1 Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр.София, 08 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 148 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нчд № 16153 / 2012 година на Софийския районен съд (СРС), 97-ми състав, като бъде отменено постановеното по него определение от 27 септември 2012 година за определяне на осъдения В. Н. О. общо наказание от четири години лишаване от свобода, увеличено с една година, и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В искането за възобновяване на делото са заявени допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, като нарушенията са съществени. Твърди се неправилно формиране на съвкупността от престъпления, защото не са съобразени и обсъдени всички налични по отношение на О. осъждания – липсва произнасяне за престъпленията, предмет на осъжданията по нох дела №№ 5432/2009 година на СРС и 5229/2009 година на същия съд. Тяхното съобразяване би довело до различни от направените от съда изводи относно съвкупността, при най-благоприятното третиране на осъдения, както изисква законът и съдебната практика. Направените възражения ангажират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото при изложените в него основания за това и доводи в тяхна подкрепа. Осъденият О. участва лично в заседанието, заедно с назначения му за служебен защитник адвокат С. Д. от САК, който изразява становище за основателност на искането и отмяна на съдебния акт с оглед законосъобразно формиране на съвкупността от престъпления, част от наложените наказания за които вече са изтърпени. Идентично е становището и на осъдения О. в рамките на упражненото от него право на лична защита, с акцент върху изтърпяното до момента наказание, което следва да бъде съобразено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С атакуваното по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела определение на СРС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на осъдения В. Н. О. е определено общо наказание от четири години лишаване от свобода за извършените престъпления, предмет на осъжданията му по пет нох дела - №№№ 3055/2010 година, 14349/2009 година, 7716/2009 година, 5620/2011 година и 13604/2010 година, всички по описа на СРС. При условията на чл. 24 от НК общото наказание е увеличено с една година лишаване от свобода, определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор и е приспадната изтърпяната част от наказанията за престъпленията, включени в съвкупността. С определение от 14. 10. 2013 година съдът, в същия състав, по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, е извършил тълкуване на горното определение в смисъл, че определеното на осъдения О. общо най-тежко наказание включва наказанието от четири години лишаване от свобода по нохд № 967/2011 година по описа на СГС. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 1 от НПК, а доколкото е в полза на осъдения и се прави от главния прокурор на РБ, същото не е обвързано със сроковете но чл. 421 от НПК. Атакуваният съдебен акт е между подлежащите на съдебен контрол по реда на извънредния способ за проверка, на основание разпоредбата на чл. 419 от НПК, препращаща към тази на чл. 341, ал. 1 от НПК, а тя – към актовете, постановени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Единственият повод за оспорване на съдебния акт от страна на обвинителната власт, е липсата на произнасяне от съда по всички престъпления, за които В. О. е осъден с влезли в сила присъди, налични и известни към постановяване на акта по чл. 306 от НПК, по-точно – тези по нох дела №№ 5432/2009 година и 5229/2009 година, и двете на СРС. Тяхното обсъждане и съобразяване би довело до различни от направените от съда изводи относно параметрите на съвкупността и най-благоприятното третиране на осъдения към момента на формирането й. Това, според вносителя на искането, представлява нарушение на разпоредбите на чл. 14 от НПК и на правилата на чл. 25, ал. 1 от НК, както и на установената и задължителна съдебна практика (ППВС № 4/1965 година, т. 9 и ТР № 11/1987 година на ОСНК). Нарушенията са съществени, защото са ограничили правата на осъдения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и са довели до неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК. Посочените обстоятелства намират подкрепа в данните по делото. През периода от 2003 година до 2012 година, молителят О. е осъден с тридесет влезли в сила присъди. Последната влязла в сила присъда е по нохд № 13604/2010 година на СРС, за престъпление по чл. 198 от НК, влязла в сила на 04. 07. 2012 година. През този период престъпленията, предмет на осъжданията му, са били групирани в рамките на постановените присъди или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. С определение от 22. 03. 2010 година на СРС по нчд № 382/2010 година на СРС (л. 165 от първоинстанционното дело) са формирани две съвкупности от престъпленията, за които О. е осъден с 20 влезли в сила присъди и е постановено отделното изтърпяване на наказанието по едно от осъжданията. Определените общи наказания за всяка от съвкупностите са в размер на по една година лишаване от свобода, всяко от тях увеличено с шест месеца лишаване от свобода и същите са изтърпени. Впоследствие, за времето от 14. 05. 2010 година до 04. 07. 2012 година, са влезли в сила присъдите по осем нох дела, с които О. е осъден за извършени от него престъпления в периода от 18. 08. 2007 година до 25. 01. 2009 година. Тези осъждания предпоставят нова преценка за наличието на съвкупност от престъпления и това е извършено в рамките на настоящето производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът е приел, че престъпленията, предмет на осъжданията по нох дела №№№ 3055/2010 година, 14349/2009 година, 7716/2009 година, 5620/2011 година и 13604/2010 година, всички по описа на СРС, както и нохд № 967/2011 година по описа на СГС, се намират помежду си в отношение на съвкупност и за тях, при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, следва да се определи общо наказание, в размер на най-тежкото, а именно това по нохд № 967/2011 година на СГС, в размер на четири години лишаване от свобода, като е увеличил същото с една година. Извън вниманието на съда обаче са останали осъжданията на О. по нох дела №№ 5432/2009 година на СРС и 5229/2009 година на СРС. Престъпленията, предмет на осъжданията, са извършени съответно на 25. 01. 2009 година и на 14. 12. 2008 година, а присъдите са влезли в сила на 27. 05. 2011 година и на 14. 05. 2010 година. Наложените за тях наказания са съответно една година и шест месеца лишаване от свобода по първото от двете нох дела и една година лишаване от свобода и глоба – по второто. Престъплението по нохд № 5432/2009 година се намира в отношение на съвкупност с престъпленията, включени във формираната с определението съвкупност и неправилно не е включено в нея – деянието е извършено на 25. 01. 2009 година, преди да е влязла в законна сила която и да е от останалите седем присъди, посочени по-горе. Не така стоят нещата обаче с престъплението, предмет на осъждането по нохд № 5229/2009 година. То би могло да бъде включено в съвкупността, защото е извършено на 14. 12. 2008 година, преди да е влязла в сила присъдата за което и да е от останалите престъпления, но само ако от съвкупността се изключи престъплението по чл. 199 от НК, предмет на осъждането на О. по нохд № 967/2011 година на СГС. И това е така, защото последното престъпление е извършено на 06. 06. 2010 година, след като присъдата по нохд № 5229/2009 година вече е влязла в законна сила, което е станало на 14. 05. 2010 година, поради което е в отношение на рецидив с престъплението по това осъждане, а не на съвкупност. За престъплението по чл. 199 от НК на осъдения О. обаче е наложено най-тежкото наказание от всичките осем осъждания – четири години лишаване от свобода и изключването на това престъпление от съвкупността предпоставя отделното изтърпяване на наложеното за него наказание, а това очевидно не е най-благоприятното за осъдения съчетание. По тази причина, по-благоприятно третиране на осъдения би било изключването от съвкупността на престъплението, предмет на осъждането по нохд № 5229/2009 година, по което наложеното наказание е една година лишаване от свобода. Като не е съобразил всички осъждания и свързаните с тях обстоятелства, които са били налице и известни към момента на постановяване на определението за формиране на съвкупност от престъпленията, за които О. е осъден с влезли в законна сила присъди, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, с което е ограничил правата му и е приложил неправилно закона. Поради това, определението на съда следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, за законосъобразно формиране на съвкупността от престъпления, за които В. О. е осъден с последните осем влезли в сила присъди, посочени по-горе, при съобразяване на изложените съображения във връзка с преценката на най-благоприятния за осъдения вариант. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определението от 27. 09. 2012 година на Софийския районен съд, НК, 97-ми състав, постановено по нчд № 16153 / 2012 година по описа на този съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.