрепа за храна, лекарства и други домакински нужди. Касаторът не е установил полагането на ежедневните необходими грижи за ищцата лично или чрез друго лице в обема и качеството, в което са уговорени. Липсват данни за това ищцата да е създавала пречки за изпълнение на задълженията по договора. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искът за разваляне на договора в приетия от въззивния съд обем е основателен и правилно искането за трансформиране на дължимите по договора издръжка и грижа в паричния им еквивалент, е прието за неоснователно.
Правилно е решението и в частта му по насрещния иск на касатора. Основателно в тази връзка съдът е съобразил действително доказаните от касатора като направени от него подобрения в имота и е присъдил тази част от тях, съответна на частта на материалното право, което се връща в патримониума на ищцата.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 205 от 24 март 2009 г., постановено по гр.д. № 79 по описа на С. окръжен съд за 2009 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: